Балей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Балей.

Балей
България
Red pog.png
Балей
Област Видин
Red pog.png
Балей
Общи данни
Население 444 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 10.445 km²
Надм. височина 46 m
Пощ. код 3797
Тел. код 09312
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 2395
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Брегово
Милчо Въков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Балей
Боян Гаврилов
(БСП)

Балѐй е село в Северозападна България. То се намира в Община Брегово, Област Видин.

География[редактиране | edit source]

Селото е най-северозападното населено място в България, намиращо се непосредствено край река Тимок и отдалечено на 2 км от река Дунав. Устието на река Тимок се намира в землището на селото. Реката Тимок, протичаща близо до площада на селото, е силно замърсена от мина Бор, намираща се на територията на Сърбия, и в нея почти няма рибни екземпляри по-големи от 0,5 kg. Срещат се и такива с големина до 4-5 kg. Вероятно причината е изтеклото време от тогава и инсталираните пречиствателни съоръжения в споменатата мина.

Селото е отдалечено на 4 км от град Брегово, на 2 км от устието на р.Тимок (най северозападната точка на България, и на 32 км от областния център Видин. Тридесет процента от улиците са асфалтирани, а останалите са с баластра. В селото има централен водопровод за питейна вода.

Големият необработван масив земя между Тимок и Дунав (местността Ливези), както и близостта на селото до Брегово, международният път за Сърбия и двете реки, дават възможност за развитие на селското стопанство и туризма.

История[редактиране | edit source]

Днес селото има отрицателен прираст на населението, като голяма част от по-младото поколение се е преселило във Видин, София и други градове.

Общо употребявани езици за ежедневна комуникация са влашки и български. Това е характерно и за съседните населени места (Куделин, Връв, Ракитница, Косово, Делейна и Гъмзово), както и за центъра на общината - гр. Брегово.

В непосредствена близост до селото, край реката, съществува стара мелница, която е функционирала до началото на 50-те години, ползвайки отбивка на реката .

В близост до селото има проведени разкопки на непроучено римско селище. През 70-те и 80-те години Румен Катинчаров провежда разкопки на селище от бронзовата и ранножелязаната епохи в непосредствена близост до селото. То принадлежи на т. нар. Култура на инкрустираната керамика разпространена по течението на р. Дунав. Напоследък археологическите проучвания бяха подновени след случайното откриване на некропола на селището.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Балей е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Население[редактиране | edit source]

  • Население по официалните преброявания в България.
1934г. 1946г. 1956г. 1965г. 1975г. 1985г. 1992г. 2001г. 2011г.
986 847 917 935 889 763 686 540 393
  • Самоопределяне по етническа принадлежност към 1.02.2011г.
българска турска ромска друга не се самоопределя
368 0 .. 9 ..

.. Данните са анонимизирани в съответствие с чл. 25 от Закона за статистиката.

  • Степен на завършено образование към 01.02.2011г.
Общо Висше Средно Основно Начално Незавършено начално Никога не посещавали училище Деца до 7г.
379 51 165 111 20 9 23 0
  • Население по възрастови групи към 01.02.2011г.
Общо 0-4 5-9 10-14 15-19 20-24 25-29 30-34 35-39 40-44 45-49 50-54 55-59 60-64 65-69 70-74 75-79 80-84 85+
393 10 8 11 19 10 27 13 19 20 25 27 32 39 44 27 24 21 17

Икономика[редактиране | edit source]

Местното население се препитава основно със селскостопански дейности, предимно отглеждане на зърнени културипшеница, царевица, както и слънчоглед, който се обработва на ишлеме в близките малки маслобойни. Съществувалите мелиоративни съоръжения са унищожени. Преди години от селото в летния период са изнасяни между 40 и 60 тона домати дневно.

Религии[редактиране | edit source]

Отец Параскев пред олтара, Великден 2005

Православие. Православна църква, построена през 19 век. Свещеник в Балей е Параскев Серафимов Георгиев.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • В селото има действащо читалище с киносалон за 450 посетители.
  • Пощенски клон.
  • Съществува и нефункционираща сграда на училище за 250 деца, което е било запълнено за последен път с този капацитет през 1970 година. Училището е построено през 1961 г. по време на кметуването на Климент Тодоров Георгиев (Кимон). Строежът на училището е започнат на 25 януари и на 15 септември същата година то е готово за началото на класните занятия. Първи директор на училището е Лазар Цветков Станев. Окончателно е закрито през 2002 година (по-късно разбито и разграбено)поради липса на ученици.
  • На територията на селото се намира единственият в района старчески дом за хора с увреждания и трайна загуба на подвижност.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Устието и поречието на река Тимок. Екологически чиста околна среда без замърсители в радиус на повече от 30 км.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Празник на селото е Гергьовден когато в близките му събота и неделя се провежда двудневен селски събор. Тогава се събират всички, които живеят на други места в България.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Балей
  • България Стан Николов (Станьо, 1890 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.513 и 827.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.513.