Байкал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Байкал.

Байкал  
Шаман скала на остров Олхон
Шаман скала на остров Олхон
Местоположение (Русия) Южната част на Източен Сибир
Притоци реките Селенга, Баргузин и др.
Отток река Ангара
Дължина 636 km
Ширина 81 km
Площ 31 722 km2
Воден обем 23 615 , 390 km3
Надм. височина 456 m
Острови 22
Населени места Иркутск
Байкал   в Общомедия
Езерото Байкал
Lake Baikal*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Baikal south.jpg
Езерото Байкал през лятото
Държава Флаг на Русия Русия
Тип Природно
Критерии i, ii, iv, vi
Справка 745
Регион** Европа и Северна Америка
Регистрационна справка
Вписване 1996  (20та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия. Това е най-дълбокото езеро в света и най-големият природен резервоар на прясна вода. Периодът на замръзване на езерото е различен (от 4,5 до 6,5 месеца) — езерото замръзва почти цялото, освен малък, дълъг 15—20 km участък, намиращ се на изток от Ангара. [1] Периодът на корабоплаване за пътнически и товарни кораби обикновено е от юни до септември; за научноизследователски съдове навигацията започва веднага след изчистването на леда и продължава до замръзването на Байкал, т.е. от май до януари. [2] От 1956 г. езерото става част от Иркутското водохранилище, в резултат на което нивото на водата се вдига с почти 1 m. [3]

География[редактиране | edit source]

Байкал се намира в Азия, на територията на Русия, на границата на Иркутска област и Република Бурятия. Езерото се намира в своеобразна котловина, обградена от всички страни от планински хребети и върхове и е силно сеизмичен район. Земетресенията са много често явление в околностите на Байкал. Възрастта на езерото е около 25—30 млн години. Дължината на езеро Байкал е 636 km (във формата на гигантски полумесец), ширината се колебае между 25 и 80 km. Площта му е 31 722 km2 (без островите), което е равно приблизително на територията на държави като Белгия, Нидерландия или Дания, и нарежда езерото на шесто място по площ сред езерата в света. Обемът на водната маса е 23 000 km3 (което прави 22% от световните запаси на сладка вода). По обем се нарежда на второ място след Каспийско море. Бреговата линия е дълга 2100 km.

Максималната дълбочина на езерото е 1642 m[4] — открита през 1983 г. от Леонид Колотило и А. Сулимов, по време на хидрографски работи при експедиция на Министерството на отбраната на СССР[5], в точка с координати 53°14′59″ с. ш. 108°05′11″ и. д. / 53.249722° с. ш. 108.086389° и. д., което го прави най-дълбокото езеро на Земята.

Сравнителна схема на Каспийско море и езерата Байкал и Танганика

Максималната дълбочина е нанесена на карта през 1992 г.[6] и подтвърдена през 2002 г. в резултат на изпълнението на съвместен белгийско-испанско-руски проект по създаването на нова батиметрична карта на Байкал, при която са означени дълбочините в 1 312 788 точки от акваторията на езерото (числата са получени в резултат на изчисляване на данните от акустичното сондиране, съчетани с допълнителна батиметрична информация, в това число ехолокация и сеизмично профилиране. Един от авторите на откритието на максималната дълбочина — Леонид Колотило, участва и в този проект.) [7]

Ако се отчете фактът, че водната повърхност на езерото се намира на 455,5 m над морското равнище, то най-ниската му точка се пада на 1186,5 m под морското равнище, което го превръща в една от най-дълбоките континентални падини. [8] Средната дълбочина на Байкал е 744,4 m [9] и също превишава максималната дълбочина на много от най-дълбоките езера в света.

В Байкал се вливат 336 реки и ручея (отчитат се само постоянните притоци). Най-големите са Селенга, Верхняя, Баргузин, Турка, Снежная и Сарма. От Байкал изтича само една река — Ангара. На територията на Байкал се намират 22 острова. Най-големият е Олхон. Бреговете се заледяват в зимно време.

Основните свойства на байкалската вода се характеризират с много малки количества разтворени и измерени минерални вещества, нищожно малко органични примеси и много кислород. Чистата и прозрачна вода на Байкал съдържа толкова малко минерални соли (96,7 mg/l [10]), че може да се използва вместо дестилирана вода.

Температурата на повърхностния слой в Байкал през лятото е 8—9 °С, а в отделни заливи — до 15 °C. Температурата на по-дълбоките слоеве е около 4 °C. Водата в езерото е толкова синя и прозрачна, че отделните камъни могат да се видят на дълбочина до 40 m. През лятото, както и през есента, когато се развиват много растителни и животински организми, цветът на водата се променя на синьозелен и зелен, и прозрачността ѝ спада до 8—10 m.

Произход на езерото[редактиране | edit source]

Снимка на Байкал от космоса

Произходът на Байкал дълги години предизвиква научни спорове. Възрастта на езерото традиционно се определя от учените на 25—35 млн. години. Този факт също прави Байкал уникален природен обект, тъй като повечето езера, особено с ледников произход, имат продължителност на живот средно 10—15 хил. години, а после се запълват с тинести утайки.

Съществува и друга, по-нова версия за възрастта на Байкал, повдигната от Александър Татаринов през 2009 г., която получава косвени подтвърждения по време на втория етап на експедицията с апарата „Мир“ в Байкал — дейността на калните вулкани на дъното на езерото позволяват на учените да предположат, че възрастта на съвременната брегова линия на Байкал е не повече от 8 хил. години, а на по-дълбоките части — 150 хил. години. [11]

Безспорно е това, че езерото е разположено в рифтова падина и по геологическия си строеж прилича, например, на басейна на Мъртво море. Едни изследователи обясняват образуването на Байкал с разположението му в зона на трансформен разлом, други предполагат наличието на горещ мантиен поток под Байкал, трети обясняват образуването на падината на пасивен рифтинг в резултат на сблъсъците на Евразийската и Индийската плочи. Образуването на езерото продължава и до днес — в околностите на Байкал постоянно стават земетресения. Има предположения за това, че огъването на падината е свързано с образуването на вакуумни кухини, възникнали през четвъртичния период, вследствие на изливането на базалта на повърхността.

Климат[редактиране | edit source]

Водната маса на Байкал оказва влияние на климата на крайбрежните области. Зимата е мека, а лятото — прохладно. Настъпването на есента на Байкал е с 10—15 дни по-късно в сравнение с околните райони, и тя често е доста продължителна.

Районът на Байкал се отличана с голяма сумарност на слънчевите дни. Например, в селището Болшое Голоустное тя достига до 2 524 часа, което е повече, отколкото на черноморските курорти на Русия, и е рекорд за страната. Дните без слънце в годината в селището са само 37, а на остров Олхон — 48.

Особена черта на местния климат са специфичните байкалски ветрове, които имат собствени названия — баргузин, сарма, верховик и култук.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

В Байкал досега са регистрирани 2 630 вида растения и животни, 2/3 от които се срещат единствено в този водоем (ендемични видове). Най-характерна е може би нерпата (Phoca sibirica), която е и единственият вид сладководен тюлен. Сред рибите най-голямо стопанско значение има омулът.

История[редактиране | edit source]

Байкал

Име[редактиране | edit source]

Не е установено със сигурност откъде идва името на езерото. Съществуват няколко хипотези, изредени по-долу.

  • „Бай-Кул“ (киргизски) означава „богато езеро“
  • „Бей-Хай“ (китайски) означава „северно море“
  • „Байгъал“ (якутски) означава „море, голяма дълбока вода“
  • „Байгаал-Далай“ (монголски) означава „природно море“

Заселване на крайбрежието на езерото[редактиране | edit source]

По думи на местни жители, записани през 30-те години на 20 век, до 12—13 век Прибайкалието е населявано от народа баргути. После от запад идват бурятите, които започват активно да заселват отначало западното крайбрежие на езерото, а после и Забайкалието. Първите руски селища на брега на Байкал се появяват в края на 17—началото на 18 век. [12][13] Първият руски откривател на Байкал е казакът Курбат Иванов.

Изследване[редактиране | edit source]

Малко се е знаело за Байкал преди започването на работата по изграждането на Транссибирската железопътна линия. Трябвало да се построят 200 моста и 33 тунела, за да се преодолеят живописните хребети около Байкал. По това време (1896-1902 г.) е организирана голяма хидрогеографска експедиция с ръководител Фьодор Дриженко, по време на която е изработен първият подробен атлас на байкалските дълбини. Ян Черски е първият учен, картографирал цялата брегова ивица на езерото през 1886 г.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((ru)) Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г. стр. 2
  2. ((ru)) Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г. стр. 7
  3. ((ru)) Суходолов, А. „Электроэнергетика Иркутской области“. „Наука в Сибири“. Бр. 5—6 (2141—2142), 13 февруари 1998 г.
  4. ((en)) Данни за езерото Байкал
  5. ((ru)) Колотило, Л. „Военные моряки Байкала: проблемы исторической реконструкции деятельности военных моряков российского флота по физико-географическому изучению и освоению озера Байкал в XVIII—XX вв“. Санкт Петербург. „Наука“. 2004 г. ISBN 5-02-025048-1
  6. Озеро Байкал. Средняя часть. От устья реки Селенги до мыса Ижимей. Москва. М. 1:200000. Адмиралтейски № 62061. Санкт Петербург. ГУНиО. 1992 г.
  7. ((en)) Данни за езерото Байкал
  8. ((en)) Данни за езерото Байкал
  9. ((en)) Данни за езерото Байкал
  10. ((ru)) Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г.
  11. ((ru)) Щеглов, И. Новые погружения «Миров» на Байкале укрепили гипотезу о молодости озера. РИА Новости. 2 юли 2009 г.
  12. ((ru)) Предания об истории заселения и освоения края.
  13. ((ru)) О заселении бурятами Восточной Сибири

Външни препратки[редактиране | edit source]