Балчишки дворец
| Държавен културен институт Културен център "Двореца" |
|
 |
|
| Местоположение | Балчик, България |
|---|---|
| Тематика | история, ботаника |
| Основан | 1924 г. |
| Обект на БТС | 24 |
| Работно време | |
| Лятно работно време | април – октомври 8:00 – 20:00 ч. (почивни дни: няма) |
| Зимно работно време | ноември – март 9:00 – 17:00 ч. (почивни дни: 1 януари, 31 декември) |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | Балчик |
| Телефон | (0579) 725 66 |
| http://www.dvoreca.com | |
Архитектурно-парковият комплекс “Дворецът” се намира на около 2 км югозападно от град Балчик, на 40 км североизточно от Варна и е разположен на самия морски бряг. Той е една от главните атракции на Северното Черноморие и е включен в Стоте национални туристически обекта. Изграден е по проект на италианските архитекти Америго и Аугустино през 1924 г. като лятна резиденция на румънската кралица Мария.
Съдържание |
[редактиране] История
През Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 г. и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Кралицата на Румъния – Мария Единбургска харесва много завладяната българската земя заради интересните балчишки скали, мекия климат и топлата морска вода. Покрай румънската аристокрация в Балчик купуват места много румънски интелектуалци, сред които и прочутата художничка Чичилия Куцеску Сторк. Така "Дворецът" се превръща в значително културно средище по Черноморието. На 7 септември 1940 г. българската външна политика успява чрез Крайовския договор да върне Балчик и цяла Южна Добруджа на България. След това дворецът е добре запазен и постоянно реставриран, а след 80-те години превърнат в туристически център.
[редактиране] Архитектура
Дворецът включва два основни елемента – сграден фонд и парк.Част от парка е превърнат в научна ботаническа градина, която се стопанисва от СУ "Св. Климент Охридски". Най-важната природна даденост на двореца е изобилната и кристалночиста вода на изворите "Бял кладенец" и "Чатал чешма". Тя е протичала през малка долина и е задвижвала воденичните колела на мелниците в местността. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили [1]. Пътят към двореца се спуска между два реда каменни стени и спира пред главния вход на с караулното на часовоите. В двора е изграден параклисът "Стела Марис". Други популярни забележителностите са "Божествената градина", градина "Английски двор", "Градината с кръстовидното водно огледало", "Гетсиманската градина", "Мостикът на двореца и гаражите за яхти", юзината и "Мостът на въздишките", "Алеята на виното","Алеята на вековете" "Висящите тераси", гробът на кралица Мария и други.
[редактиране] Източници
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Галерия
-
Храмът на водата
-
Божествената градина
-
Трите воденици
-
Вила "Тихото гнездо" - Дворецът
