Балкантон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
МИК „Балкантон” АД
Лого на МИК „Балкантон” АД
Основана 1952
Седалище София, България
Служители 18 (към 03.2009)
Продукти Звуконосители
Нетни годишни приходи 149 хил. лева (ГФО 2008)
Годишна печалба загуба 33 хил. лева (ГФО 2008)
Собственик акционерно дружество

"Балка̀нтон" е българска звукозаписна компания, създадена под това име в София през 1952 г. Монополист на българския пазар през периода на комунистическото управление на страната (1944-1989). Приватизирана през 1999 г. при правителството на СДС.

До 1944 г.[редактиране | edit source]

Звукозаписна дейност в България започва през първото десетилетие на 20-и век чрез представителите на големите западноевропейски компании Gramophon Company, Deutsche Gramophon, Pathe, Favorite и др., които записват популярни местни солисти и ансамбли.[1]

През 1931 г. певецът Алберт Пинкас създава фирмата „Лифа рекорд“ [2], която първоначално записва музика върху матрици в Берлин или Букурещ и тиражира грамофонните плочи в София с две ръчни преси[1].

През 1934 г. първият български дипломиран пилот – о.з. майорът Симеон Петров (1888-1950) основава в София „Симонавия“ – Акционерно дружество за търговия и индустрия с първата фабрика със затворен цикъл за запис и производство на грамофонни плочи[1][3]. Записите се извършват в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“, производствената база се намира на бул. „Христо Ботев“ № 129, а плочите носят етикета „Орфей“[1].

1944 – 1989 г.[редактиране | edit source]

В края на Втората световна война в България има четири звукозаписни компании „Лифа рекорд“ (преименувана на „Балкан“), „Симонавия“ и бързо фалиралите „Арфа“ и „Микрофон“[1]. През 1947 г. първите две са национализирани и обединени в Държавно индустриално предприятие „България“, което продължава да използва етикета „Орфей“, като лансира и новите „Балкан“ и „Мелодия“[1].

Записите вече се правят и в първото специализирано студио в България, създадено през 1945 г. от инж. Димитър Кулев[1]. През 1950 г. към Управлението на радиото и радиоинформацията се създава предприятието за грамофонни плочи „Радиопром“[1]. Записите вече се правят в студиата на Радио София, а производството е пренесено в слаботоковия завод „Ворошилов“[1]. През 1952 г. цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон“, който е с напълно затворен цикъл на работа: запис, галванизация, матрица, преса, отпечатване на плик и т.н.[1][4]

Близо 40 години Балкантон остава звукозаписен монополист на затворения български пазар[4]. Натрупва огромна фонотека от изпълнения на фолклор, класика, българска и чуждестранна популярна музика, театрални постановки, поезия и др.

След 1989 г.[редактиране | edit source]

Със заповед на министъра на икономиката и планирането Иван Тенев от 20.03.1990 г. Творческо-стопанският комбинат „Балкантон” – София (част от Творческо-стопанско обединение „Орфей”) се преобразува в Държавна фирма „Музикално-издателска къща Балкантон”. Новата фирма е регистрирана с решение на Софийски градски съд (СГС) от 08.05.1991 г. Предметът и на дейност е посочен като: създаване, запис и тиражиране на художествени, публицистични, научни и други произведения на различни звуконосители и създаване на печатни произведения в областта на музиката, звукозаписни услуги на населението, импресарска дейност.[5]

Със заповед на министъра на културата проф. Георги Костов от 17.11.1995 г Държавна фирма „Музикално-издателска къща Балкантон” е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавна собственост. Регистрацията на МИК „Балкантон” ЕАД е извършена от СГС на 05.04.1996 г.[5]

С разпореждане №12 от 19.03.1998 г. на Министерския съвет дружеството преминава в патримониума на Министерството на промишлеността. На 02.07.1998 министърът на промишлеността Александър Божков със заповед сменя управляващите органи на дружеството и назначава за директор актьора Венцислав Божинов.[5]

Със заповед от 10.06.1999 г. капиталът на дружеството се увеличава със стойността на земя – основна площадка на дружеството на ул. „Хайдушка поляна” №6 (р-н Красно село) с площ 9200 кв.м.[5]

С фирмено дело №6801/1999 на СГС е регистрирано частно акционерно дружество „Балкантон – 2000”, сред акционерите на което са певци и музиканти-симпатизанти на СДС, като Богдана Карадочева и Ивайло Крайчовски.[5]

На 24.11.1999 г. министър Божков продава 75% от МИК „Балкантон” ЕАД на „Балкантон – 2000” АД за сумата от 135 000 щатски долара.[5] За сравнение – през 2000 г. 30-годишен двустаен апартамент в панелен блок в ж.к. „Младост” 1 в София може да бъде закупен за ок. 13 000 щ.д.

На 22.10.2001 г. още 20% са продадени на лица по чл. 5, ал. 2 от ЗППДОбП (т.е. управителя и членовете на съвета на директорите). На 14.12.2001 г. последните държавни 5% са продадени на „Балкантон – 2000” АД.[5]

С протокол от 18.12.2001 г. от общо събрание на акционерите „Балкантон – 2000” АД се влива в МИК „Балкантон” АД и основният капитал е увеличен до днешното ниво – 282 792 поименни акции с номинал от 1 лев.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к Гаджев, Владимир . “Балкантон” и юнаците от “Хайдушка поляна”. // e-vestnik.bg, 30 април 2008 г. (Посетен на: 05 февруари 2010 г.)
  2. Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни. София, Български писател, 1997, с. 224
  3. Бориславов, Иван. Първият български авиатор Симеон Петров. // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г.
  4. а б Хофман П. Х. и Йордан Рупчев. АБВ на попмузиката. София, ДИ „Музика“, 1988, с. 16
  5. а б в г д е ж з Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието. Търговски регистър. // Посетен на 05 февруари 2010 г..