Балх
Вижте пояснителната страница за други значения на Балх.
| Балх | |
|---|---|
 Зелената джамия Масджид Сабз в Балх |
|
 |
|
 Балх
Балх, Афганистан
|
|
| Г. К.: 36° 45' 29'' N, 66° 53' 56'' E |
|
| Тип на обекта: | град |
| Административна йерархия | |
| Държава: | Афганистан |
| Данни | |
| Население: | 77000 |
| Надм. височина: | 365 m |
| Часова зона: | EET (UTC+4.5) |
| Население (към 2006) | |
| Град: | 77000 |
Балх (дари بلخ — Balx) днес е малък град в провинция Балх, Афганистан, със 365 метра надморска височина, на около 20 км северозападно от Мазари Шариф и 74 км южно от река Амударя със 77 000 жители (през 2006 г.)[1].
Един от най-великите и древни градове в света, носи ведическите имена Заинаспа и Бхакри, което като Бактра дава името на историческата област Бактрия. В древността градът е център на зороастризма, като се смята, че самият Зороастър е роден, умрял е и е погребан там. През 11 век Низам ал-Мулк основава в Балх едно от своите мадраса низамия.
След епидемия от малария през 1870-те години на 19 век почти цялото население на града се изселва и столицата на провинцията се премества в Мазари Шариф.
Днес градът се състои главно от развалини, които никога не са проучвани от професионални археолози. Център е на памучната и кожено обработвателната промишленост в региона, изкарва на пазара бадеми и пъпеши.
Съдържание |
[редактиране] История
Преди три хиляди години в Балх се родил Заратустра. През 329 г. пр.н.е. Александър Македонски настанил в Балх щаб-квартирата на войската си. В доислямския период в града били построени много будистки храмове, включително и статуя на Буда, покрита със скъпоценни камъни. По време на Исляма Балх останал важен културен център, но през 1220 г. Чингис хан го разрушава до основи. Градът е посещаван от Марко Поло, който го нарича "достоен и велик град". През XVIII-ти век градът е застроен наново, но политическия център е пренесен в Мазари Шариф през 1866 г. и така Балх става провинциален град.
[редактиране] Паметници
В централния парк има три. Гробница на Ходжи Парса — богослов който умира в Балх през 1460 г. и в негова чест е построена гробница-мечете, много красива, въпреки че е наранена от куршуми. Останки от училището на Саид Субхан Кули Хан — построено през XVII век, от което са останали само части от стени и красива арка. Могила на Рабии Балхи — първата поетеса от ислямския период, която пишела на персийски. По слухове, имала сексуална връзка със своя роб, за което брат ѝ прерязва вените. Умирайки, поетесата написала стихотворение с кръвта си подобно на Есенин.
В североизточната част на града се намират останките на древния град «Бала Хисар» от началото на първото хилядолетие. Сега всичко е покрито с пръст и само по релефа се разбира къде са развалините. Има много остатъци от древни съдове, от времето на Тимур, които не се охраняват. В самия град на няколко места се продават добре запазени екземпляри с неизвестна датировка.
Ппреди да се влезе в Балх от посоката на Мазари Шариф се виждат части от древната южна стена на града, както и два глинени хълма — остатъци от будиски манастир и ступа, които се споменават в писмени паметници още през 630 г.
С изключение на гробницата на Ходжа Парса, най-добре се е запазил Масджиди Но Хумбад — «Мечете с Девет Купола», — построено в началото на 9-ти век. До нея се стига по страничен път дълъг 2 километра още преди влизането в Балх. Въпреки че е на съвсем пусто място, там винаги се навъртат по няколко престарели просяка.
Разстоянието между Мазари Шариф и Балх е 18 километра. Въпреки наличието на местен транспорт, за туристите е най-удобно да наемат такси в Мазари Шариф, защото пеш може лесно да се стигне само централния парк. За десет долара може да се заплати тричасова обиколка и да се разгледа всичко.
[редактиране] Личности
- Родени в Балх
- Зороастър 6 век пр. Хр., философ, основоположник на религията зороастризъм
- Джалаладин Мохамед Руми (1207-1273), философ
[редактиране] Етимология
Някои български историци смятат, че името Балх е свързано с етнонима българи.[2][3][4] Според тълкуванията на Божидар Димитров и Петър Добрев, някои антични и ранносредновековни историци като Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката, Ананий Ширакаци и Михаил Сирийски, твърдят че древната родина на прабългарите обхваща земи склоновете и подножието на планината Имеон около град Балх.[3][5] В частност, на своята карта Ширакаци показва точно тези земи като обитавани от българите (‘булхи’ на арменски).[6]
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- ↑ World Gazetteer: Afghanistan — largest cities (per geographical entity)
- ↑ Бакалов, Георги. Малко известни факти от историята на древните българи. Списание Наука. Съюз на учените в България. Том 15 (2005) Книжка 1.
- ↑ а б Димитров, Божидар. Българите и Александър Македонски. София: Издателство Тангра, 2001. 138 стр. ISBN 9549942295
- ↑ Добрев, Петър. Непознатата древна България. София: Издателство Иван Вазов, 2001. 158 стр. ISBN 9546041211
- ↑ Shirakatsi, Anania. The Geography of Ananias of Sirak (Asxarhacoyc): The Long and the Short Recensions. Introduction, Translation and Commentary by Robert H. Hewsen. Wiesbaden: Reichert Verlag, 1992. 467 pp. ISBN 9783882264852
- ↑ Eremian, Suren. Reconstructed map of Central Asia from ‘Ashharatsuyts’.
