Балкарци
| Балкарци, Балкари таулу, малкъар |
|
| Общ брой | около 120 000 |
|---|---|
| Значителен брой в |  Русия: 108 426 (2002)
 Украйна: 206 (2001) |
| Език | руски, карачаево-балкарски |
| Религия | ислям, православие |
| Сродни етнически групи | други тюркски народи |
Балкарците, наричани по-рядко балкари (самоназвание: таулу „планинци“, карачаево-балкарски:малкъар, мн. число малкъарла) са тюркски народ, населяващ Кавказкия регион, титулен народ в Кабардино-Балкария. Техният карачаево-балкарски език е от северозападната (куманска) подгрупа на тюркските езици. Карачаево-балкарският език е близък до кримскотатарския и кумикския език.
В наши дни балкарците наброяват около 60 000 души и населяват главно руската република Кабардино-Балкария.
История [редактиране]
Произходът на балкарците е неизяснен. В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV—XVIII в. балкарците са известни под името басиани. Осетинците ги наречат асон, асиаг „аси“, сваните — сауары „планинци“, кабардинците — къушхьэ „планинци“[1]. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними[2].
В средновековието народът е подложен да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, последните от които са черкезките племена на кабардинците в 16 век. В 1827 г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право "адет" и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В 1922 г. е образована "Кабардино-Балкарска" автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на Вермахта овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпрек и че във Втората световна война Кабардино-Балкаря сформира 115та Кабардино-Балкарска кавалерийская дивизия под командоването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград в 1944 Балкарците стават жертва на Сталинските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаброционизъм с Германия и всички са депортирани в Сибир и Средна Азия. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на Кабардинска АССР. В 1957 година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като Кабардино-Балкарската АССР е въстановена.
Източници [редактиране]
- ↑ Балкарцы на ru.wikipedia.org
- ↑ Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.
