Балур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Балур
Sorghum halepense-thicket.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Poales
семейство: Poaceae Житни
род: Sorghum Сорго
вид: Sorghum halepense Балур
Научно наименование
Уикивидове Sorghum halepense
Pers.

Балур (Sorghum halepense) е многогодишно плевелно растение от род Сорго.

Разпространение[редактиране | edit source]

Видът е естествен за района на Средиземноморието, но от там постепено е разпространен в цяла Европа и Близкия Изток. Днес видът е интродуциран на всички континенти с изключение на Антарктида. Размножава се по вегетативен начин и чрез семена. Този вид се среща в житните поля, пасища, изоставени ниви, канавки на пътица от различен характер. Видът процъфтява сред посевите на култивирани видове, особено царевица. Устойчив е и на популярния хербицид глифозат.[1][2][3] Счита за един от десетте най-коварни плевели в света.[4]

Описание[редактиране | edit source]

Видът е едносемеделен коренищен плевел. Коренищата достигат дължина до 1 метър. Проникват на дълбочина 20 до 75 cm. Стъблата са приповдигнати, високи 1 – 2 m. Листата са линейноланцетни. Образува съцветие метлица. Цъфтежът и узряването на семената настъпва през юни – август.

Плевел[редактиране | edit source]

Въпреки, че балурът може да бъде използван като фураж за животни и като растение, което подпомага спирането на ерозията, то често се смята за плевел поради следните няколко причини:

  • Зелената част на растението подобно на всички представители на рода съдържа цианогенния гликозид дурин. Поради тази причина пашата на зелената част на растението би могло да доведе до отравяне на добитъка с циановодородна киселина.
  • Консумация на листната маса би могла да доведе до подуване на търбуха при преживните животни (тимпания), което пък би могло да бъде причина за смърт поради спиране на дишането от притискането на диафрагмата.
  • Балурът расте и се разпространява доста бързо след посевите и така би могъл да „задуши“ други култури и така да причини значителни загуби.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Western Farm Press. Johnsongrass resistance to glyphosate confirmed in Argentina, Aug 28, 2006. (accessed 2010.01.06)
  2. Monsanto. Glyphosate Resistant Johnsongrass Confirmed In Two Locations, March 12, 2008. (accessed 2010.01.06)
  3. Delta Farm Press. Glyphosate-resistant johnsongrass in Mid-South, March 19, 2008 (accessed 2010.01.06)
  4. BugwoodWiki[1] Holm, L. G., P. Donald, J. V. Pancho, and J. P. Herberger. 1977. The World's Worst Weeds: Distribution and Biology. The University Press of Hawaii, Honolulu, Hawaii. 609 pp.