Баниски Лом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Баниски Лом
43.2531° с. ш. 25.8097° и. д.
43.5517° с. ш. 25.9444° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Велико Търново
Община Стражица и
Област Русе
Община Бяла
Община Две могили
Дължина56,7 km
Водосб. басейн580,6 km²
Отток1,58 m³/s
Начало
Мястоюгозападната част на
село Сушица,
Община Стражица
Координати43°15′11.16″ с. ш. 25°48′34.92″ и. д. / 43.2531° с. ш. 25.8097° и. д.
Надм. височина312 m
Устие
Мястоляв приток на река Черни ЛомРусенски ЛомДунавЧерно море
Координати43°33′06.11″ с. ш. 25°56′39.84″ и. д. / 43.5517° с. ш. 25.9444° и. д.
Надм. височина97 m

Ба̀ниски Лом е река в Северна България, област Велико Търново – община Стражица и Област Русе – общини Бяла и Две могили, ляв приток на река Черни Лом, от басейна на Русенски Лом. Дължината ѝ е 56,7 km, която ѝ отрежда 71-во място сред реките на България.

Река Баниски Лом води началото си от извор-чешма (на 312 m н.в.) в Драгановските височини, разположена в югозападната част на село Сушица, община Стражица. До село Копривец, община Бяла реката протича в широка долина, най-напред на изток, а след село Горски Сеновец на север-североизток. След устието на най-големия си приток река Каяджик (десен) навлиза в широка, но дълбока каньоновидна долина и се влива отлява в река Черни Лом на 97 m н.в. при село Широково, община Две могили.

Площта на водосборния басейн на Баниски Лом е 580,6 km2, което представлява 45,5% от водосборния басейн на река Черни Лом. Има два основни притока, вливащи се нея отдясно – Каяджик и Канара Лом.

Подхранването на Баниски Лом е предимно дъждовно-снежно, с ясно изразен пролетен (март-юни) максимум и лятно-есенен (юли-октомври) минимум на водните количества. Средният годишен отток в устието е 1,58 m3/s.

По течението на реката са разположени 8 села:

Водите на реката се използват основно за напояване – язовир „Баниска“ и множество микроязовири във водосборния ѝ басейн.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 176.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 27 – 28.