Балчишки дворец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Държавен културен институт
Културен център "Двореца"
Местоположение Балчик, България
Тематика история, ботаника
Основан 1924 г.
Обект на БТС 24
Работно време
Лятно работно време април – октомври
8:00 – 20:00 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно време ноември – март
9:00 – 17:00 ч.
(почивни дни: 1 януари, 31 декември)
Допълнителна информация
Адрес Балчик
Телефон (0579) 725 66
Сайт http://www.dvoreca.com
Държавен културен институт
Културен център "Двореца"
в Общомедия

Архитектурно-парковият комплекс “Дворецът” се намира на около 2 км югозападно от центъра на град Балчик, на 40 км североизточно от Варна и представлява комплекс вили и други постойки разположени при морския бряг. Той заедно с изградената след възвръщането на Южна Добруджа от България от академик Даки Йорданов Ботаническа градина на площ от 194 дка е една от главните забележителности на Северното Черноморие и е включен в Стоте национални туристически обекта.

История[редактиране | edit source]

През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България, на 28 юни 1913 г. добруджанската ѝ армия възползвайки се от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея окупира необезпокоявана българските държавни територии до линията Тутракан-Балчик. Кралицата на Румъния – Мария Единбургска харесва много завладяната българската земя, мекия климат, топлата морска вода и живописните балчишки скали. Причините и изборът на място за построяването на новата й резиденцията обаче е предопределен от политически съображения за маркиране на окупираната територия като румънска[1] и то в най-южната й възможна точка. В началото на 20-ти век местността на югозапад от гр. Балчик е известна под името „Трите воденици” и държавна гора Кулак. В румънските регистри след окупацията са записани документи за собственост на хора с български имена, издадени от Министерство на земеделието и владенията. Има свидетелства за „безплатно прехвърляне на земи” [2], други документи датирани към 1935г. [3] удостоверяват, че по действащия тогава закон за земеделската реформа в Румънското кралство, същата година кралицата получава документи за собственост на терена и сградите и е допълнено, че „цената на имота и съответстващите такси към продажбата му са изцяло платени”. Площта, собственост на монархията, постепенно се уголамява. Към 1937 г владенията се простират вече върху 209,8 дка, а към 1938 година площта им още се увелечава и достига 244,8 дка [4][5]. Вилният ансамъл е по проект на италианските архитекти Америго и Аугустино за лятна резиденция на румънската кралица Мария. Строителството се извършва от 1924 г. до 1934г. Ботаническата градина създадена след освобождението от румънска окупация е изградена в 1955 г. от академик Даки Йорданов, ректор на СУ „Св. Климент Охридски”. В годините на окупацията покрай румънската аристокрация в Балчик купуват места много румънски интелектуалци, сред които и известната художничка Чичилия Куцеску Сторк, те често са канени в кралската резиденция, така "Дворецът" се превръща в значително културно средище на Черноморието. На 7 септември 1940 г. цар Борис III с международна подкрепа успява да сключи Крайовския договор и да върне Балчик и цяла Южна Добруджа на България. В 1948 г. с Междудържавно споразумение между Румъния и България, обектът е преотстъпен за стопанисване на българската страна. С Разпореждане № 1650/30.08.1961 г. Министерски съвет на НРБ одобрява закупуването на недвижими имоти, собственост на Румъния, намиращи се на територията на Народна република България, сред които е и бившият дворец в Балчик. През 1970 г. е подписана Спогодба между Народна Република България и Социалистическа Република Румъния за прехвърляне собствеността на някои недвижими имоти, между които целия терен и всички сгради на бившия дворец в Балчик. Днес дворецът е добре запазен и постоянно реставриран, а след 80-те години превърнат в забележителен туристически център.

Архитектура[редактиране | edit source]

Дворецът включва два основни елемента – сграден фонд и Ботаническа градина с парк. Част от парка е превърнат в научна ботаническа градина, която се стопанисва от СУ "Св. Климент Охридски". Всичките 46 сгради, 170 архитектурни, археологически и исторически паркови елементи и недвижими и движими паметници на културата са под управлението на Държавен културен институт "Културен център" Двореца", второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към Министерство на културата. Най-важната природна даденост на Двореца е изобилната и кристалночиста вода на изворите "Бял кладенец" и "Чатал чешма". Тя е протичала през малка долина и е задвижвала воденичните колела на мелниците в местността. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили [6]. Пътят към двореца се спуска между два реда каменни стени и спира пред главния вход на с караулното на часовоите. В двора е изграден параклисът "Стела Марис". Други популярни забележителностите са "Божествената градина", градина "Английски двор", "Градината с кръстовидното водно огледало", "Гетсиманската градина", "Мостикът на двореца и гаражите за яхти", юзината и "Мостът на въздишките", "Алеята на виното","Алеята на вековете" "Висящите тераси", гробът на кралица Мария и други.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Вера Дянкова, Люба Пенчева, Магдалина Чавдарова, Изследване на автентичността на лятната резиденция на румънската кралица Мария край гр. Балчик, сп. АНАМНЕЗА, Год. VII, 2012, кн. 1-2, ISSN 1312-9295, стр. 172
  2. ANR, fond 836-2, dos. 46, 1932, f. 1
  3. ANR, fond 836-2, dos. 49, 1935, f. 87
  4. ANR, fond 836-2, dos. 51, 1937, f. 45; ANR, fond 836-2, dos. 52, 1938, f. 60-62
  5. Дянкова, Пенчева, Чавдарова, Изследване на автентичността ..., стр. 176
  6. “Дворецът” - Балчик

Външни препратки[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]