Баница (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияБаница
Βεύη
Центърът на Баница (2008 г.)
Центърът на Баница (2008 г.)
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Баница
Баница на картата на Гърция
Dimos Florinas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Баница
Баница на картата на дем Лерин и област Западна Македония
Координати: 40°46′00.12″ с. ш. 21°37′00.12″ и. д. / 40.7667, 21.6167 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Население 688 (2001)
Надм. височина 871 m
Пощ. код 530 74
Тел. код 23850

Баница (на гръцки: Βεύη, Веви, до 1926 година Μπάνιτσα, Баница[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 688 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 23 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже на главния път от Солун за Лерин и Битоля.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Баница е едно от най-старите села в Леринско. В района на Баница са открити мраморно торсо от римския период и римски надгробни стели от 2 - 3 век.[2] Гробищната църква „Свети Николай“ в селото е построена в 14 век. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Banica. [3] В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Баниче с 132 джизие ханета (домакинства)[4].

В края на 18 век Франсоа Пуквил, френски консул при Али паша Янински пише за Баница, че е „българско село със 120 семейства“. В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Баньци като българско село.[5] В 1863 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан в "Пътуване от Белград до Солун", пише за Баница: "Баница, село със 130 български къщи." [6] А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Банчи (Bantchi), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.[7] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Баница (Banitza) е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи.[8]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Баница:

„ На север от тук [от Кирли дервент] на половин час разстояние, на равно планинско място е разположено село Баница с 50 български къщи, от които се взимат 7250 пиастри данък и 2850 пиастри инание-аскерие. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Тук има един хан и два магазина. През селото минава пътят от Битоля за Солун. Тук има телеграфна и пощенска станция.[9] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Баница има 1 650 жители българи.[10] Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2 000 българи екзархисти и функционират две български училища - основно и прогимназиално.[11]

Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на 19 век от Георги Попхристов и Даме Груев. През юли 1905 година селото е нападнато от голяма андартска чета. Едновременно срещу тях огън откриват местната селска чета на ВМОРО и пристигналата турска войска. След като андартите са разбити и се разбягват, турския аскер влиза в селото и арестува и убива няколко души българи[12].

При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

[редактиране] В Гърция

Придвижване на българска артилерия край село Баница по време на Първата световна война

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Баница за кратко е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година Баница е преименувано на Веви.[14] В 1922 година под Баница в югозападна посока е построено малко селище, в което са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, и което днес се нарича Като Веви и се смята за квартал на Баница.

Църквата „Свети Георги“ в Баница, която съществува и до днес.

На 15 ноември 1931 година началникът на полицията в Баница изпраща в Лерин доклад със списък на „доказаните българи“ първенци в селото, оглавен от Никола Малинов, обвинени, че са членове на нелегална революционна организация, като срещу един от тях - Кръстьо Манов е започнало съдебно дирене. Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“. В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с „българомислещите“.

[редактиране] Втората световна и Гражданската война

Френско-сръбски лагер при Баница през Първата световна война

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че "са българи и не желаят друга власт, освен българска". През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

„ В село Баница са арестувани и жестоко бити от гърците със съдействието на германците 34 души, един осъден на смърт и присъдата изпълнена. Две къщи изгорели.[15]. “

Баничани участват активно и в създадените от Централния българомакедонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония.

След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в Охрана от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.[16]

В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:

„ Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.[17] “

В 1945 в Баница има 2 680 българофони, от които 1 900 с „негръцко национално съзнание“, 280 с „гръцко“ и 500 с „неустановено национално съзнание“.

В Гражданската война жителите на Баница се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и след загубата нова вълна баничани се изселват в Югославия и Албания.

[редактиране] След войните

Старото училище в Баница.

През 60-те години голяма част от жителите му емигрират - към Германия, Австралия и Канада. Масовата емиграция продължава до 70-те години на 20 век. Според различни изчисления в Канада живеят около 6 500 баничани и техни потомци, в Австралия - 2 500, в Република Македония 2 000.

В планината над Баница е разположен рудникът Веви, който е открит през 1980-те. Рудникът дава висококачествен лигнит и осигурява много работни места в селото.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[18]

В селото има няколко църкви - „Свети Георги“ (1910), „Свети Атанасий“, „Свети Пророк Илия“ (1918), „Свети Димитър“ и гробищната „Свети Николай“ (14 век). Съборът му е на Гергьовден. В селото има силогос „Баница“, спортен клуб „Македоникос“ и фолклорна асоциация.[19]

[редактиране] Преброявания

Лигнитните мини южно от селото.
  • 1913 - 1 617 жители
  • 1920 - 1 653 жители (524 семейства)
  • 1928 - 1 995 жители
  • 1940 - 2 245 жители
  • 1951 - 2 062 жители
  • 1961 - 2 105 жители
  • 1971 - 1 049 жители
  • 1981 - 806 жители
  • 1991 - 753 жители
  • 2001 - 688 жители
  • 2011 - 670 жители

[редактиране] Личности

Паметник на убития от Васил Чекаларов гръцки андарт Донос Холерис
Дейците на ВМОК Ламбо Комитов от Айдън и Коста Гъсков Звездара от Баница, четник при Христо Саракинов
Четниците на Георги Папанчев Дине Неделков и Трайко Янев от Баница
Паметник от 1911 на Баничкото спомогателно дружество "Надежда", Торонто
Родени в Баница
  • България Алексо Джорлев (Алеко, ? - 1915), български революционер, войвода на чета в Македоно-одринското опълчение
  • България Атанас Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[20]
  • САЩ Борис Ванов (1932 - 2006), американски телевизионен и филмов продуцент
  • Република Македония Боро Пейчинов (1942 - ), карикатурист и аниматор от Република Македония
  • Гърция Вангел Апчев, гръцки комунист[21]
  • Гърция Вангел Койчев (1910-1953), гръцки комунистически деец
  • България Вангел Търпанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен в Междусъюзническата война[22]
  • България Васил Анев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала Азия[23]
  • България Геле Алушев (? - 1905), български революционер
  • България Георги А. Баджев (Баджов), македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[24]
  • България Георги Тодев (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[25]
  • България Георги Янчев (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 прилепска дружина[26]
  • България Дзоле Стойчев (Дзоле Гергев, Атеш паша) (1867 - 1909), български революционер
  • България Диме Топалов (Димо), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[27]
  • Гърция Димитър Велаков (1908-1997), гръцки комунистически деец
  • България Димитър Чоков (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[28]
  • България Дине Попалов (1892 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[29]
  • България Дине Попанов (1892 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година при Румена бука[30]
  • Гърция Донос Холерис (? - 1913), гръцки революционер
  • България Иван Мицев (Мицов, 1887 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 и 7 ноември 1912 година, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен и освободен на 9 март 1914 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[31]
  • България Илия Гъсков (Ильо), български революционер от ВМОРО
  • България Илия Италиянчето, български революционер
  • България Илия Лерински (1884 - 1934), български революционер
  • България Иван Н. Наумов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[32]
  • България Илия П. Минков (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[33]
  • Република Македония Кики Мангова-Понявич (1940 - ), юрист и икономист от Република Македония
  • Република Македония Коле Мангов (1940 - ), поет и публицист от Република Македония
  • България Коста Иванов (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето[34]
  • България Костадин Кръстев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота[35]
  • България Костадин Трифонов (1870 - ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6 охридска дружина[36]
  • Гърция Кочо Робев (1915 - 1944), гръцки комунист[37]
  • България Кръсто Димитров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина[38]
  • България Лазар Бошев (Хаджибошев, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[39]
  • България Мице Тимев (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов[40]
  • България Мицо Куртов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[41]
  • Гърция Мичо Неделков (1917 - 1948), гръцки комунист[42]
  • България Наце Катин, български революционер
  • България Нацо Кочев (? - 1908), български революционер
  • САЩ Ник Ванов (1929 - 1991), американски телевизионен и филмов продуцент
  • България Никола Неделков, деец на ВМОРО, убит от младотурците в 1911 година[43]
  • България Руси Трифонов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[44]
  • Гърция Павле Павлов - Димко (? - 1944), гръцки комунист[45]
  • Гърция Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос), гръцки андартски деец
  • Гърция България Република Македония Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос, 1910 - 1976), гръцки комунистически деец
  • България Стефан Апостолов (1872 или 1876 - 1937), деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец
  • България Стойче Д. Алушев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, земеделец, ІІІ отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[46]
  • България Стойчо Петров, македоно-одрински опълченец, щаб и 1 рота на 8 костурска дружина[47]
  • България Типе Гелев Ничов, войвода на банишката чета на ВМОРО в 1902 - 1903 година[48]
  • Австралия Том Пецинис (р.1935), австралийски и македонски писател
  • България Христо Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[49]
Починали в Баница
  • България Антон Мицков (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Полог[50]
  • България Васил Попов (1877 - 1903), български революционер
  • България Георги Папанчев (1870 - 1903), български революционер
  • България Евстрати Дачев (1875 - 1903), български революционер
  • Гърция Зиси Дульо (? - 1908), гръцки андартски капитан[51]
  • България Иван Делчев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Чирпан[50]
  • България Мицко Ганев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Жервени или Жерви[50]
  • България Пецо Стоянов (? - 1903), български революционер от Чеган[50]
  • България Силян Пардов (1857 - 1903), български революционер
  • България Стоян Трайчев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Пътеле[50]
  • България Тальо Филипов (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Будимирци[50]
  • България Теофан Киприянов (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Брод[50]
  • България Тодор Куртев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Сливница[50]
  • България Трайко Николов (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново[50]
  • България Филип Коцев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Лесковец[50]
  • България Христо Колев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Попадия[50]
  • България Христо Тоньов (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Екши су[50]
  • България Цветко Мицков (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново[50]
Други

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Баница (дем Лерин)

[редактиране] Литература

  • Στέργιου Αθ. Τριανταφυλλίδη, Ιστορικά Βεύης (Νομού Φλωρίνης) κατά τον Μακεδονικόν Αγώνα. Φλώρινα, 1958. 8ον, σ. 54 υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάνιτσα -- Βεύη
  2. ↑ Archaeological_and_Byzantine Museum of Florina
  3. ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 233. ISBN 2283604524.
  4. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  5. ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  6. ↑ J.G.v Hahn "Reise von Belgrad nach Salonik", Wien 1861, 121.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  8. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82 - 83.
  9. ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.155.
  10. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.249.
  11. ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.176-177.
  12. ↑ Илюстрация Илинден, бр.103, стр.7-8.
  13. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827-828.
  14. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр. 103.
  16. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. ↑ „Фос“, 31 март, Дописка от Суровичево
  18. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  19. ↑ Официален сайт на Дем Вощарани.
  20. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 147.
  21. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  22. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 738.
  23. ↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923 , печ. „Розова долина“, стр. 26.
  24. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.75.
  25. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 705.
  26. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  27. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.720. Вероятно Диме Топалов, Дине Попанов и Дине Попалов са едно и също лице.
  28. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 799.
  29. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 573.
  30. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 574.
  31. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 463.
  32. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 484.
  33. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 441.
  34. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 287.
  35. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 387.
  36. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 734.
  37. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  38. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 221.
  39. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.100.
  40. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 703.
  41. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 395.
  42. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  43. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 42, 1 май 1911, стр. 4.
  44. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 734.
  45. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  46. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
  47. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 565.
  48. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 120.
  49. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 230.
  50. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.6
  51. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
Дем Лерин (Флорина)
Лерин (Флорина) | Арменово (Арменохори) | Арменско (Алона) | Баница (Веви) | Бел камен (Дросопиги) | Битуша (Парорио) | Борешница (Палестра) | Буф (Акритас) | Вощарани (Мелити) | Върбени (Итеа) | Въртолом (Агиос Вартоломеос) | Гара Баница (Статмос Вевис) | Горно Каленик (Ано Калиники) | Горно Клещино (Ано Клинес) | Горно Котори (Ано Идруса) | Горно Крушоради (Ано Ахлада) | Горно Неволяни (Скопия) | Долно Каленик (Като Калиники) | Долно Клещино (Като Клинес) | Долно Котори (Идруса) | Забърдени (Лофи) | Кабасница (Проти) | Калугерица (Калогерица) | Клабучища (Полиплатано) | Кладороби (Кладорахи) | Крапешино (Атрапос) | Кучковени (Перасма) | Крушоради (Ахлада) | Лагино (Триандафилия) | Лесковец (Лептокариес) | Лъжени (Месониси) | Матешница (Симос Йоанидис) | Махала (Тропеухос) | Негован (Фламбуро) | Негочани (Ники) | Неокази (Неохораки) | Неос Кавкасос | Неред (Полипотамо) | Обсирено (Етнико) | Орта Оба (Месокамбос) | Песочница (Амохори) | Петорак (Трипотамос) | Плешевица (Колхики) | Пополжани (Папаянис) | Раково (Кратеро) | Росен (Ситария) | Сакулево (Марина) | Света Петка (Агия Параскеви) | Сетина (Скопос) | Турие (Корифи) | Търсие (Тривуно) | Хасаново (Месохори) | Юруково (Юруки)

Исторически села: Елхово (Елатия) | Коняри | Попадия | Рахманли (Елеуса)
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Баница_(дем_Лерин)&oldid=4832097“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици