Банска художествена школа
| Банска художествена школа | |
 Икона на Свети Йоан Кръстител на Тома Вишанов | |
| Вид | иконопис, дърворезба |
|---|---|
| Период | XVIII – XIX век |
| Държава | Османска империя, България |
| Център | Банско |
| Представители | |
| Зографи | Тома Вишанов, Димитър Молеров, Михалко Голев |
| Резбари | Борис Зографов |
| Банска художествена школа в Общомедия | |
Банската школа е възрожденска художествена школа от XVIII – XIX век, която възниква и се развива в Банско и околните селища в Разлога.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основоположник на Банската художествена школа е Тома Вишанов – Молера, който в края на XVIII и началото на XIX век я формира като живописна школа.[1] Банската художествена школа влияе силно на Дебърската. Предполага се, че Вишанов учи във Виена в края на XVIII век, където е повлиян от теченията на европейската живопис.
Банската школа съществува като типично Възрожденско явление до Балканската война.
Сред известните родове в банската живопис е родът от Банско Молерови, с най-ярък представител Димитър Молеров, а също така и наследилите го Симеон Молеров и Георги Молеров. Други по-значими представители са Михалко Голев, Димитър Сирлещов и синът му Минчо Сирлещов, Костадин Марунчев, Димитър Неделчов, Иван Терзиев, Стефан Стаматов, Георги Бобошевски, Иван Димитров, Христо Гълъбов и други. Представители на школата са и членовете на така наречената Арнаутска група, от която се открояват Велян Огненов (Уста Велян) и неговият син Ангел Велянов[2] и други.[3]
Четките на банските зографи присъстват като елемент в герба на Банско.[4]
-
Свети Георги и Свети Димитър, XIX век, НИМ -
Свети Трифон и Свети Прокопий, ΧΙΧ век, НИМ
Художествено наследство[редактиране | редактиране на кода]
Наследството на Банската школа е в две основни направления – живопис и дърворезба. Нейните представители работят в различни краища на Македония и Света гора. Сред резбарите по-известни са Уста Велян, Христо Гълъбов, Михалко Голев, Димитър Сирлещов и други. Техни произведения са иконостасът в черквата „Света Троица“ и старият иконостас в гробищната черква „Успение Богородично“ в Банско.
Банската живопис обхваща наследство от хиляди икони, изографисани в много църкви и манастири в течение на повече от едно столетие. Тя носи характеристиките на възрожденската живопис с нейното колебание между старите иконографски традиции и стремежа към създаване на нова стилистика. Тома Вишанов създава прогресивен за времето си и сложен стил. Синът му Димитър Молеров, отчитайки консервативния вкус на съвременниците си, връща стила си назад и рисува по светогорски маниер.[5]
Известни произведения на Банската художествена школа се намират в:
- Рилският манастир в църквата „Покров Богородичен“ при постницата „Свети Лука“ и двата странични параклиса в Централната църква;
- църквата „Свети Димитър“ в Марулево;
- църквата „Света Троица“ в Банско;
- църквата „Свети Атанасий“ в Бобошево;
- църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Добринище;
- църквата „Свето Сретение Господне“ в Добърско;
- църквата „Свети Архангел Михаил“ в Осеново;
- църквата „Свети Георги“ в Разлог;
- църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград;
- църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко;
- църквата „Свети Димитър“ в село Палат.
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Божков, Живописната школа в Банско и нейният исторически развой. С., 1985.
- Сантова, М. Банските зографи и фолклорът. – В: Любен Прашков – реставратор и изкуствовед. Материали от научната конференция, посветена на 70-годишнината на проф. д-р Любен Прашков, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", 14 – 15 декември 2001 г. С., 2008, 76 – 84.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Банска художествена школа.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 68.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 26.
- ↑ Наредба за символиката и отличията на община Банско, стр. 4 // Официален сайт на община Банско, 10 август 2016. Посетен на 4 август 2018.
- ↑ Българско Възраждане[неработеща препратка].
| |||||
