Балдуин IV (Йерусалим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Балдуин.

Ляво: Балдуин IV се наранява при игра с приятелите му. Дясно: Вилхелм Тирски открива първите признаци на лепрата на своя повереник. Миниатура от Historia rerum in partibus transmarinis gestarum на Вилхелм Тирски, 13 век. (Лондон, British Library)

Балдуин IV (на френски: Baudouin le Lépreux, * 1161, † март 1185 в Йерусалим) от фамилията Дом дьо Шато-Ландон е от 1174 до 1183 г. крал на Йерусалимското кралство.

Той е син на крал Амалрих I (1136–1174) и първата му съпруга Агнес от Едеса (1149–1184) от Дом Куртене. Той е по-малък брат на Сибила (1160–1190) и полубрат на Изабела (1169–1205).

Балдуин е възпитаван от най-значимия исторически писател на Средновековието, архиепископ Вилхелм Тирски, и на 13 години се възкачва на трона. Понеже е още млад да управлява самостоятелно, граф Раймонд III от Триполи е назначен за негов регент. Балдуин IV страда от дете от лепра и навсякъде е носен на носилка. По това време Йерусалим не е нападан от Саладин, понеже той води война в Сирия със синовете на Нур ад-Дин до 1183 г.

През 1177 г. той предлага на братовчед си граф Филип I от Фландрия управлението на кралството, но той отказва и се връща през 1179 г. обратно в родината си.

Балдуин IV определя за свой последник и коронова за крал на Йерусалим на 20 ноември 1183 г. племеника си Балдуин V (1177–1186), син на сестра му Сибила, под регентството на граф Раймонд III Триполитански.

Балдуин IV умира през март 1185 г. и е погребан в Храма на Божи гроб в Йерусалим.

Източници[редактиране | edit source]

  • Bernard Hamilton, The Leper King and his Heirs: Baldwin IV and the Crusader Kingdom of Jerusalem. Cambridge 2000.
  • Sylvia Schein, Balduin IV. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 1367–1368.

Външни препратки[редактиране | edit source]