Банска художествена школа
Банската школа е възрожденска художествена школа от 18 – 19 век, която възниква и се развива в село Банско и околните селища в Разлога.
Съдържание |
[редактиране] История
Основоположник на Банската художествена школа е Тома Вишанов – Молера, който в края на 18 и началото на 19 век я формира като резбарско-живописна школа.[1] Банската художествена школа влияе силно на Дебърската. Предполага се, че Вишанов учи във Виена в края на 18 век, където е повлиян от теченията на европейската живопис. За разлика от другите школи, Банската продължава да живее като типично Възрожденско явление чак до Балканската война.
Сред известните родове в банската живопис е родът от Банско Молерови, с най-ярък представител Димитър Молеров, а също така и наследилите го Симеон Молеров и Георги Молеров. Други по-значими представители са Христо Гълъбов, Михалко Голев, Димитър Сирлещов и други. Представители на школата са и членовете на така наречената „арнаудска група“, от която се открояват Велян Христов (Уста Велян), Ангел Велянов и други.[2]
[редактиране] Художествено наследство
Наследството на Банската школа е в две основни направления — живопис и дърворезба. Нейните представители работят в различни краища на Македония и Света гора. Сред резбарите по-известни са Уста Велян, Христо Гълъбов, Михалко Голев, Димитър Сирлещов и други. Техни произведения са иконостасът в черквата „Света Троица“ и старият иконостас в гробищната черква „Света Богородица“ в Банско.
Банската живопис обхваща наследство от хиляди икони, изографисани в много църкви и манастири в течение на повече от едно столетие. Тя носи характеристиките на възрожденската живопис с нейното колебание между старите иконографски традиции и стремежа към създаване на нова стилистика. Тома Вишанов създава прогресивен за времето си и сложен стил. Синът му Димитър Молеров, отчитайки консервативния вкус на съвременниците си, връща стила си назад и рисува по светогорски маниер.[3]
Известни произведения на Банската художествена школа се намират в:
- Рилският манастир в църквата „Покров Богородичен“ при постницата „Свети Лука“ и двата странични параклиса в Централната църква.
- църквата „Свети Димитър“ в Марулево.
- църквата „Света Троица“ в Банско.
- църквата „Свети Атанасий“ в Бобошево.
- църквата „Свети свети Петър и Павел“ в Добринище.
- църквата „Свето Сретение Господне“ в Добърско.
- църквата „Свети Архангел Михаил“ в Долно Осеново.
- църквата „Свети Георги“ в Разлог.
- църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград.
- църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко.
[редактиране] Вижте също
- Дебърска художествена школа
- Самоковска художествена школа
- Тревненска художествена школа
- Търновска художествена школа
[редактиране] Изследвания
- Атанас Божков, Живописната школа в Банско и нейният исторически развой. С., 1985.
- Сантова, М. Банските зографи и фолклорът. – В: Любен Прашков - реставратор и изкуствовед. Материали от научната конференция, посветена на 70-годишнината на проф. д-р Любен Прашков, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", 14-15 декември 2001 г. С., 2008, 76-84.
[редактиране] Бележки
- ↑ Банска художествена школа.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 26.
- ↑ Българско Възраждане.
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |