Балто-фински езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фински езици
Балто-фински езици
Разпространение: Северна Европа
Говорени от: над 7 000 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
-Уралски
.-Фински езици
..+Естонски
..+Фински
..+Севернофински
..+Меанкиели
..+Ижорски
..+Карелски
..+Ливонски
..+Олонецко-карелски
..+Людски
..+Вепски
..+Вотски

Балто-финските езици принадлежат към групата на угро-финските езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Народите говорещи балто-фински езици живеят по източните брегове на Балтийско море и в района на Ладожското и Онежското езеро. Точният брой на балто-финските езици е все още предмет на дискусия, но най-често се приема, че те са седем: фински, карелски, вепски, ижорски, вотски, естонски и ливонски.[1] Някои съвременни източници[2] разграничават и въро (смятан също за диалект на естонския), меанкиели (смятан също за диалект на финския) и олонецко-карелски и людски (смятани за диалекти на карелския).

Вътрешна класификация[редактиране | edit source]

Балто-финските езици могат да бъдат разделени на две подгрупи:

  • северна група: фински (+ меанкиели), карелски (+ олонецко-карелски и людски), ижорски и вепски;
  • южна група: естонски (+ въро), вотски и ливонски.

Езиците от северната група са географски трудно разчленими. Подобно на южнославянските езици те се преливат един в друг като границата между всеки два съседни езика се състои от множество преходни диалекти.

Обща характеристика[редактиране | edit source]

Балто-финските езици са по-синтетични и по-аглутинативни от заобикалящите ги индоевропейски (германски, славянски и балтийски) езици. Степента на синтетичност и аглутинативност на отделните балто-фински езици е различна. Езиците от северната група са като цяло по-синтетични и по-аглутинативни от езиците от южната група.

Фонетика и фонология[редактиране | edit source]

  • Ударението е на първата сричка.
  • Дължината на звуковете определя значението на думите; сравнете финските думи tuli (огън) tuuli (вятър) и tulli (митница).
  • Гласните са с по-голяма честотност от съгласните. Във фински например на всеки 100 гласни се падат по 96 съгласни. За сравнение в руски на всеки 100 гласни се падат по 150 съгласни, а в немски на всеки 100 гласни по 177 съгласни.[3]
  • Има много дифтонги. В естонския например се срещат следните дифтонги: iu, ei, ea, eo, äi, äe, äo, äu, öi, öe, öa, üi, õi, õe, õa, õu, ai, ae, ao, au, oi, oe, oa, ou, ui.

Морфология[редактиране | edit source]

  • Липса на граматически род.
  • Богата падежна система; сравнете броя на падежите в отделните езици:
фински карелски вепски ижорски вотски естонски ливонски
15 12–13 17–18 13–14 14 14 8
  • Наличие на специални притежателни наставки (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във фински: kirja-ni (книгата ми), kirja-si (книгата ти), kirja-nsa (книгата му/и), kirja-mme (книгата ни), kirja-nne (книгата ви), kirja-nsa (книгата им).
  • Наличие на специални каузативни глаголни наставки; сравнете финските глаголи tappaa (убивам) и tapa-ttaa (поръчвам нечие убийство).

Синтаксис[редактиране | edit source]

  • Базов словоред: SVO (подлогсказуемодопълнение).
  • Изразяване на отрицанието с помощта на специален глагол. Пълното спрежение на отрицателния глагол e- се е съхранило само в някои от съвременните езици; например във фински: en lue (не чета), et lue (не четеш), ei lue (не чете), emme lue (не четем), ette lue (не четете), eivät lue (не четат).

Речников състав[редактиране | edit source]

  • Различията в речниковия състав и особеностите на звуковите системи на отделните балто-фински езици затрудняват общуването между носителите им.

Сравнение на някои общи понятия

български фински карелски вепски ижорски вотски естонски ливонски
мъж mies mies mužik meez meez mees mìez
майка äiti emä mam emä emä ema jemà
аз minä mie minä miä miä mina/ma ma
той/тя/то hän heän hän hän tämä tema/ta ta
казвам sanoa sanuo sanuda sannoa sanoa ütelda ütl
книга kirja kirja kirj kirja tširja raamat rōntəz
бял valkoinen valkoine vauged valkea valkea valge vālda
камък kivi kivi kivi kivi tšivi kivi kiuv


Източници[редактиране | edit source]

  1. Laanest, Arvo: Einführung in die ostseefinnischen Sprachen, Hamburg 1982.
  2. Salminen, Tapani: The Uralic Languages, 2003.
  3. Turunen, Aimo: The Balto-Finnic Languages // Denis Sinor (ed.), The Uralic Languages. Description, History and Foreign Influences, 1988.