Балджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за солунското село. За ениджевардарското вижте Балъджа.

Балджа
Μελισσοχώρι
Гърция
Red pog.png
Балджа
Централна Македония
Red pog.png
Балджа
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Даутбал
Географска област Лъгадинско поле
Надм. височина 223 m
Население (2001) 1 722 души

Балджа (на гръцки: Μελισσοχώρι, Мелисохори, катаревуса Μελισσοχώριον, Мелисохорион, до 1926 година Μπάλτζα, Балдза[1]) е село в Гърция, в дем Даутбал, област Централна Македония с 1 722 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северозападната част на Лъгадинското поле, на 9 километра северозападно от Лъгадина (Лангадас) и на 16 северно от Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ е от 1774 година.[2] Жителят на Балджа Нестор Стерю участва в Гръцката война за независимост. В 19 век Балджа е българско село в процес на окончателно елинизиране.

Селата Балджа, Дреми Глав и Гивезна (Гвоздово) са български, окончателно погръчени. В Балджа има още старци, които знаят български, но новото поколение не знае. И тук както и в Халкидика се пеят още български песни... В Балджа и в Гювезна е имало преселени по няколко гръцки къщи още през XVIII в., които помогнали за погръчаньето им.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Балдзия (Baltzia) живеят 2700 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Балджа (Baldja) е посочено като село с 400 домакинства и 1 735 жители гърци.[5]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Балджа живеят 1 700 гърци.[6]

Крал Константинос I в Балджа в 1913 година

Селото е убежище на четите на гръцката въоръжена пропаганда в Солунско и Кукушко. Видни гръцки дейци от Балджа са Хараламбос Стакопулос и Атанасиос Ставрудис. На 1 декември според доклад на българският търговски агент в Солун Атанас Шопов гръцката чета от Балджа убива двама българи от кукушките села, които ходили на пазар в Балджа.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Балджа (Baldja) има 1 810 жители гърци и в селото функционира гръцко училище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов го определя като гъркоманско. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[9]

При избухването на Междусъюзническата война в 1913 година селото е овладяно от гръцки части и става главна квартира на армията преди Битката при Кукуш. След войната Балджа остава в Гърция. През 1926 година името на селото е сменено на Мелисохорион.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Българка от Кулакия и селянка от Балджа, Рафаел Жакмен, Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315-1815), Paris, 1863-1869.
Женска носия от Балджа в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг
Родени в Балджа
  • България Апостол Георгиев, български опълченец, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[10]
  • Гърция Астериос Дарас (Αστέριος Ντάρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[11]
  • Гърция Астериос Камариотис (Αστέριος Καμαριώτης), гръцки андартски деец, четник при Апостолис Матопулос, а след това при Лазар Доямов[12]
  • Гърция Атанасиос Ставрудис (Αθανάσιος Σταυρούδης, 1873 - ?), гръцки андартски деец, агент от втори ред, планира убийството на Андреас Копасис на 9 март 1912 година, управител на остров Самос[13]
  • Гърция Василиос Ляпис (Βασίλειος Λιάπης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[14]
  • Гърция Георгиос Будурас (Γεώργιος Μπούντουρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
  • Гърция Георгиос Гагацис или Гафкацис (Γεώργιος Γαγάτσης ή Γκαφκάτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[16]
  • Гърция Георгиос Куцурис (Γεώργιος Κουτσούρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, шпионира турските власти, по-късно осъден на 6 месеца[17]
  • Гърция Георгиос Стакопулос (Γεώργιος Στακόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[18]
  • Гърция Илияс Пападимитру или поп Атанасиос (Ηλίας Παπαδημητρίου η Παπα Αθανάσιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[19]
  • Гърция Маркос Цамис или Камарис (Μάρκος Τσάμης ή Καμάρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер[20]
  • Гърция Хараламбос Стакопулос, гръцки андартски деец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάλτζα -- Μελισσοχώρι
  2. Ο Ναός του Αγ.Γεωργίου Μελισσοχωρίου. // Ναός Αγίου Γεωργίου Μελισσοχωρίου. Посетен на 24 май 2014 г.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152-153.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 299.
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р. 218-219.
  9. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 166, 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  11. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  12. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  13. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.60
  14. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  15. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  16. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  17. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  18. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.60
  19. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
  20. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.60


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.