Барак Обама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Nobel prize medal.svg
Барак Обама
 Барак Обама
Действащ
встъпил в длъжност на
20 януари 2009
Вицепрезидент Джо Байдън
Предшестван от Джордж Уокър Буш
Последван от настоящ

Роден 4 август 1961 г. (1961-август-04) (52 г.)
Хонолулу, САЩ
Съпруга Мишел Обама
Партия: Демократическа партия
Религия Протестантска
Университет Колумбийски университет
Харвардски университет
Подпис Barack Obama signature.svg

Барак Хусейн Обама II (на английски: Barack Hussein Obama II) е 44-ият и настоящ президент на САЩ, от Демократическата партия. Избран е на 4 ноември 2008 г. и встъпва в длъжност на 20 януари 2009 г. Барак Обама е първият цветнокож в историята, който е избран на този пост. Награден е с Нобелова награда за мир през 2009 г.

На 6 ноември 2012 е преизбран на президентския пост в конкуренция с републиканеца Мит Ромни, въпреки недоволството на американците от ниския икономически растеж и трайно високата безработица по време на първия мандат.[1]

Ранни години[редактиране | edit source]

Обама е роден на 4 август 1961 г. в Хонолулу ( Хавай). Родителите му, Барак Обама-старши — чернокож кениец от етническата група луо, и Ан Данъм — бяла американка от Канзас, се запознават докато следват в Хавайския университет, сключват брак, но се развеждат през 1964. Причината е, че бащата получава стипендия за Харвардския университет, която не е достатъчна, за да издържа съпругата и сина си, затова заминава сам. След развода и двамата създават нови семейства, а детето остава под грижите на майка си и живее известно време в Индонезия. Бащата на Обама се завръща в Кения и успява да види сина си само още веднъж (през 1972) преди да загине в автомобилна катастрофа през 1982. Обама изкарва 4 години в Индонезия, после се завръща в Хонолулу, където живее с родителите на майка си до завършването на средното си образование през 1979. След това учи 2 години в университет в Лос Анджелис и се прехвърля в Колумбийския университет в Ню Йорк, откъдето излиза с диплома по политология и международни отношения.

Още преди да се дипломира, настоящият президент започва своите първи професионални начинания. Работи в консултантско бюро за международни фирми. В началото е асистент по търсенията, а след това финансов анализатор, като тази функция му осигурява собствен офис и секретарка. Въпреки това, не се задържа много там, защото решава да се преориентира към работа за обществото. През лятото на 1985 е в Чикаго (в квартала на чернокожите) и вече ръководи проект за развитие на местната църковна структура, отваряне на бюра за наемане на работа, помага на жителите да получат социални домове и да защитават интересите си. В този си период Барак Обама, израснал без религия, приема протестантството.

През 1987 г. решава да продължи образованието си, подава документи за кандидатстване в много университети и получава съгласие от Харвард през 1988 г. От тук излиза като юрист. През периода на това си обучение той постига успех като е избран за президент на университетското списание Harvard Law Review. Това е първият случай, в който афроамериканец заема тази позиция, затова събитието е предмет на интереса на медиите. В края на следването си, вместо да стане асистент на съдия Абнер Миква, той се завръща в Чикаго става преподавател по конституционно право в Чикагския университет, където работи до 2004 г. Успоредно с това работи в правна кантора, занимаваща се в областта на гражданските права.

Семейство[редактиране | edit source]

През 1989 г. точно в тази кантора се запознава с Мишел Робинсън, негов сътрудник и бъдеща съпруга. Двамата сключват брак през 1992 и имат две деца – Малия и Наташа. Мишел е влиятелна фигура в местната демократическа партия и близка с кмета на ЧикагоРичард Дайли. Тя е тази, която задвижва политическата кариера на своя съпруг.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Обама в неговия официален портрет като член на Сената на САЩ

Обама е изключително активен в своите политически дейности. През 1996 г. е избран в Сената на Илинойс и оглавява комитета за общественото здраве, където се бори за набиране на повече средства за фондовете за борба със СПИН, също е и защитник на каузата на хомосексуалистите. Мандата му се отличава с одобрението на републиканците относно законите, които прокарва за видео наблюдение на полицейските разпити, против расовата дискриминация и др.

През 2000 г. се надява да бъде избран сред първите кандидати, влизащи в Камарата на представителите на Съединените щати. За съжаление получава само 30% от гласовете и отпада от листата. Но той не спира дотук и през 2002 г. се обявява срещу нео-консерваторите за нахлуването в Ирак, като се изказва, че е против една глупава война, основаваща се не на разума и принципите, а на страдание и политика. Той не е единственият, който се противопоставя на войната, задвижена от правителството на Буш, заедно с него са голяма част от мнозинството в Сената.

Година след това събитие, през 2003 г., Обама отново обявява официално своята кандидатура за Сената на САЩ и на 2 ноември 2004 г. е избран, като печели със 70% от гласовете срещу 27% - за неговия противник от републиканците. Тази победа е желана от Обама, но не е и изненадваща, тъй като по време на предизборната си кампания, получава голяма подкрепа от американците. Така той става единственият ,мулат по това време в Сената и петият в историята.

Кандидат-президентска кампания[редактиране | edit source]

Сенатор Барак Обама в Остин, Тексас, 2007.

На 10 февруари 2007 г. в Спрингфилд (Илинойс), сенатор Барак Обама обявява, че ще се състезава за номинацията на Демократическата партия на следващите президентски избори в САЩ през 2008. Негов противник в предварителните избори е Хилари Клинтън (също демократ). Борбата между двамата е оспорвана, но Обама печели с мнозинство в по-голяма част от щатите. Хилари Клинтън вече не е сред фаворитите и дава своята подкрепа на съпартиеца си срещу републиканеца Джон МакКейн. Предизборната кампания на Обама се върти около темата за „промяната” и е съпроводена с лозунг „Да, ние можем”. На 4 ноември 2008 г., когато е датата на президентските избори, има рекордна избирателна активност (63%) и Обама печели 9 милиона гласове повече от противника си МакКейн. Негови привърженици са от различни религии и националности, както и от различни възрастови групи с изключение на тези над 65 годишна възраст. Подкрепят го и много актьори, певци, бизнесмени и политици. На официалната си реч, след победата, благодари за оказаната подкрепа от всички тях и тъй като началото на новата му кариера започва в контекста на две войни — в Ирак и в Афганистан, на рецесия на американската икономика и световна икономическа криза, той ги определя като основни пунктове на бъдещия си мандат.

Барак Обама полага клетва като президент на САЩ

Встъпване в длъжност[редактиране | edit source]

Според американската конституция новоизбраният президент и назначената от него администрация вземат своите функции 11 седмици след официалния избор. На 20 януари 2009 година в 12:00 часа американско време, EST (19:00 часа българско) Барак Обама официално встъпва в длъжност като 44-ят президент на САЩ. Това се случва няколко минути преди да положи клетва пред Джон Робъртс, председателя на Върховния съд на Съединените щати.

Източници[редактиране | edit source]

  1. President Barack Obama wins re-election (Би Би Си, 07.11.2012)

Външни връзки[редактиране | edit source]

Джордж Уокър Буш президент на САЩ (20 януари 2009 – …)