Баниска

Баниска
Баниска
43° с. ш. 25° и. д.43.458° с. ш. 25.902° и. д. 43.458, 25.902
Общи данни
Население	1 231 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	33.945 km²
Надм. височина	? m
Пощ. код	7167
Тел. код	08147
МПС код	Р (Р)
ЕКАТТЕ	2587
Администрация
Държава	България
Област	Русе
Община    - кмет	Две могили Николай Христов (БСП)
Кметство    - кмет	Баниска Ангелина Начева (ГЕРБ)

Баниска е село в Северна България. То се намира в община Две могили, Област Русе.

География

Село Баниска се намира в Дунавска хълмиста равнина, на 50 км югозападно от Русе и на 20 км източно от град Бяла. Разположено е в плодородната долина на река Баниски лом, която е с надморска височина 136 м, а околните хълмове достигат 250-300 м. Баниска е едно от най-големите села в бившата Беленска околия с 1795 жители /към 1976 г./, към която се числи селото от 1959 г.

Първоначално сегашното село е разположено от лявата страна на Баниски Лом, но има и няколко къщи на десния бряг /на Спас Маринов Кенарски, Илия Нейков Караиванов и др./ След голямото наводнение от 1924 г. обаче около 20-30 семейства напускат дворовете си край реката и се преселват на по-високите места.

Шосето между селата Водица, Цар Асен, Могилино, Баниска и Борово свързва селото с двата главни пътя: София-Варна и София-Русе. Селото е свързано с шосейни пътища и с всички околни села пряко, с изключение на пътя до Копривец, който е черен.

Най-важният водоизточник на селото е река Баниски Лом. Тя извира на 600 м от връх Чатарлъка /надморска височина 372 м/ намиращ се близо до село Сушица, Великотърновско. Реката е с дължина 56,7 км, има средногодишен отток 0,77 куб. м./сек. и се влива в река Черни лом при село Широково, Русенско. Нейни притоци са реките Кояджик с дължина 19,6 км и Канарски Лом, с дължина 2,5 км. Долината на Баниски Лом е със средна широчина 1,5-2 км и е запълнена с наноси, които я правят особено благоприятна за отглеждане на зеленчуци и други селскостопански култури.

История

Родовообщинен и робовладелчески период

В сегашното местонахождение на селото не са намерени останки от живота на човека от посочените периоди. Останки от родовообщиния период обаче са открити и съществуват в селищната могила източно от центъра на селото — в местността Каваклъка. До 1957 г. край нея тече Канарски Лом — приток на река Баниски Лом, а в подножието ѝ се намира извор. Близостта на водоизточника и плодородната равнина наоколо безспорно са благоприятни условия за заселване и задържане на човека тук още в дълбока древност.

Допустимо е в периода, когато човекът се е отделил от животинския свят и е бил безсилен да се бори срещу природните стихии и бедствия, да е използвал за укриване и запазване от бури и студове някои от пещерите и заслоните в местността Канарата.

Робовладелческия период започва с идването на римляните на Балканския полуостров. Кога римляните пристигат в землището на село Баниска не е известно, но че са живели тук, е безспорно, защото останки от тях личат досега на Калето и на Кумулата. При разкопките, направени през 1964 година от Колю Московскии Стоян Цанков, са открити кула и част от крепостна стена, заграждали и правели Калето недостъпно за противника от югоизточната му страна. На най-високата му част личат големи каменни блокове, лежали някога в основата на долната част на крепостна кула, защитавала Калето от Кумулата.

Период на феодализма

Този период съвпада с византийското владичество по наши земи, борбите на славяните и българите за заселване на Балканския полуостров, Първата и Втората българска държава и времето на турското владичество. По това време става заселването на селото на сегашното му място, но кога точно се е случило това, не е окончателно установено. Известно е, че в местността Юртлука — на североизток от селото, някога е имало селище, чиито основи са разравяни при оран.

През есента на 1958 година между пионерския лагер и ловната хижа в местността Канарата са разкрити останки от гробове и жилища. Там през XIII-XIV век е имало българско селище.

В НАВЕЧЕРИЕТО И ПО ВРЕМЕ НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА /1877-1878 г./

Докато трае робството в селото не съществува съвет за управление. Назначеният за кмет турски чорбаджия свиквал в дома мушаафере по-изтъкнати селски първенци, с които се съвещавал по някои въпроси. Разпорежданията се дават устно от кехаята на селото. Няма данни турците да са водили общинска канцелария, нито запазен архив от това време. Българското училище в селото за пръв път е открито през 1874 г. За учител е назначен даскал Панайот Стоянов от село Арбанаси, Великотърновско, който едновременно е и бакалин.

От освобождението до Втората световна война

В периода на Освобождението на селото през 1877 г. в състава на населението настъпват промени. Черкези, татари и някои турски първенци заминават с отстъпващата турска войска към Разград и никога повече не се завръщат в Баниска. От балканските и полубалкански села прииждат нови български семейства. Те изкупуват имотите и къщите на изселващите се турци. По такъв начин българското население в селото става преобладаващо над останалите етноси — турци и цигани.

Основният поминък на населението през целия капиталистически период остава земеделието. Сеят се жито, царевица, ечемик, боб, картофи и др. Градинарството в Баниска следва да се разглежда и като гурбетчийски поминък на част от Банисчани. Обработването на земята става с дървено рало и железен лемеш, затова и добивите от единица обработваема площ са ниски. За основна теглителна сила се използват волове, биволи и отчасти коне. Първата вършачка е закупена през 1914 година от Пенчо Узунганев за 200 наполеона — 4000 лева по тогавашен курс.

Животновъдството в селото през всичките години е спомагателен поминък. Почти няма семейство, което да разчита само на доходите си от животновъдство, но също така няма и семейство без животни.

Населението живее в едноетажни или двуетажни къщи. Улиците са тесни, криви, кални след дъжд и прашни лете в сухо време. През зимата непроходимата кал, особено в долната махала, трудно се изгазва. В самия център на селото, където е малкият площад под общината, зеел дълбок дол, постоянно издълбаван от водите на пороите. Около 1934 г. влиза в изпълнение планът за улична регулация на селото. Голяма част от съществуващите улици се разширяват и изправят, тесните и задънени улички са ликвидирани, на места са прекарани нови улици и селището добива по-съвременен вид.

В годините на кооператива

Първата задача на властта, установена след септември 1944 г., е да съживи народното стопанство. На 27 април 1950 г. дребни и безимотни селски стопани полагат основите на кооперативното стопанство. Събрани са около 1200 дка земя, колкото е тогавашния минимум за образуване на ТКЗС. В края на годината над 80% от жителите на Баниска са вече кооператори. Независимо от трудностите първата стопанска година е успешна и кооператорите получават в натура пшеница, царевица, ечемик, сирене, захар и др. Освен това през първите години се получава и рента за вложена земя.

През периода 1955-58 година стопанството постепенно се стабилизира. Изготвен е производствен план за по-нататъшното му развитие. През 1970 година започва окрупняване на ТКЗС, а същата есен се създава АПК. Бившето ТКЗС, състоящо се от селата Баниска, Помен и Могилино се обединява с Бъзовец и Чилнов с център Баниска. С всяка изминала година стопанството укрепва, благосъстоянието на работниците се повишава, а това се отразява и върху благосъстоянието и външния облик на селото. Самооблагането, което по това време също се начислява върху работната заплата, спомага и днес да се радваме на красиво оформения център, големите обществени сгради, асфалтирането на най-крайните улици.

Редовни събития

всяка година има сбор в последната събота и неделя на месец октомври

Литература

• “Баниска — минало и настояще", Ангел Нейков, Асен Караиванов, Венета Иванова, Венета Илиева, Дафинка Захариева, Дончо Досев, Иван Иванов, Искра Цанева, Йордан Видинлиев, Марийка Чавдарова, Митка Ненова, Петко Нейков 2005.