Баница (Шарлия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

Баница
Καρυές
Камбанарията и руините от село Баница
Камбанарията и руините от село Баница
Гърция
Red pog.png
Баница
Централна Македония
Red pog.png
Баница
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Шарлия
Население (юни 1913) изселено души

Баница (на гръцки: Καρυές, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие, до 1922 година Μπάνιτσα, Баница[1]) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото се намират на 20 километра северно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка, по името на съседното село Фращани.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от баня с наставка - ица. Сравними са серия имена в българската езикова област. Жителското име е ба̀нича̀нин, ба̀нича̀нка, ба̀нича̀нe.[3]

Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, която твърди, че селото е унищожено от чума и после възстановено от българи от съседните села и от арнаути. Около селото има много развалини в местностите Калъ̀та, Градище, Карпачѐ. На час северезападно има развалини на стара църква.[2]

До към средата на жигелите на Баница промиват магнетитов пясък, като след замирането на железодобивната индустрия през втората половина на века баничани продължават да добиват дървени въглища, които продават в Сяр.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баница (Banitsa) има 101 домакинства с 330 жители българи.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Баница:

Баница: християнско село, разположено в склоновете на Шерлия; 1 църква, 1 училище, жителите са българи, които се занимават със земеделие и снабдяват града с дърва и въглища; отстои от града на 2 часа.[5]

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Баница като село със 131 български къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

Баница, по пътя от Сяр за Броди, разположено в един дол, образуван от върховете Ляля, Саригяр и Капакли. Мястото бидейки каменисто, повечето жители слизат по полето за работа. Останалите са въгляри и кираджии. Църква „Св. Богородица“; пеят гръцки и училище с 20 ученика, тъй също гръцко. 90 къщи с население 450 души само българе.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баница живеят 840 българи християни.[8]

Селото е чисто екзархистко. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 080 българи екзархисти [9].

Край село Баница на 4 май 1903 година в сражение с турската полиция загива Гоце Делчев. Жителите на Баница участват активно в Илинденското въстание и 88 къщи в селото са опожарени от османските войски (църквата е единствената оцеляла сграда[10]).

В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Баница функционира българско училище с учител Б. Христов, а учениците са общо 30 (27 момчета и 3 момичета).[10]

Камбанарията в Баница
Портрет на Гоце Делчев в основите на камбанарията

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] През войната в 1912 година селото е освободено от българската армия и тогава то има 160 къщи.[2] Но в 1913 по време на Междусъюзническата война Баница е разорено и изгорено от гръцката армия, като една част от населението е избито а друга, бяга в България.[12] Баничани се заселват в Мехомия, Бачево, Неврокоп, Свети Врач и на други места.[2] В 1922 година селото е прекръстено на Карие.[13]

Днес селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната над селото през 1883 година, на която ясно личи надпис на български език с името на строителя ѝ - „Мастора Георги Диму[в] Жилюв“. Запазена е също източната стена на църквата, на която се различават ясно останки от стенописите. До олтара на църквата е бил разположен първият гроб на Гоце Делчев. По българска инициатива и с разрешението на гръцките власти през юли 2013 година е поставена паметна плоча на лобното място на Гоце Делчев.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Баница
  • България Божик Василев (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета серска дружина[14]
  • България Иван Григоров (Глигоров, 1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Втора рота на Четвърта битолска дружина[15]
  • България Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[16]
  • България Иван Стоев (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[17]
  • България Илия Атанасов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета серска дружина[18]
  • България Михаил Запров (Запрев, 1882 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета серска дружина[19]
  • България Никола Мутафчиев - Кольо Баницалията (? - 1944), български революционер от ВМОРО, съхранявал костите на Гоце Делчев до 1917 година, починал в Горна Джумая[20]
  • България Петър Костов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[21]
  • България Стефан (? - 1907), български революционер от ВМОРО, серски районен войвода от март 1907 година, когато замества убития Ташко. През април 1907 година загива в сражение с турски аскер[22]
  • България Стоян Божинов (1877 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Първа рота на Единадесета серска дружина[23]
  • България Яне Запров (Ани Запрев, 1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Четвърта битолска дружина[24]
Починали в Баница

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάνιτσα -- Καρυαί
  2. а б в г д Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 20.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 74.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116-117.
  5. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 62.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 836.
  8. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 198-199.
  10. а б Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  12. Иванов, Йордан. Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско), София, 1917, стр. 22-23.
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.109.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.184.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.364.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.649.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.64.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.264.
  20. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.54
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.374.
  22. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 156.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.94.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.264.



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.