Банско (Община Струмица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за селото в Република Македония. За града в България вижте Банско.

---

Координати: 41.3838° с.ш. 22.7436° и.д.

Банско
Банско Банско на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Югоизточен
Община:	Струмица
Географска област:	Подгорие
Население:	1 992 (2002)
Надморска височина:	275 м
Геогр. положение:	41° 23' 1" сев. ш. 22° 44' 36" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:	SR

Банско, наричано още и Баня Банско е село в югоизточната част на Република Македония, Община Струмица с население 1 992 жители (2002). В източната част на селището се намира балнеоложкият курорт Баня Банско.

Съдържание 1 География 2 История 2.1 Античност и Средновековие 2.2 В Османската империя 3 Банско днес 4 Външни препратки 5 Бележки

[редактиране] География

Банско се намира в Струмишката котловина. Селото е разположено е в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие на 275 метра надморска височина. Отстои на 12 километра източно от град Струмица. Банско е известно със своите лековити минерални извори, използвани още от античността и е значим балнеоложки център в Македония.

[редактиране] История

[редактиране] Античност и Средновековие

Животът в района на село Банско е възникнал в дълбока древност, във връзка с използването на топлите минералните извори. Непосредствено източно до селото са разкрити масивни, добре запазени римски терми, датиращи от периода 3 - 6 век, чието проучване и консервиране продължава и сега. До момента са разкрити 11 помещения с обща площ 623 квадратни метра. Зидовете са съхранени на височина от 2,00 до 6,70 метра. На обектът са констатирани три основни строителни етапа. По начин на градеж и планова схема, римските терми в Банско стоят най-близо до термите в град Хисаря, България.

На 1,5 километра северно от селото са разкрити и консервирани останки от средновековна църква посветена на "Свети Четиридесет мъченици", изградена през 11 - 12 век и доизграждана през османския период.

На 1 километър южно от Банско в местността "Градище" са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост. Вероятно тази крепост е идентична с крепостта Термица, спомената в изворите във връзка с Беласишката битка от 1014 година.^[1]

Първото споменаване на Банско под формата Банска е в една грамота на крал Стефан Душан от 1343 година. Под същото име Банска селото е споменато и в грамота на Иван и Константин Драгаш от 1378.^[2]

[редактиране] В Османската империя

В османско време се появява и формата Илиджа, но се запазва и Банско.^[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Банско (Bansko) е посочено като село със 100 домакинства със 174 жители българи и 120 жители мюсюлмани.^[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов, населението на селото брои 770 жители, от които 600 турци и 170 българи.^[5] Всички жители на Банско в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти и е отворено българско училище.^[6]

[редактиране] Банско днес

В 1953 година селото има 997 жители, от които 241 македонци, 649 турци и 87 други. В 1971 година жителите му са 1 207, а в 1981 - 1 515.^[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 1 992 жители.^[8]

Националност	Всичко
македонци	1 064
албанци	2
турци	900
роми	17
власи	0
сърби	3
бошняци	0
други	6

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт на Община Струмица

[редактиране] Бележки

Населени места в Община Струмица
Струмица | Баница | Банско | Белотино | Велюса | Водоча | Габрово | Градско Балдовци | Дабиле | Добрейци | Дорломбос | Злешево | Костурино | Куклиш | Мемешли | Муртино | Орманли | Попчево | Просениково | Раборци | Рич | Съчево | Свидовица | Три води | Чепели

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област