Балкански турци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Османската империя ня Балканите

Балкански турци или бели "турци"[1][2] са мюсюлмани, появили се в резултат на османското нашествие на Балканите, които се заявяват като "турци" или са считани за такива от другите.

Идентификация[редактиране | edit source]

Те не следва да се отъждествяват с останалите мюсюлмани на Балканите, появили се по същата причина: сърбохървати мюсюлмани - бошняци, гърци мюсюлмани - валахади, албанци мюсюлмани - чами, лабери, повeчето геги и др., власи мюсюлмани - нъте, българи мюсюлмани (помаци, торбеши, ахряни, потурнаци, горани и т. н.)[3][4], цигани мюсюлмани, татари и т.н., те се отличават от т.нар. анадолски турци. С изтласкването на Османската империя от Европа стотици хиляди черкези, чеченци и други етноси включващи се под понятието турци напускат балканските земи и се заселват в Мала Азия. На място остават румелиотите (виж Рум, т.е. "белите" балкански турци), които също са стотици хиляди, чустващи се по-силно обвързани със своята родна земя, отколкото с новосъздадената турска държава и Азия.[5]

Общият им брой в България, Република Македония, Гърция, Румъния, Сърбия, Черна гора, Косово, Албания, Босна и Херцеговина е малко над 1 млн. души според преброяванията на населението в тези страни.

Същност[редактиране | edit source]

Това е конгломерат [6] от най-различни индивиди: едни са потомци на потурчено местно население, други "хасъл" (същински) турци - потомци по бащина линия на дошли от Мала Азия огузи и по майчина линия на такива туркини и на местни българки, сръбкини, гъркини и т.н., трети са турчеещите се и турцизирани цигани, татари и ислямизирани българи и сърби, някои напълно забравили, а други запазили, със или без турски примеси, автентичния си народностен език и стара култура.

Те говорят езика на държавата, в която живееят, и са интегрална част от нейната нация. Трудовите навици, народопсихологията, религиозната обредност, битът, социалният живот и фолклорът на тези хора имат общи черти с останалото население. Такива са отношението към труда, към образованието, към мястото на жената в днешно време, към семейните ценности, развода, моногамията, абортите, разумното възприемане на религията, житейската ценностна система, гостоприемството, "комшулука" - т. н. конвивенция (умението за съвместно живеене, взаимопомощ и толерантност към различните), същата отвореност към новото и прогреса и т.н. В официалното и ежедневно облекло, особено в по-големите населени места, в кухнята, в ежедневния начин на живот, в устройването на дома и стопанството също няма съществени разлики. Почитат се, макар под различно име, и общи празници, общи свети места и дори светци, например Бали ефенди, погребан в двора на православната църква в Княжево. Знае се, че Господ и Аллах са просто различни имена, възприети в съответната религия за почитане на един и същ всевишен създател. Шиитите алиани палят свещи също като християните.

Балканските турци в резултат на генетичното си наследство, като правило, външно се различават от анадолските. Културата и народопсихологията им е много по-близка до тази на околното християнско население, сред което живеят, отколкото до ориенталския свят. Пътувайки след Истанбул извън средиземноморските градове и курорти, сред малоазийските турци в Централен Анадол или сред тези в Ирак, Азербейджан и Туркестан различията в етно-културния ландшафт са отчетливи. Когато ползват турски диалект, дори при "хасъл турците", същия се характеризира със значителен лексикален фонд, общ с околното християнско население, а тюркоезичният е опростен, архаичен и видимо се различава от езика, говорим като официален днес в Турция. Тюркоезични са и християните гагаузи - българска етнографска група, и караманлии - гръцка или българска православна такава, повечето от които се засягат дълбоко, ако бъдат наречени турци.

Специфика[редактиране | edit source]

Много от балканските турци не познават повече от 3-4 поколения назад своя етногенетичен корен, или макар да знаят нещо за него, поради установеното в Османската империя традиционно правило народността (миллетът) да се определя единствено и само според вярата, а не според етноса, или поради други актуални за тях причини се обявяват за турци. Такива случаи има сред циганите, сред българите мюсюлмани в България, Беломорска Тракия и Европейска Турция и сред изповядващите исляма в бивша Югославия, независимо че за много от тях турският не е майчин език и често слабо или никак не го говорят.

Има случаи, когато названието "турци" е екзоним, т. е. не самите хора, а другите обикновено християни гърци и славяни или небалкански турци поради невежество или с пропагандни [7]подбуди ги смятат за такива. Най-често това се случва с циганите, татарите и някои ислямизирани българи и сърби. Обратно изселниците "бели" турци от Балканите поради културно-битовите си и антропологични различия нерядко са наричани "българи", помаци (т. е. българи мюсюлмани), румелиоти и др. от местното турско и кюрдско население в Централна Турция.

Показателен е фактът, че от изселилите се през 1985 - 1989 г. от България в Турция 350 000 [8] балкански турци - румелиоти, почти половината - над 150 000 души - не след дълго се връщат обратно да живеят в "комунистическа" България, въпреки заплахите от "Възродителния процес".

Друг знаков факт документират войнишките паметници в България от Балканската война, когато страната воюва с Турция, и от другите войни за национално обединение на българите. На тях четем многобройни имена на балкански турци, храбро воювали и дали живота си за България, рамо до рамо със своите сънародници - християни, евреи и мюсюлмани.

Актуално положение[редактиране | edit source]

Ясно е, че няма и не може да има етнически чисти нации, особено на Балканите, а народностното самоопределение на личността, когато е резултат на просветен и осъзнат ясен избор, не е биологично-историческа, а емоционално-интимна лична категория. То не подлежи на каквото и да е научно оборване или доказване и е недопустимо да става основа за претенции, спекулации или дискриминация. Без значение какви са политическите и народностни убеждения, всеки е привързан към родината си и, когато се зачита личното му достойнство и може да си осигури нормален поминък, той се чуства най-добре именно в нея. Противното води до тежки страдания и национален разкол, както се случи по време на т.нар. "възродителен процес" и особенно антихуманно и пагубно във войните в бивша Югославия. Спазването на този принцип на уважение укрепва нациите, изгражда здрави връзки на разбирателство с другите съседни народи и гарантира прогреса и просперитета на нацията и европейския регион като цяло.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Бойко Василев, Турция, БНТ, 09.06.2011г. 22:00
  2. За разлика от Анатолийските (Анадолските), които в Турция и на Бълканите са известни и като "черни" турци, наричани са гаджали и др.
  3. Таня Манталакова, Нашенци в Косово и Албания, София 2010
  4. Таня Манталакова, Нашенци в Македония, София 2009
  5. Бибина, Балканските идентичности през призмата на тюрклюка
  6. Ахмед Шефик Мидхат паша, Турция: Минало, настояще и бъдеще, сп. „Научен преглед за Франция и чужбина“, No 49, 1878 г.: „... Между българите има повече от 1 млн. мохамедани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български.“
  7. Дарко Танаскович. Неоосманизмът. Турция се връща на Балканите. Превод от сръбски Марко Марков. Изд. Изток-запад. София, 2010г.
  8. Български хелзинкски комитет, Нихал Йозерган "Изгонени от България и измамени от Турция" http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv16305

Вижте също[редактиране | edit source]