Балджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за солунското село. За ениджевардарското вижте Балъджа.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияБалджа
Μελισσοχώρι
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Балджа
Балджа на картата на Гърция
Dimos Oreokastrou - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Балджа
Балджа на картата на дем Даутбал и област Централна Македония
Координати: 40°46′00.12″ с. ш. 22°55′30″ и. д. / 40.7667° с. ш. 22.925° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Даутбал
Географска област Лъгадинско поле
Население 1 722 (2001)
Надм. височина 223 m

Балджа (на гръцки: Μελισσοχώρι, Мелисохори, катаревуса Μελισσοχώριον, Мелисохорион, до 1926 година Μπάλτζα, Балдза[1]) е село в Гърция, в дем Даутбал, област Централна Македония с 1 722 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в северозападната част на Лъгадинското поле, на 9 километра северозападно от Лъгадина (Лангадас) и на 16 северно от Солун.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Църквата „Свети Георги“ е от 1774 година.[2] Жителят на Балджа Нестор Стерю участва в Гръцката война за независимост. В 19 век Балджа е българско село в процес на окончателно елинизиране.

Селата Балджа, Дреми Глав и Гивезна (Гвоздово) са български, окончателно погръчени. В Балджа има още старци, които знаят български, но новото поколение не знае. И тук както и в Халкидика се пеят още български песни... В Балджа и в Гювезна е имало преселени по няколко гръцки къщи още през XVIII в., които помогнали за погръчаньето им.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Балдзия (Baltzia) живеят 2700 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Балджа (Baldja) е посочено като село с 400 домакинства и 1 735 жители гърци.[5]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Балджа живеят 1 700 гърци.[6]

Крал Константинос I в Балджа в 1913 година

Селото е убежище на четите на гръцката въоръжена пропаганда в Солунско и Кукушко. Видни гръцки дейци от Балджа са Хараламбос Стакопулос и Атанасиос Ставрудис. На 1 декември според доклад на българският търговски агент в Солун Атанас Шопов гръцката чета от Балджа убива двама българи от кукушките села, които ходили на пазар в Балджа.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Балджа (Baldja) има 1 810 жители гърци и в селото функционира гръцко училище.[8]

В Гърция[редактиране | edit source]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов го определя като гъркоманско. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[9]

При избухването на Междусъюзническата война в 1913 година селото е овладяно от гръцки части и става главна квартира на армията преди Битката при Кукуш. След войната Балджа остава в Гърция. През 1926 година името на селото е сменено на Мелисохорион.

Личности[редактиране | edit source]

Българка от Кулакия и селянка от Балджа, Рафаел Жакмен, Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315-1815), Paris, 1863-1869.
Женска носия от Балджа в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг
Родени в Балджа
  • България Апостол Георгиев, български опълченец, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[10]
  • Гърция Астериос Дарас (Αστέριος Ντάρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[11]
  • Гърция Астериос Камариотис (Αστέριος Καμαριώτης), гръцки андартски деец, четник при Апостолис Матопулос, а след това при Лазар Доямов[12]
  • Гърция Атанасиос Ставрудис (Αθανάσιος Σταυρούδης, 1873 - ?), гръцки андартски деец, агент от втори ред, планира убийството на Андреас Копасис на 9 март 1912 година, управител на остров Самос[13]
  • Гърция Василиос Ляпис (Βασίλειος Λιάπης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[14]
  • Гърция Георгиос Будурас (Γεώργιος Μπούντουρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
  • Гърция Георгиос Гагацис или Гафкацис (Γεώργιος Γαγάτσης ή Γκαφκάτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[16]
  • Гърция Георгиос Куцурис (Γεώργιος Κουτσούρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, шпионира турските власти, по-късно осъден на 6 месеца[17]
  • Гърция Георгиос Стакопулос (Γεώργιος Στακόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[18]
  • Гърция Илияс Пападимитру или поп Атанасиос (Ηλίας Παπαδημητρίου η Παπα Αθανάσιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[19]
  • Гърция Маркос Цамис или Камарис (Μάρκος Τσάμης ή Καμάρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер[20]
  • Гърция Хараламбос Стакопулос, гръцки андартски деец

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάλτζα -- Μελισσοχώρι
  2. Ο Ναός του Αγ.Γεωργίου Μελισσοχωρίου. // Ναός Αγίου Γεωργίου Μελισσοχωρίου. Посетен на 24 май 2014 г.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152-153.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 299.
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р. 218-219.
  9. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 166, 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  11. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  12. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  13. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.60
  14. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  15. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  16. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  17. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  18. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.60
  19. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  20. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.60


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.