Банско (Община Струмица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Република Македония. За града в България вижте Банско.

Банско
Руини от римските терми край Банско
Руини от римските терми край Банско
Банско (Република Македония)
Red pog.png
Банско
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югоизточен
Община Струмица
Географска област Подгорие
Надм. височина 275 m
Население (2002) 1 992 души
МПС код SR

Банско (наричано още и Баня Банско, на македонска литературна норма: Банско, Бања Банско) е село в югоизточната част на Република Македония, Община Струмица с население 1 992 жители (2002). В източната част на селището се намира балнеоложкият курорт Баня Банско.

География[редактиране | edit source]

Банско се намира в Струмишката котловина. Селото е разположено е в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие на 275 метра надморска височина. Отстои на 12 километра източно от град Струмица. Банско е известно със своите лековити минерални извори, използвани още от античността и е значим балнеоложки център в Македония.

Край селото е разположен Банският манастир „Свети 40 мъченици“.[1]

История[редактиране | edit source]

Античност и Средновековие[редактиране | edit source]

Животът в района на село Банско е възникнал в дълбока древност, във връзка с използването на топлите минералните извори. Непосредствено източно до селото са разкрити масивни, добре запазени римски терми, датиращи от периода 3 - 6 век, чието проучване и консервиране продължава и сега. До момента са разкрити 11 помещения с обща площ 623 квадратни метра. Зидовете са съхранени на височина от 2,00 до 6,70 метра. На обектът са констатирани три основни строителни етапа. По начин на градеж и планова схема, римските терми в Банско стоят най-близо до термите в град Хисаря, България.

На 1,5 километра северно от селото са разкрити и консервирани останки от средновековна църква посветена на „Свети Четиридесет мъченици“, изградена през 11 - 12 век и доизграждана през османския период.

На 1 километър южно от Банско в местността „Градище“ са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост. Вероятно тази крепост е идентична с крепостта Термица, спомената в изворите във връзка с Беласишката битка от 1014 година.[2]

Първото споменаване на Банско под формата Банска е в една грамота на крал Стефан Душан от 1343 година. Под същото име Банска селото е споменато и в грамота на Иван и Константин Драгаш от 1378.[3]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В османско време се появява и формата Илиджа, но се запазва и Банско.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Банско (Bansko) е посочено като село със 100 домакинства със 174 жители българи и 120 жители мюсюлмани.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на селото брои 770 жители, от които 600 турци и 170 българи.[6] Всички жители на Банско в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти и е отворено българско училище.[7]

В България[редактиране | edit source]

Селото е освободено през Балканската война на 8 октомври 1912 година от четата на войводата Гоце Междуречки.[8], преди навлизането на редовни военни части на Българската армия. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в България. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Банско живеят 407 турци, а останалите жители на селото са българи.[9]

В Югославия и Република Македония[редактиране | edit source]

В 1953 година селото има 997 жители, от които 241 македонци, 649 турци и 87 други. В 1971 година жителите му са 1 207, а в 1981 - 1 515.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 1 992 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 1 064
албанци 2
турци 900
роми 17
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 6

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Хамзали - манастир Светите Климент и Наум Охридски. // Македонска православна црква. Посетен на 25 април 2014 г.
  2. Микулчик, Ив. Средновековни градови и тврдини во Македониjа, Скопиjе, 1996, стр.313-315
  3. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.410 и 513.
  4. Митева, Димка. „Топонимиjата на Струмичко“, Скопjе, 1989, стр.27.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 186-187.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.159.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.106-107.
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.109
  9. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  10. Димка Митева. „Топонимиjата на Струмичко“, Скопjе, 1989, стр.27.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Струмица
Струмица | Баница | Банско | Белотино | Велюса | Водоча | Габрово | Градско Балдовци | Дабиля | Добрейци | Дорломбос | Злешево | Костурино | Куклиш | Мемешли | Муртино | Орманли | Попчево | Просениково | Раборци | Рич | Съчево | Свидовица | Три води | Чепели
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.