Багренородни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Багренородни (на гръцки: Πορφυρογέννητος) е прозвище към името на византийски императори. Добавката багренородни е използвана и от български владетели. Значението е престолонаследник, роден след коронясването на своя баща, т.е. когато последният вече е бил владетел. Прозвището е имало значение за определяне на наследника, когато владетелят е имал синове от повече съпруги.

Думата багренородни (багрянороден, порфирогенетос) идва от багрената (пурпурната) зала във византийския императорски дворец. В буквален превод значи "роден (генетос)" в "пурпур (порфир)". В българската традиция се приема, че името идва от царската багреница - наметало с тъмнолилав (виолетов, теменужен) цвят, символ на царската власт, какъвто цвят за простолюдието е забранен, а и недостъпен; извличането на багрилото от морските източници е бавно, трудно и скъпо.

Багренородни се зоват византийският император Константин VII Багренородни и Василий II, преди да получи прозвището "Българоубиец".

В българската история принципът за благо_родство (багрено_родни) е използвано в спора за престола между Иван Шишман и Иван Срацимир, синове на Иван Александър от две различни съпруги. За да наложи сина си Иван Шишман, втората съпруга на цар Иван Александър - похристиянчената еврейка Сара (Теодора) изтъква довода, че синът ѝ е багренороден, роден във пурпур. Иван Александър отсъпва пред претенциите на еврейката, обявява Иван Шишман за свой наследник, а на Иван Срацимир определя западна България, така нареченото Видинско царство. Като следствие България отслабва и пада под властта на османските завоеватели. Иван Вазов, патриархът на българската литература, много сполучливо описва това време в своята драма "Към пропаст" и в стихотворението "Жидов гроб".