Балдево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в община Гърмен. За село Росен в Област Пазарджик, старото име на което е Балдево, вижте Росен (Област Пазарджик).

Балдево
България
Red pog.png
Балдево
Област Благоевград
Red pog.png
Балдево
Общи данни
Население 183 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 8.038 km²
Надм. височина 598 m
Пощ. код 2948
Тел. код 07523
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 2381
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПС)

Ба̀лдево е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Балдево се намира в планински район - в Западните Родопи, близо до река Места. На 3 км от него се намира минеравен извор Долни бани. В селото се намира рудник Канина за лигнитни каменни въглища.

История[редактиране | edit source]

Тракийска могила (Пишлюва тумба). Тракийски могили (Тумбите). Руини на тракийски селища (Манастира, Колибищата, Костадин, Свети Илия). Край Пишлювата тумба, местни иманяри откриват погребение на тракийски вожд. Намерени са бойна колесница, статуетка на бога Пазител (15 см. фигура с къдрава коса, която е била закована на колесницата), конски бронзови сбруи, железните бандажи на колелата. Има голяма православна църква.

В края на 19 и началото на 20 век Балдево е изцяло българско село в Неврокопска каза. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Балдово като село с 52 български къщи.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Балдево, лежи на левия бряг на Места; пада на ЮИ от Неврокоп 2 часа. Поминуват със земледелие; земя доста плодовита. Църква „Св. Димитър“ и училище с двайсетина ученика. Училището и църквата са български. 50 къщи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Балдюво брои 325 души, всички българи.[3]

През месец април 1903 г. в сражение с турската войска загиват 58 комити и местни жители. Османската армия извършва тежки издавателства над местното християнско население. Ружа Маркова загива от турски куршум, понесла своето дете. Село Балдево е напълно опожарено. След сражението загиналите са погребани в гробищата на селото. Изчезват 12 фамилии.

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Балдево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Балдево
  • България Ангел Георгиев Щурков, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[5]
  • България Никола Ст. Гюрнев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[6]
  • България Тодор Темелков, български революционер от ВМОРО, войвода на балдевската селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[7]
  • България Стефан Георгиев (1889 - 1913), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина, убит в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[8]
  • България Фанчо Алексов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[9]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 10.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 195.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.810.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.194.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 165.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.167.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.