Баница (Шарлия)
Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
  БаницаΚαρυές |
|
 Камбанарията в Баница (2006 г.) |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Баница
Баница на картата на Гърция
|
|
 Баница
Баница на картата на дем Сяр и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Шарлия |
| Население | изселено (юни 1913) |
Баница (на гръцки: Καρυές, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие, до 1922 година Μπάνιτσα, Баница[1]) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.
Съдържание |
[редактиране] География
Развалините на селото се намират на 20 километра северно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка, по името на съседното село Фращани.[2]
[редактиране] История
Според Йордан Н. Иванов името е от баня с наставка - ица. Сравними са серия имена в българската езикова област. Жителското име е ба̀нича̀нин, ба̀нича̀нка, ба̀нича̀нe.[3]
Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, която твърди, че селото е унищожено от чума и после възстановено от българи от съседните села и от арнаути. Около селото има много развалини в местностите Калъ̀та, Градище, Карпачѐ. На час северезападно има развалини на стара църква.[2]
До към средата на жигелите на Баница промиват магнетитов пясък, като след замирането на железодобивната индустрия през втората половина на века баничани продължават да добиват дървени въглища, които продават в Сяр.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баница (Banitsa) има 101 домакинства с 330 жители българи.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Баница:
| „ | Баница: християнско село, разположено в склоновете на Шерлия; 1 църква, 1 училище, жителите са българи, които се занимават със земеделие и снабдяват града с дърва и въглища; отстои от града на 2 часа.[5] | “ |
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Баница като село със 131 български къщи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баница живеят 840 българи християни.[7]
Селото е чисто екзархистко. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1 080 българи екзархисти [8].
Край село Баница на 4 май 1903 година в сражение с турската полиция загива Гоце Делчев. Жителите на Баница участват активно в Илинденското въстание и 88 къщи в селото са опожарени от османските войски (църквата е единствената оцеляла сграда[9]).
В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Баница функционира българско училище с учител Б. Христов, а учениците са общо 30 (27 момчета и 3 момичета).[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] През войната в 1912 година селото е освободено от българската армия и тогава то има 160 къщи.[2] Но в 1913 по време на Междусъюзническата война Баница е разорено и изгорено от гръцката армия, като една част от населението е избито а друга, бяга в България.[11] Баничани се заселват в Мехомия, Бачево, Неврокоп, Свети Врач и на други места.[2] В 1922 година селото е прекръстено на Карие.[12]
Днес селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната над селото през 1883 година, на която ясно личи надпис на български език с името на строителя ѝ - „Мастора Георги Диму[в] Жилюв“. Запазена е също източната стена на църквата, на която се различават ясно останки от стенописите. До олтара на църквата е бил разположен първият гроб на Гоце Делчев.
[редактиране] Личности
- Родени в Баница
Божик Василев (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета серска дружина[13]- Иван Григоров (Глигоров, 1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Втора рота на Четвърта битолска дружина[14]
- Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[15]
- Иван Стоев (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[16]
- Илия Атанасов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета серска дружина[17]
- Михаил Запров (Запрев, 1882 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета серска дружина[18]
- Петър Костов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[19]
- Стефан (? - 1907), български революционер от ВМОРО, серски районен войвода от март 1907 година, когато замества убития Ташко. През април 1907 година загива в сражение с турски аскер[20]
- Стоян Божинов (1877 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Първа рота на Единадесета серска дружина[21]
- Яне Запров (Ани Запрев, 1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Четвърта битолска дружина[22]
- Починали в Баница
- Гоце Делчев (1872 - 1903), български революционер и национален герой
- Димитър Гущанов (1876 - 1903), български революционер от ВМОРО
- Кирил Коларов (1885 - 1916), български журналист
- Пейо Гарвалов (1876 - 1907), български революционер от ВМОРО
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάνιτσα -- Καρυαί
- ↑ а б в г д Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 20.
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 74.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 116-117.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 62.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 228-229.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 198-199.
- ↑ а б Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 141.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
- ↑ Иванов, Йордан. Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско), София, 1917, стр. 22-23.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.109.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.184.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.364.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.649.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.64.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.264.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.374.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 156.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.94.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.264.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
