Баньо Маринов
|
||||||||
Братан (Баньо) Маринов Братанов е български революционер, един от водачите на Кресненско-Разложкото въстание.
[редактиране] Биография
Роден е в 1853 година в Тетевен. Баща му е ханджия, член на Вътрешната революционна организация и доверено лице на Васил Левски. Завършва класното училище в родния си град, после учи търговия в Свищов, а в 1872 година след смъртта на баща му поема издръжката на семейството.
Влиза в тетевенския революционен комитет и след конфликт с османските власти бяга в Румъния и влиза в кръговете на революционната емиграция. Участва в Сръбско-турската война в 1876 година като доброволец в четата на Панайот Хитов, а после минава в България с четата на Сидер Грънчаров и след разгрома ѝ се спасява в Румъния.
На следната година по време на Руско-турската война е водач на казашки отряд и за проявена храброст в боя е произведен в чин капрал. След падането на Орхание през ноември 1877 година е назначен за комендант на града, а след падането на София през декември става неин заместник-комендант.
През октомври 1878 година при избухването на Кресненско разложкото въстание софийският комитет „Единство“ изпраща Маринов с чета доброволци за главен войвода в Разлога, като негов заместник-войвода е Никола Фурнаджиев. На 8 ноември след няколкочасов бой четата на Маринов освобождава Банско. Маринов е тежко ранен в боя, пренесен е в Горна Джумая, а по-късно в София, където умира на следната година от раните си.[1][2]
[редактиране] Литература
- Ботев, Н. Войнът на свободата Баньо Маринов, София, 1984.
[редактиране] Бележки
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 548.
- ↑ Енциклопедия България, Том 3, София, Издателство на БАН, 1982.
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |