Баня (град)
Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.
| Баня | |
 Баня
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3 468 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 14.459 km² |
| Надм. височина | 295 m |
| Пощ. код | 4360 |
| Тел. код | 03132 |
| МПС код | РВ (П) |
| ЕКАТТЕ | 2720 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община - кмет |
Карлово Емил Кабаиванов (СДС, ДСБ, ОЗ, …) |
| Кметство - кмет |
Баня Емил Мартинчев (ГЕРБ) |
Баня е град в Южна България. Той се намира в Община Карлово и Област Пловдив, в плодородната Карловска котловина, на 10 км от град и железопътна гара Карлово, на 146 км от София по задбалканския път и 45 км от Пловдив. Известен е и като Карловски минерални бани представляващо старо и разговорно наименование на града.
В някои пътни карти град Баня може да се срещне като Карловски минерални бани заради туристическото значение на селището.
Съдържание |
[редактиране] История
Град Баня е възникнал благодарение наличието на минералната вода и производството на вина и розово, ментово и лавандулово масло. Винарската и маслопроизводствената индустрии се разрастват с пристигането на двамата братя Багарови. Днес имението на Иван Багаров е превърнато в луксозно заведение. В къщата на Велизар Багаров през 1927 г. отсяда Цар Борис III за лечение. След облекчение на своето заболяване той построява през 1929 г. свой дом, наречен "Нашата къща". Специално за него се построява и "Царската баня".
[редактиране] Религии
Жителите са предимно православни християни.
[редактиране] Политика
Градът е село до идването на власт на правителството на НДСВ, чийто лидер Симеон Сакскобургготски има адресна регистрация в Баня. Селището нашумя, когато премиерът, въпреки че подкрепи Петър Стоянов за президентските избори, не пусна гласа си за него с оправданието, че е жител на Баня и няма как да гласува от София.
[редактиране] Икономика
В Баня често провеждат тренировки спортни отбори, сред които Националният младежки отбор по футбол и регионални тимове. В града има изградена база за спортни мероприятия - стадион, игрища, хотели и басейни.
Тук се намира винарска изба "Розова долина", където се произвеждат качествени вина и ракии.
[редактиране] Забележителности
[редактиране] Народно читалище "Св. Св. Кирил и Методий"
Създадено на 8 ноември 1914 г. от група родолюбиви българи. Те му дават името на братята Кирил и Методий. Читалището е негаснещо светило на родолюбие и българщина през трудните и непосилни години. Първите сбирки и вечеринки са се провеждали в стаите на старото училище, а първата театрална сцена е била площадката пред него. След това сцената се пренася в склада на Г. Бареков, а по–късно в подарената от Пенка Попова къща на площада. Неудобствата са големи, но ентусиазмът, единомислието и сговорността още по–големи. Така през 1921 година е изработен план за едно красиво двуетажно здание, в което да се помещават читалище с театрален салон и училище. Стойността на сградата по проект е била – 2 000 000 лева. Общината по това време е имала само половината сума и бюджет от 434 000 лева. С тези средства мечтата на банянци не се сбъдва. Проектът остава неосъществен. Докато през 1952 година с доброволния труд на населението от гр. Баня започва строителството на днешната сграда. През тези години учителят Станчо Иванов Савов съдейства най–активно и така през 1956 год. читалището е завършено и официално открито.
[редактиране] "Момини гърди"
От всяка точка в Баня се виждат 2 възвишения, които приличат на момински гърди - затова местните жители им казват "Момини гърди". Преди хиляди години Баня е била езеро и на "Момини гърди" са намерени останки от колчетата и синджирите, с които тогавашните жители са си връзвали лодките. Там е имало тракийско селище, доказателство за което са многото археологически находки - монети, съдове, кости. Ако се изкачите на някой от двата хълма "Момини гърди", гледката, която ще се открие пред вас е неописуема: виждат се всички околни села и градове - Карлово, Бегунци Ведраре, Куртово, Левски, Сушица, Домлян, Пролом, Войнягово, Дъбене, Горни Домлян.
[редактиране] Царският дворец
За пръв път Борис III идва в с. Баня през 1925 г. и отсяда във вилата на своя приятел фабриканта В. Багаров след неуспешно лечение в Хисаря на ревматизма си. Тогава царят е имал възможността да оцени преимуществата на Карловските бани. Малко по-късно през 1929 г. е била построена и царската вила на Борис III в северния край на селото по проект на известните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Построената царска вила наричана от местните жители ’’Двореца’’ е една от шестте частни имота на царската фамилия Кобурготски и единствената частна къща строена от Борис III. Земята върху, която е построена вилата е била закупена от баненски земеделци. Общата площ на малкия архитектурен ансабъл е 10дка като 7 дка е площта на парка. Вилата е построена в духа на българската възрожденска архитектура с характерните за стила елементи и детайли, като големия чардак, който раздвижва строгата линия на фасадата. Той е застлан с италиански теракот, а пет яки дъбови колони осигуряват неговата устойчивост. Прозорците са с кепенци, и други елементи, взаимствани от българската възрожденска къща. Комплексът има още две по-малки сгради, предназначени за гости и прислугата. Целият имот е ограден с масивен , висок каменен зид с две дъбови ковани порти.
[редактиране] Ресторант "Кипарис"
Бившата къща на Багарови. Родът Багарови през 1925 г. е имал фабрика за розово масло в Баня. Идвайки за пръв пръв път в Баня у тях на гости, цар Борис III отсяда в имението им. След 1944 г. къщата се е стопанисвала от ВМЗ Сопот, които са я поддържали в отлично състояние, а най-красивото е тавана който е целия покрит с дърворезба. Старата постройка която ще видите в двора е била за прислугата са сем. Багарови. Самия ресторант е в нова постройка. Отсядайки там ще почувствате спокойствието, тишината и прохладата на река "Стряма".
[редактиране] Кишиш махала
По протежението на река Страма на 2 км от Баня се намира малкото селце Калугерово /Кишишмахала/. Спотаени край него има много кладенци със студена изворна вода. В кладенците е намирана букова шума, което показва, че водата идва от Стара Планина. Мястото е много закътано и по време на турското робство местното населението се е криело от турците. В "Кишиша" е имало 2 розоварни и 2 богаташки къщи на собствениците. От розоварните са останали 2 големи комина, възстановена е едната богаташка къща.
[редактиране] Река Стряма
Пикник и риболов. Освен на хубавите плажове, идвайки в Баня, може да си направите пикник сред природата на река Стряма. По протежението на реката има тепавица, рибарник, фазанария, щрауси. В река Стряма се срещат кефал, мряна, скобър, пъстърва. Освен на Стряма любителите на риболова могат да ловят риба на язовира в село Михилци /на 4 км/ и язовир Домлян /на 8 км/.
[редактиране] Парк
Площ 500 дка. Цар Борис III е бил голям любител на ботаниката и с негова помощ се е започнало първото залесяване около парка. Първите тополи са засадени 1938 г. Масовото залесяване е през 1955 – 56 г. Преди това земята на която е парка е била блато и за да се облагороди с вагонетки са засипвали тонове пясък. Дървесните видове които могат да се видят от любителите са: Гинкобилоба, Червен дъб, Крептомерия, Ликвидамбър, Чер бор, Гледиче, Бял бор, Веймутов бор, Ясен и Липа, Бреза, Акация и много други.
В парка се намира изворът "Кокалчето", само от който водата е подходяща за пиене. Защо се казва "Кокалчето"? Паркът е бил блато, пропито с минерална вода, но и опасно. За да не потънат в блатото, хората се придържали за дъски, които били поставени на определено място в блатото. Ориентир за това къде се намират дъските бил прът на върха на който бил вързан кокал.
[редактиране] Редовни събития
- 30 август, Ден на Баня. Празнува се последната събота на август с издигане знамето на Баня, фолклорни концерти през целия ден, организации за децата, гостуване на известни певици, вечерна дискотека и заря.
- 24 декември, Коледа - празник край голямата елха в центъра, концерт на коледната група
- 6 януари, Йордановден - Кръстът се хвърля в река "Стряма", а младежът, който го хване, обикаля къщите в града.
- 14 февруари, Трифон Зарезан - на могилата се дава курбан, пие се вино и се провеждат фолклорни концерти.
- Старчов ден - в края на февруари и началото на март (7 седмици преди Великден).
- 3 март - издигане знамето на град Баня, тържества.
- Лазаровден - децата от фолклорната група минават по къщите, играят хора, пеят песни за Лазар и получават почерпка, яйца и паричка според българския обичай
[редактиране] Спорт
В гр. Баня има спортна зала със 1100 седящи места, подходяща за провеждане на състезания по хандбал, баскетбол, волейбол и др. Има също и стадион с три затревени игрища с 5000 седящи места, плувни басейни, които работят и през зимата.
Въпреки че не е голям по площ и население, град Баня има 4 спортни клуба: по триатлон, хандбал, футбол и плуване.
[редактиране] Други
Град Баня е туристически център благодарение на минералните басейни и красивия си парк. Един от малкото открити басейни, работещи целогодишно, се намира в Баня.
[редактиране] Кухня
В град Баня има 3 големи хотела Стряма,Санаториум и Строител.Към Санаториума има прекрасни бунгала.
