Балтазар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Картината на Рембранд ван Рейн "Пирът на Балтазар"

Балтазар(Валтасар) е син и съуправител на последния цар на Нововавилонското царство от X-та Вавилонска династия. Според Книгата на пророк Даниил Балтазар е последният халдейски владетел на Вавилон.

Когато Набонид отива на война в Арабия през около 550 г. пр.н.е., Балтазар остава да управлява като регент.

В края на царуването на Балтазар царството му е унищожено, и страната му отдадена на глад.

През 539 г. пр.н.е. е убит при превземането на Вавилон от войските на персийския цар Кир II.

Според Библията в нощта на превземането на Вавилон от персите, Балтазар устройва разточителен пир със свещените трофейни съдове от Соломоновия храм. По време на пира на стената мистериозно се появяват изписани думите: „мина, мина, шекел и полмина“. Пророк Даниил тълкува надписа, преведен от арамейски на църковнославянски „мене, текел, фарес“, т.е. премерено, претеглено, пресметнато. Това според Стария завет било разчетено като божие послание за предстоящата му смърт и скорошен край на неговото царство. През същата нощ Балтазар бил убит.

Пирът на Балтазар е широко разпространен сюжет в изобразителното изкуство, литературата и музиката.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]