Байрактар махала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Ломско вижте Василовци (област Монтана).

Байрактар махала
Φλάμπουρο
Гърция
40.9314° с. ш. 23.5667° и. д.
Байрактар махала
Централна Македония
40.9314° с. ш. 23.5667° и. д.
Байрактар махала
Сярско
40.9314° с. ш. 23.5667° и. д.
Байрактар махала
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВисалтия
Географска областСярско поле
Надм. височина18 m
Население829 души (2001)

Байрактар махала (на гръцки: Φλάμπουρο, Фламбуро, до 1923 година Μπαϊρκτάρ, Байрактар[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 829 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Байрактар махала е разположен южно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в източното подножие на Богданската планина (Вертискос), на около 7 километра източно от град Нигрита.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Байрактар махала (Bairaktar mahla) има 42 домакинства със 130 жители цигани и черкези.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Байрактар махала, чифлик на Измаил бея; също тай край десния бряг на Струма. От Абдула махала се намира на И на 1 час разстояние. Пътят е същият. 70 къщи цигански и 20 български.[3]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Байрактаръ има 70 жители, всички цигани.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Baïraktar-Mahala) живеят 300 цигани.[5]

Селото е освободено по време на войната от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

В 1951 година в селото е изградена църквата Свети Йоан Предтеча.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
  6. Ιερός Ναός Τιμίου Προδρόμου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 26 октомври 2019.