Балх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Балх.

Балх
— град —
Зелената джамия Масджид Сабз в Балх
Зелената джамия Масджид Сабз в Балх
Балх (Афганистан)
Red pog.png
Балх
Страна Флаг на Афганистан Афганистан
Надм. височина 365 m
Население (2006) 77 000 души
Балх в Общомедия

Балх (дари بلخBalx) днес е малък град в провинция Балх, Афганистан, със 365 метра надморска височина, на около 20 км северозападно от Мазари Шариф и 74 км южно от река Амударя със 77 000 жители (през 2006 г.)[1].

Един от най-великите и древни градове в света, носи ведическите имена Заинаспа и Бхакри, което като Бактра дава името на историческата област Бактрия. В древността градът е център на зороастризма, като се смята, че самият Зороастър е роден, умрял е и е погребан там. През 11 век Низам ал-Мулк основава в Балх едно от своите мадраса низамия.

След епидемия от малария през 1870-те години на 19 век почти цялото население на града се изселва и столицата на провинцията се премества в Мазари Шариф.

Днес градът се състои главно от развалини, които никога не са проучвани от професионални археолози. Център е на памучната и кожено обработвателната промишленост в региона, изкарва на пазара бадеми и пъпеши.

История[редактиране | edit source]

Градът е населен от дълбока древност. Той от незапомнени времена е столица на забележителната страна Бактрия, прочyта със своето плодородие и заемаща стратегичеcкo за търговията и политиката положение в пресечната точка на пътищата свързващи запада, севера, Китай и Индия. В 2200 - 1800 г.пр.Хр. тук процъфтява можеби най-старият арийски културен център наречен днес Бактрийско-маргиански археологически комплекс, древен колкото и първите градове в Индия - Мохенджо-Даро и Харапа. Бактрийското население е говорело арийски език и малка част можеби такъв близък до този ползван днес от буришите Хунза.

В 630 г.пр.Хр. в Балх се e родил Заратустра, създал е тук древната арийска религия зороастризъм, живял е и е погребан в града в 553г.пр.Хр. Езикът на свещенната книга на учението Авеста е древeн Бактрийски, на който са говорели тукашните хора, издигнат до богослужебния Авестийски език. При Кир Велики (559-530 пр.Хр.) страната се присъединява към Империята на ахеменидите и е считана за една от най-важните и богати области. Тогава тук са преселени и първите групи жители от балканските владения на персийското царство, даже последният персийски цар във времето на настъплението на македонците е провъзгласен тук.

Елинистически Балх[редактиране | edit source]

През 329 г. пр. Хр разгромилият Персийската империя Александър Македонски достига с войските си града. Тук той се влюбва в Роксана дъщерята на бактрийския владетел Оксиарт, който оставя да управлява, жени се за нея и я прави своя императрица. Настанява в Балх щаб-квартирата на войската си и заповядва всичките му офицери също да се оженят за местни девойки, което е изпълнено без отлагане.

В 250 г. пр. Хр. Бактрия добива независимостта си от Империята на Селевк и Диодот образува суверенното Гръко-бактрийско царство което присъединява обширни обасти вкл. Согиана. Страната става център на елинистическата култура в централна Азия и градът е нейна столица, тя ими гимназиони, театри, мегарони, украсена е със скулптури, провеждат се вакханалии. При Деметрий той добива още слава като са завладени и обширни територии в Индия - Пенджаб и Арахозия и държавата прераства в Индо-гръцко царство. Владетелите наред с гръцката култура сълно покровителстват будизъма превърнал се в особения Гръко-будизъм и дори един от тях Менандър І става будист. От своя страна елинистично културно влияние на Бактрия се пръска не само върху Индия, но дори към Китай. Търговията и транзитните такси от преминаващите по пътя на коприната злато и стоки обогатявали неимовирно града, но започват болба за власт и междуособици. От царството се обособяват южните му индийски теротории и Согдана, будисткото княжество на Менандър І Таксила, Арахозия, Пенджаб и Гандхару, а царят на Партия Митридат І откъсва Маргиана, индо-гръцката и гръко-бактрийската част стигат до война в държавата се обособяват около 9 владетелски територии и тя постепенно запада. В 130 г. пр. Хр. започват нашествия на други арийци - скитите и най-далекоизточните народи на бялата раса тохарите, наричани от съседите им китайци юеджи. 125 г. пр. Хр. под натиска на нашествениците цар Хелиокъл изоставя столицата и управлява от Кабул остатъците от индийските си земи, което условно се приема за край на държавата.

Арийско-еленистически Балх[редактиране | edit source]

Тохарите остават в Бактрия, а повечето от скитите напредват на югоизток в северен Пакистан и създават свои индо-скитски кяжества, първоначално номинално признаваци върховенството на индо-гръцките царе. Наследниците на Хелиокъл запазват някаква власт и дори си връщат контролa над западните крайща на Индо-гръцкото царство, но държавата се разпада на малки владтения, а обширна област включваща и индийски територии е заета от новото Индо-скитско царство на източните скити, наричани тук "саки".

Последния бактрийски индо-гръцки цар управляващ в западните земи влиза в съюз и става васал на Китай, но в края на крайщата в 70г.пр.Хр. е свален от елинизираните тохари. Около 80г.пр.Хр. за кратко, а в 55 г.пр.Хр. окончателно скитите установяват контрол над северозападните индо-гръцки територии. В централните области индо-гръцната власт на Гиппострат окончателно е ликвидирана към 50г.пр.Хр. На изток скитите се справят със Стратон II до 10 г.пр.Хр., но и в І век век оцеляват накои от малките индо-гръцки господари като Феодам в северен Гандхар. Така Скитите Саки без да прекъсват напълно епохата на елинизма разпростират своето номадско господство на территориите на Бактрия, Согдиана, Арахосия, Гандхар, Кашмир, Пенджаб, Раджастан, Таксила и Гуджарат, от Бамиан до Матхура и Паталипутра, а южните области на днешния Афганистан — започват са се наричат "Сакастан".

През 1 век пр.н.е. партите въстановават Персийската империя и започват да си проправят път в източните земи, заемани от индо-скитите и тохарите юечжи. Те завладяват цяла Бактрия и значителни територии в Северна Индия. Около 20 г.пр.Хр. Гондофар І, управител на Сакастан, и васал на скитите саки, завладява голяма част от царството им - Аркозия, Сакастан (съвр. Систан) Синдх, Кабул и Пенджаб, но без източната част. Обявява се за император и основaва Индо-партско царство. Столицата му почти през цялото време на съществуването му е Таксила и едва към края е преместана в Кабул. По време на царството много от скитскита и друга аристокрация остават на власт, включително бившият упровляващ скитски род, но те полагат клетва за вярност. След слъртта на основателя държавата започва да се разпада и последните от 6-ти й царе управляват само Сакастан и Кандахар. Завоювано е от Кушаните преди 100 г.сл.Хр., но има благородници запазили позициите си.

Към 135-130 г.пр.Хр. Тохарските князе започват да навлизат в населената с арийци като тях Бактрия и да изтласкват раздробените еринистически владетели на югоиток, като окупират западните части на индо-гръцката държава. В крайна сметка страдащата от вътрешни борби, заплашвана от младото Партско царство и ударена от скитите страна се превръща в мозайка от различни владения, а новите завоеватели заемайки все повече части от Бактрия, преди да са организирали обща държава, попадат дълбоко в тази нова среда усядат и започват да се елинизират. По-късно страната е наричана по тяхното име Тохаристан. Един от тохарските князе кушанският предводител Куджула Кадфиз в самото начало на І век сл. Хр. подчинил 4-те други княжества създадени от народа му в Бактрия и дребните владенията на някои гръцки династи, съюзил се с гръко-бактрийският владетел Гермей в отстояване независимостта срещу експанзията на Партския цар и му помогнал да обедини около своето други гръко-бактрийски княжества, а след смъртта му го наследил и в 47г.сл.хр. съединил двете царства и положил началото на Кушанската будистко-елинистична империя. Тя с обширната си територия обхващаща западен Китай, стредна Азия и Индия, без южните й части, с военната и икономическа сила, богатия си духовен живот и блестяща архитектура тя станала една от 4 най-значими държави в античния свят наравно с Рим, Китай и Персия. В ІІІ век сл.Хр. империата започнала да запада и все по-трудно устоявала на персийския натиск, когато я ударя новата арийска върта - ефталитите, наричани и бели хуни. Към 425 г. те унищожават отлабналата кушанска държва и обладяват Бактрия. Наследници на кушаните се сочат днешните Гуджарати.

Средновековен период[редактиране | edit source]

Ефталитите, наричани и "Бели хуни", завладели Балх и цяла Бактрия когато покоряват Кушанската държава в 483-485г. и към 500 г. побеждават Персия и я правят васална страна. Цяла Западна и Средна Азия са техни, но в 557г. са разбити от персийският цар Хорсов, в 528г. от индийска коалиция на император Нарасимхагупти и краля на Малва и накрая от Гьоктюрките от Западнотюркският хаганат, държавата обаче не е унищожена продължава да съществива до 670г. когато последният им владетел е детрониран от тибетско-тюрската династия Кабул Шахи, за наследници на ефталитите се смятат пущуните.

По-късно от Сасанидите над Балх и цяла Бактрия пак е установена власта на Персийската империя, наложен е ислямът, а след падането на Персия под управлението на Арабския халифат в 651г., то не след дълго се разпростира и тук. В 861 г. в Сакастан (Систан) в днешен Афганистан от халифата се обособява Държавата на Сафаридите съществувала независимо до битката при Балх в 900 г. след която тя е васална на Саманидската държава. Земевладелеца от Балх Саман-худат приема исляма и става родоначалник на династията на Саманидите която в 875г. постига пълна независимост от Багдатския халифат и създава споменатата Саманидска държава. Така в крайна сметка тукашните султани извоюват независимостта си от арабите. Техният военачалник Алп-Тегин идва в Балх, в април—май 962 г разбива войската пратена против него от Саманидите, отправя си в недалечния град Газни, сваля местата династия и в 977 г. е основована Газневидската държава. Газневидската държава е покорена от сунитските афгански владетели от династия на Хуридите в 1160г. Тези афганистански владетели завладяват северна Индия и стават първите ислямски завоеватели на Делхи. Именно доведените от тях духовници от Балх (Балхара), наричани заради родното им място "Ал Бyлхари" започват разпространението на исляма като държавна вяра в Индия. Любопинто е, че и до ден днешен върховният духовник на Делхи - шах имама на голямата петъчна джамия (Shahi Imam of Delhi's Jama Masjid), е и може да е единствено от рода "Ал Булхари"(Al Bukhari) !

В доислямския период в града били построени много будистки храмове, включително и статуя на Буда, покрита със скъпоценни камъни.

Тимур при обсадата на крепостта Балх през 1370 г.

По време на Исляма Балх останал важен културен център, но в 1220 г. Чингис хан го разрушава до основи, избива или отвлича абсолютно цялото му населиние, а страната е завладяна от монголо-татарите.

Великият завоевател Тимур, унищожителя на българския поробител Баязид I Илдъръм, взима града на 10 април 1370 г. и тук е извършена неговата коронация за Върховен емир на Туран. Последният Тимурид (пряк наследник на Тимур) - поета Захиредин Бабур управлявал Фергана от 1494 г., идва в тукашните земи в 1504г. и се установява в Кабул откъдето предприема победоносни походи в Индия и в 1526 г. създава Империята на Великите Моголи.

Градът е посещаван от Марко Поло, който го нарича "достоен и велик град". През XVIII-ти век градът е застроен наново, но политическия център е пренесен в Мазари Шариф през 1866 г. и така Балх става провинциален град.

Съвременните таджики и пущуни са потомци древните бактрийци[2][3][4][5], а на гръко-бактрийците за такива се определят и Калашите, Хунза и Нуристанците.

Паметници[редактиране | edit source]

В централния парк има три. Гробница на Ходжи Парса — богослов който умира в Балх през 1460 г. и в негова чест е построена гробница-мечете, много красива, въпреки че е наранена от куршуми. Останки от училището на Саид Субхан Кули Хан — построено през XVII век, от което са останали само части от стени и красива арка. Могила на Рабии Балхи — първата поетеса от ислямския период, която пишела на персийски. По слухове, имала сексуална връзка със своя роб, за което брат ѝ прерязва вените. Умирайки, поетесата написала стихотворение с кръвта си подобно на Есенин.

В североизточната част на града се намират останките на древния град «Бала Хисар» от началото на първото хилядолетие. Сега всичко е покрито с пръст и само по релефа се разбира къде са развалините. Има много остатъци от древни съдове, от времето на Тимур, които не се охраняват. В самия град на няколко места се продават добре запазени екземпляри с неизвестна датировка.

Ппреди да се влезе в Балх от посоката на Мазари Шариф се виждат части от древната южна стена на града, както и два глинени хълма — остатъци от будиски манастир и ступа, които се споменават в писмени паметници още през 630 г.

С изключение на гробницата на Ходжа Парса, най-добре се е запазил Масджиди Но Хумбад — «Мечете с Девет Купола», — построено в началото на 9-ти век. До нея се стига по страничен път дълъг 2 километра още преди влизането в Балх. Въпреки че е на съвсем пусто място, там винаги се навъртат по няколко престарели просяка.

Разстоянието между Мазари Шариф и Балх е 18 километра. Въпреки наличието на местен транспорт, за туристите е най-удобно да наемат такси в Мазари Шариф, защото пеш може лесно да се стигне само централния парк. За десет долара може да се заплати тричасова обиколка и да се разгледа всичко.

Личности[редактиране | edit source]

Етимология[редактиране | edit source]

Някои български историци смятат, че името Балх е свързано с етнонима българи.[6][7][8] Според тълкуванията на Божидар Димитров и Петър Добрев, някои антични и ранносредновековни историци като Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката, Ананий Ширакаци и Михаил Сирийски, твърдят че древната родина на прабългарите обхваща земи склоновете и подножието на планината Имеон около град Балх.[7][9] В частност, на своята карта Ширакаци показва точно тези земи като обитавани от българите (‘булхи’ на арменски).[10]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. World Gazetteer: Afghanistan — largest cities (per geographical entity)
  2. Энциклопедия Britannica
  3. Массагеты // БРЭ. Т.19. М.,2011.
  4. Иссык // БРЭ. Т.12. М.,2008.
  5. Андроновская культура // БРЭ. Т.1. М.,2005.
  6. Бакалов, Георги. Малко известни факти от историята на древните българи. Списание Наука. Съюз на учените в България. Том 15 (2005) Книжка 1.
  7. а б Димитров, Божидар. Българите и Александър Македонски. София: Издателство Тангра, 2001. 138 стр. ISBN 9549942295
  8. Добрев, Петър. Непознатата древна България. София: Издателство Иван Вазов, 2001. 158 стр. ISBN 9546041211
  9. Shirakatsi, Anania. The Geography of Ananias of Sirak (Asxarhacoyc): The Long and the Short Recensions. Introduction, Translation and Commentary by Robert H. Hewsen. Wiesbaden: Reichert Verlag, 1992. 467 pp. ISBN 9783882264852
  10. Eremian, Suren. Reconstructed map of Central Asia from ‘Ashharatsuyts’.