Банго Васил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Васильовден или Банго Васили (буквално "Куцият Васил") се празнува от всички роми у нас. Празникът е известен като "Циганската Нова Година".

Дните са свързани с няколко ромски легенди. Според първата Банго Васил е Свети Васил - застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола или от Господ и спасява давещите се роми. Според втората легенда Банго Васил е "историческа" личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.

Подготовката за празника започва седмица преди 13 януари. Купува се гъска или петел, в случай, че семейството не си отглежда. Животното трябва да бъде купено най-късно на 12.01 и задължително да преспи в къщата "за да не избяга късмета". Сутринта на 13.01. гъската или петелът се коли и към 14 ч. започват реалните приготовления. Основна грижа е подготовката на трапезата и изработването на сурвакница. При различните групи роми сурвакниците изглеждат по различен начин. Общото е, че се правят от дрян, различна е украсата.

Вечеря: Банго Васили е подчертано семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13.01. играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Също при всички ромски групи е задължително от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени - никой от семейството не излиза навън (дори в двора!) и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата. Това е един от малкото случаи, в които ромите категорично отказват традиционното си гостоприемство.

Върху масата се поставят приготвените гозби - сварен петел или гъска, сърми (често с късмети - дрянови пъпки), баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб - кулак, вино, ракия и др. Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата. Прикаждащият (обикновено това е жената) отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След опрощаването най-старите (бабата и дядото) вземат богато украсената питка (или кулака) и я счупват на две "за да се види на кого късмета ще е по-голям през тази година и ще храни къщата". След това майка начупва парчета от питката за всички деца. Първата хапка от питата не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Смята се, че това, което спящият сънува през тази нощ показва какво ще се случи през настъпващата година.

Трапезата не се вдига през цялата нощ. Смята се, че това носи берекет.

Посрещането на Банго Васил, а чрез него - и на Новата година заема важно място в празника. То се реализира по два начина - чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Банго Васил, или на негов пратеник.

В полунощ настъпва Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет. Техните думи обикновено са кратки и семпли -напр. "Сурва-сурва година, догодина - пак живо и здраво" при бургуджиите, "Акулсъ - бакулсун иере саулсун!" - "Сурва Весела Година - догодина пак жив и здрав" при хорохане-рома и т.н. Както и в българската традиция на сурвакарите се даряват  сушени плодове, бонбони, пари.

По-голям интерес представлява обичаят с превъплъщаването в ролята на пратеник на Банго Васил. С влизането си в къщата се провиква: "Васили авалъ" - "Васил дойде" и хвърля житото и ориза. Децата събират колкото се може повече от него, защото това е късметът, който Свети Васил им носи. После започва сурвакането, като първо главата на семейството (пратеника на Свети Васил) сурвака всички за здраве и късмет.

Всичко това се прави с особена тържественост, защото се вярва, че носи плодородие, щастие и късмет.