Балкантон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Балкантон
Balkanton BTA 2156.jpg
Balkanton BTA 2156-label.jpg
Информация
Основана 1952
Статус активна
Жанр разнообразен
Страна България
Място на основаване София

"Балка̀нтон" е българска звукозаписна компания, създадена под това име в София през 1952 г. Монополист на българския пазар през периода на комунистическото управление на страната (1944-1989). Приватизирана през 1999 г. при правителството на СДС.

До 1944 г.[редактиране | edit source]

Звукозаписна дейност в България започва през първото десетилетие на 20-и век чрез представителите на големите западноевропейски компании Gramophon Company, Deutsche Gramophon, Pathe, Favorite и др., които записват популярни местни солисти и ансамбли.[1]

През 1931 г. певецът Алберт Пинкас създава фирмата „Лифа рекорд“ [2], която първоначално записва музика върху матрици в Берлин или Букурещ и тиражира грамофонните плочи в София с две ръчни преси[1].

През 1934 г. първият български дипломиран пилот – о.з. майорът Симеон Петров (1888-1950) основава в София „Симонавия“ (името идва от творческото сливане на „Симеон“ и „авиатор“) – Акционерно дружество за търговия и индустрия с първата фабрика със затворен цикъл за запис и производство на грамофонни плочи[1][3]. Записите се извършват в киносалоните „Роял“ и „Модерен театър“, производствената база се намира на бул. „Христо Ботев“ № 129, а плочите носят етикета „Орфей“[1].

1944 – 1989 г.[редактиране | edit source]

В края на Втората световна война в България има четири звукозаписни компании „Лифа рекорд“ (преименувана на „Балкан“), „Симонавия“ и бързо фалиралите „Арфа“ и „Микрофон“[1]. През 1947 г. първите две са национализирани и обединени в Държавно индустриално предприятие „България“, което продължава да използва етикета „Орфей“, като лансира и новите „Балкан“ и „Мелодия“[1].

Записите вече се правят и в първото специализирано студио в България, създадено през 1945 г. от инж. Димитър Кулев[1]. През 1950 г. към Управлението на радиото и радиоинформацията се създава предприятието за грамофонни плочи „Радиопром“[1]. Записите вече се правят в студиата на Радио София, а производството е пренесено в слаботоковия завод „Ворошилов“[1]. През 1952 г. цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон“, който е с напълно затворен цикъл на работа: запис, галванизация, матрица, преса, отпечатване на плик и т.н.[1][4]

Близо 40 години „Балкантон“ остава звукозаписен монополист на затворения български пазар[4]. Натрупва огромна фонотека от изпълнения на фолклор, класика, българска и чуждестранна популярна музика, театрални постановки, поезия и др.

След 1989 г.[редактиране | edit source]

Със заповед на министъра на икономиката и планирането Иван Тенев от 20.03.1990 г. Творческо-стопанският комбинат „Балкантон” – София (част от Творческо-стопанско обединение „Орфей”) се преобразува в Държавна фирма „Музикално-издателска къща Балкантон”. Новата фирма е регистрирана с решение на Софийски градски съд (СГС) от 08.05.1991 г. Предметът и на дейност е посочен като: създаване, запис и тиражиране на художествени, публицистични, научни и други произведения на различни звуконосители и създаване на печатни произведения в областта на музиката, звукозаписни услуги на населението, импресарска дейност. [5]

Със заповед на министъра на културата проф. Георги Костов от 17.11.1995 г Държавна фирма „Музикално-издателска къща Балкантон” е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавна собственост. Регистрацията на МИК „Балкантон” ЕАД е извършена от СГС на 05.04.1996 г. [5]

С разпореждане №12 от 19.03.1998 г. на Министерския съвет дружеството преминава в патримониума на Министерството на промишлеността. На 02.07.1998 министърът на промишлеността Александър Божков със заповед сменя управляващите органи на дружеството и назначава за директор актьора Венцислав Божинов. [5]

Със заповед от 10.06.1999 г. капиталът на дружеството се увеличава със стойността на земя – основна площадка на дружеството на ул. „Хайдушка поляна” №6 (р-н Красно село) с площ 9200 кв.м. [5]

С фирмено дело №6801/1999 на СГС е регистрирано частно акционерно дружество „Балкантон – 2000”, сред акционерите на което са певци и музиканти-симпатизанти на СДС, като Богдана Карадочева и Ивайло Крайчовски.[5]

На 24.11.1999 г. министър Божков продава 75% от МИК „Балкантон” ЕАД на „Балкантон – 2000” АД за сумата от 135 000 щатски долара.[5] За сравнение – през 2000 г. 30-годишен двустаен апартамент в панелен блок в ж.к. „Младост” 1 в София може да бъде закупен за ок. 13 000 щ.д.

На 22.10.2001 г. още 20% са продадени на лица по чл. 5, ал. 2 от ЗППДОбП (т.е. управителя и членовете на съвета на директорите). На 14.12.2001 г. последните държавни 5% са продадени на „Балкантон – 2000” АД.[5]

С протокол от 18.12.2001 г. от общо събрание на акционерите „Балкантон – 2000” АД се влива в МИК „Балкантон” АД и основният капитал е увеличен до днешното ниво – 282 792 поименни акции с номинал от 1 лев.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к Гаджев, Владимир . “Балкантон” и юнаците от “Хайдушка поляна”. // e-vestnik.bg, 30 април 2008 г. (Посетен на: 05 февруари 2010 г.)
  2. Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни. София, Български писател, 1997, с. 224
  3. Бориславов, Иван. Първият български авиатор Симеон Петров. // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г.
  4. а б Хофман П. Х. и Йордан Рупчев. АБВ на попмузиката. София, ДИ „Музика“, 1988, с. 16
  5. а б в г д е ж з Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието. Търговски регистър. // Посетен на 05 февруари 2010 г..