Балкарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Балкарци, Балкари
таулу, малкъар
Общ брой около 120 000
Значителен
брой в
Флаг на Русия Русия: 108 426 (2002)

Флаг на Казахстан Казахстан: 3 000
Флаг на Киргизстан Киргизстан: 2 100

Флаг на Украйна Украйна: 206 (2001)
Език руски, карачаево-балкарски
Религия ислям, православие
Сродни етно групи други тюркски народи

Балкарците, наричани по-рядко балкари (самоназвание: таулу „планинци“, карачаево-балкарски:малкъар, мн. число малкъарла) са тюркски народ, населяващ Кавказкия регион, титулен народ в Кабардино-Балкария. Техният карачаево-балкарски език е от северозападната (куманска) подгрупа на тюркските езици. Карачаево-балкарският език е близък до кримскотатарския и кумикския език.

Произходът на Балкарците още се смята за спорен. Новите изследвания дават предимство на теорията, че Балкарците са наследници на българите, останали в Кавказ след разселването им из Европа.[източник? (Поискан преди 12 дни)]

В наши дни балкарците наброяват около 60 000 души и населяват главно руската република Кабардино-Балкария.

История[редактиране | edit source]

Произходът на балкарците е неизяснен. В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV—XVIII в. балкарците са известни под името басиани. Осетинците ги наречат асон, асиаг „аси“, сванитесауары „планинци“, кабардинците — къушхьэ „планинци“[1]. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними[2].

В средновековието народът е подложен да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, последните от които са черкезките племена на кабардинците в 16 век. В 1827 г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право "адет" и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В 1922 г. е образована "Кабардино-Балкарска" автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на Вермахта овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-та Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командоването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в 1944 г. балкарците стават жертва на Сталинските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с Германия и всички са депортирани в Сибир и Средна Азия. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на Кабардинска АССР. В 1957 година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като Кабардино-Балкарската АССР е въстановена.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Балкарцы на ru.wikipedia.org
  2. Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.

Външни връзки[редактиране | edit source]