Байкал
Вижте пояснителната страница за други значения на Байкал.
| Байкал | |
 Шаман скала на остров Олхон |
|
| Местоположение | (Русия) Южната част на Източен Сибир |
|---|---|
| Притоци | реките Селенга, Баргузин и др. |
| Отток | река Ангара |
| Дължина | 636 km |
| Ширина | 81 km |
| Площ | 31 722 km2 |
| Воден обем | 23 615 , 390 km3 |
| Надм. височина | 456 m |
| Острови | 22 |
| Населени места | Иркутск |
|
|||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
 |
|||||||
| Езерото Байкал през лятото
|
|||||||
| Държава |  Русия |
||||||
| Тип | Природно | ||||||
| Критерии | i, ii, iv, vi | ||||||
| Справка | 745 | ||||||
| Регион** | Европа и Северна Америка | ||||||
| Регистрационна справка | |||||||
| Вписване | 1996 (20та Сесия) | ||||||
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
|||||||
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия. Това е най-дълбокото езеро в света, и най-големия природен резервоар на прясна вода. Периодът на замръзване на езерото е различен (от 4,5 до 6,5 месеца) — езерото замръзва почти цялото, освен малък, дълъг 15—20 km участък, намиращ се на изток от Ангара. [1] Периодът на корабоплаване за пътнически и товарни кораби обикновено е от юни до септември; за научноизследователски съдове навигацията започва веднага след изчистването на леда и продължава до замръзването на Байкал, т.е. от май до януари. [2] От 1956 г. езерото става част от Иркутското водохранилище, в резултат на което нивото на водата се вдига с почти 1 m. [3]
Съдържание |
[редактиране] География
Байкал се намира в Азия, на територията на Русия, на границата на Иркутска област и Република Бурятия. Езерото се намира в своеобразна котловина, обградена от всички страни от планински хребети и върхове и е силно сеизмичен район. Земетресенията са много често явление в околностите на Байкал. Възрастта на езерото е около 25-30 млн години. Дължината на езеро Байкал е 636 км (във формата на гигантски полумесец), ширината се колебае между 25 и 80 км. Площта му е 31 722 км2 (без островите), което е равно приблизително на територията на държави като Белгия, Нидерландия или Дания, и нарежда езерото на шесто място по площ сред езерата в света. Обемът на водната маса е 23 хиляди км3 (което прави 22% от световните запаси на сладка вода). По обем се нарежда на второ място след Каспийско море. Бреговата линия е 2100 км.
Максималната дълбочина на езерото е 1642 m[4] — открита през 1983 г. от Леонид Колотило и А. Сулимов, по време на хидрографски работи при експедиция на Министерството на отбраната на СССР[5], в точка с координати , което го прави най-дълбокото езеро на Земята.
Максималната дълбочина е нанесена на карта през 1992 г.[6] и подтвърдена през 2002 г., в резултат на изпълнението на съвместен белгийско-испанско-руски проект по създаването на нова батиметрична карта на Байкал, при която са означени дълбочините в 1 312 788 точки от акваторията на езерото (числата са получени в резултат на изчисляване на данните от акустичното сондиране, съчетани с допълнителна батиметрична информация, в това число ехолокация и сеизмично профилиране. Един от авторите на откритието на максималната дълбочина — Леонид Колотило, участва и в този проект.). [7]
Ако се отчете факта, че водната повърхност на езерото се намира на 455,5 m над морското равнище, то най-ниската му точка се пада на 1186,5 m под морското равнище, което го превръща в една от най-дълбоките континентални падини. [8] Средната дълбочина на Байкал е 744,4 m [9] и също превишава максималната дълбочина на много от най-дълбоките езера в света.
В Байкал се вливат 336 реки и ручея (отчитат се само постоянните притоци). Най-големите са Селенга, Верхняя, Баргузин, Турка, Снежная и Сарма. От Байкал изтича само една река — Ангара. На територията на Байкал се намират 22 острова. Най-големият е Олхон. Бреговете се заледяват в зимно време.
Основните свойства на байкалската вода се характеризират с много малки количества разтворени и измерени минерални вещества, нищожно малко органични примеси и много кислород. Чистата и прозрачна вода на Байкал съдържа толкова малко минерални соли (96,7 mg/l [10]), че може да се използва вместо дестилирана вода.
Температурата на повърхностния слой в Байкал през лятото е 8…9 °С, а в отделни заливи — до 15 °C. Температурата на по-дълбоките слоеве е около 4 °C. Водата в езерото е толкова синя и прозрачна, че отделните камъни могат да се видят на дълбочина до 40 m. През лятото, както и през есента, когато се развиват много растителни и животински организми, цветът на водата се променя на синьозелен и зелен, и прозрачността ѝ спада до 8—10 m.
[редактиране] Произход на езерото
Произходът на Байкал дълги години предизвиква научни спорове. Възрастта на езерото традиционно е определяна от учените на 25—35 млн. години. Този факт също прави Байкал уникален природен обект, тъй като повечето езера, особено с ледников произход, имат продължителност на живот средно 10—15 хил. години, а после се запълват с тинести утайки.
Съществува и друга, по-нова, версия за възрастта на Байкал, повдигната от Александър Татаринов през 2009 г., която получава косвени подтвърждения по време на втория етап на експедицията на апарата „Мир“ в Байкал — дейността на калните вулкани на дъното на езерото позволяват на учените да предположат, че възрастта на съвременната брегова линия на Байкал е на не повече от 8 хил. години, а на по-дълбоките части — 150 хил. години. [11]
Безспорно е това, че езерото е разположено в рифтова падина и по геологическия си строеж прилича, например, на басейна на Мъртво море. Едни изследователи обясняват образуването на Байкал с разположението му в зона на трансформен разлом, други предполагат наличието на горещ мантиен поток под Байкал, трети обясняват образуването на падината на пасивен рифтинг в резултат на сблъсъците на Евразийската и Индийската плочи. Образуването на езерото продължава и до днес — в околностите на Байкал постоянно стават земетресения. Има предположения за това, че огъването на падината е свързано с образуването на вакуумни кухини, възникнали през четвъртичния период, вследствие на изливането на базалта на повърхността.
[редактиране] Климат
Водната маса на Байкал оказва влияние на климата на крайбрежните области. Зимата е мека, а лятото — прохладно. Настъпването на есента на Байкал е с 10—15 дни по-късно, в сравнение с околните райони, и тя често е доста продължителна.
Районът на Байкал се отличана с голям сумарност на слънчевите дни. Например, в селището Болшое Голоустное, тя достига до 2 524 часа, което е повече, отколкото на черноморските курорти на Русия, и се явява рекорд за страната. Дните без слънце в годината в селището са само 37, а на остров Олхон — 48.
Особена черта на местния климат са специфичните байкалски ветрове, които имат собствени названия — баргузин, сарма, верховик и култук.
[редактиране] Флора и фауна
В Байкал са регистрирани досега 2 630 вида растения и животни, 2/3 от които се срещат единствено в този водоем (ендемични видове). Най-характерна е може би нерпата (Phoca sibirica), която е и единственият вид сладководен тюлен. Сред рибите най-голямо стопанско значение има омулът.
[редактиране] История
Не е установено със сигурност откъде идва името на езерото. Съществуват няколко хипотези.
- „Бай-Кул“ (тюркски) означава „богато езеро“
- „Бей-Хай“ (китайски) означава „северно море“
- „Байгаал-Нуур“ (бурятски) означава „езеро Байкал“
- „Байгаал-Далай“ (монголски) означава „богат огън“
[редактиране] Заселване на крайбрежието на езерото
По думи на местни жители, записани през 30-те години на 20 век, до 12—13 век Прибайкалието е населявано от народа баргути. После от запад идват бурятите, които започват активно да заселват отначало западното крайбрежие на езерото, а после и Забайкалието. Първите руски селища на брега на Байкал се появяват в края на 17 — началото на 18 век. [12][13] Първият руски откривател на Байкал е казакът Курбат Иванов.
[редактиране] Изследване
Малко се е знаело за Байкал преди започването на работата по изграждането на Транссибирската железопътна линия. Нужни са 200 моста и 33 тунела за живописните хребети около Байкал. По това време е организирана голяма хидрогеографска експедиция (1896-1902) с ръководител Фьодор Дриженко, на която е изработен първия подробен атлас на байкалските дълбини. Ян Черски е първият учен, картографирал цялата брегова ивица на езерото през 1886.
[редактиране] Бележки
- ↑ ((ru)) Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г. стр. 2
- ↑ ((ru)) Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г. стр. 7
- ↑ ((ru)) Суходолов, А. „Электроэнергетика Иркутской области“. „Наука в Сибири“. Бр. 5—6 (2141—2142), 13 февруари 1998 г.
- ↑ ((en)) Данни за езерото Байкал
- ↑ ((ru)) Колотило, Л. „Военные моряки Байкала: проблемы исторической реконструкции деятельности военных моряков российского флота по физико-географическому изучению и освоению озера Байкал в XVIII—XX вв“. Санкт Петербург. „Наука“. 2004 г. ISBN 5-02-025048-1
- ↑ Озеро Байкал. Средняя часть. От устья реки Селенги до мыса Ижимей. Москва. М. 1:200000. Адмиралтейски № 62061. Санкт Петербург. ГУНиО. 1992 г.
- ↑ ((en)) Данни за езерото Байкал
- ↑ ((en)) Данни за езерото Байкал
- ↑ ((en)) Данни за езерото Байкал
- ↑ ((ru)) Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г.
- ↑ ((ru)) Щеглов, И. Новые погружения «Миров» на Байкале укрепили гипотезу о молодости озера. РИА Новости. 2 юли 2009 г.
- ↑ ((ru)) Предания об истории заселения и освоения края.
- ↑ ((ru)) О заселении бурятами Восточной Сибири
[редактиране] Външни препратки
- ((en)) Профил на езерото
- ((ru)) Байкалски пейзажи
- ((el)) Езерото Байкал – гигантът на 25 милиона години
