Буенос Айрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Барио)
Направо към: навигация, търсене
За провинцията вижте Буенос Айрес (провинция).
Буенос Айрес
на испански: Ciudad Autónoma de Buenos Aires Flag of Argentina.svg
— град —
Знаме    Герб
Buenos Aires City Collage.png
Буенос Айрес (Аржентина)
Red pog.png
Буенос Айрес
Страна Флаг на Аржентина Аржентина
Площ 203 km²
Надм. височина 25 m
Население (2010) 2 891 082 души
14 242 души/km²
Пощенски код C1000 – C1499
Телефонен код 011
Официален сайт http://www.buenosaires.gov.ar/
Буенос Айрес в Общомедия

Буенос_Айрес

Буенос Айрес (на испански: Buenos Aires, в превод: „добри ветрове“) е столицата и най-големият град на Аржентина.

Той е важен културен, административен, икономически и туристически център. Поправката към конституцията от 1994 година дава на града статут на автономен град (наравно с провинциите в страната). Пълното име на града на испански: Ciudad de la Santísima Trinidad y Puerto de Nuestra Señora de Santa María de los Buenos Aires в буквален превод означава Град на Св. Троица и пристанище на Св. Богородица Дева Мария Буенос Айрес.

География[редактиране | edit source]

Разположен е на десния бряг на река Ла Плата при нейното вливане в Атлантическия океан.

Населението на града (с площ 200 кв. км) е 2 891 082 жители от преброяването през 2010 г., а на едноименната провинция Буенос Айрес (с площ 307,6 хил. кв. км) е около 15,6 млн. души. Жителите на столицата са главно аржентинци от испански и италиански произход, макар че има общности със значителен брой от арабски, еврейски, арменски, китайски и корейски произход.

История[редактиране | edit source]

Първи заселници[редактиране | edit source]

Морякът Хуан Диас де Солис, пътувайки под испански флаг, е първият европеец, който достига Рио де ла Плата през 1516 година и обявява земите за испанско владение. Неговата експедиция приключва, когато е убит по време на атака от страна на местното племе чаруа, което днес живее в Уругвай.

Градът Буенос Айрес е основан първо под името Сиудад де нуестра сеньора Санта Мария дел Буен Айре (буквално „Град на Дева Мария Света Богородица на попътния вятър“), на 2 февруари 1536 година от испанска експедиция, водена от Педро де Мендоса. Селището е основано от Мендоса на място, което днес е квартал Сан Телмо на Буенос Айрес, на юг от центъра на града. По-късно същата година територията е включена в състава на вицекралство Перу.

Продължаващите атаки от страна на местното население принуждават заселниците да напуснат и през 1541 година изоставят града. Второто селище (този път постоянно) е основано през 1580 година от Хуан де Гарай, който пристигна по вода по река Парана от Асунсион (днес столица на Парагвай). Селището е наречено Света Троица и пристанището се превръща в Пуерто де Санта Мария де лос Буенос Айрес.

Колониален период[редактиране | edit source]

Градският съвет през 1817 г.
Градският съвет в днешно време.

От момента на основаването му, както и след възстановяването му, градът влиза в състава на Вицекралство Перу, което е част от Испанската империя. Буенос Айрес остава настрани от търговските пътища, които минават през Лима и в града не достигат стоки за живот по европейски образец[1][2] През 1610 г. населението на града достига 500 души.[3]. Много от тях се занимават с превоз на контрабанда от Бразилия[1][2]. През 1680 г., на левия бряг на залива Ла Плата португалците построяват крепостта Колония дел Сакраменто. През нея португалците нелегално извозват товари към Буенос Айрес. За защита от контрабандистите, испанците основават град Монтевидео. Към средата на 18 век, Буенос Айрес става център на кожарската промишленост.[1]

През 1776 г. градът става столица на новосъздаденото вицекралство Рио де ла Плата. Основните причини за това решение са необходимостта да се определят границите на областта и желанието да се сложи край на контрабандата[4] През 1785 г. испанските власти разрешават на вицекралството да води самостоятелна търговия.[5]. Оттогава момент започва период на разцвет на Буенос Айрес, тъй като той извлича ползи от испанската корона, водейки открита търговия. Градът може да получава товари от различни страни, може да изпраща кораби в други пристанища, без да иска разрешение от краля на Испания. Изчезва търговската и политическа зависимост от Лима. В резултат на разцвето на града се увеличава имиграцията, най-вече за сметка на испанци, в по-малка степен – на французи и италианци[1][2]. Основното население на Буенос Айрес по това време е съставено от търговци и фермери.

От момента на основаването си до 1807 г., Буенос Айрес преживява няколко нашествия. През 1582 г. английски капери слизат на остров Мартин Гарсия, но са отблъснати. През 1587 г. англичанинът Томас Кавендиш се опитва да завладее града, но безуспешно. През 1658 г. французите, по заповед на краля на Франция Луи XIV, три пъти атакуват града, но дон Педро де Баигори Руис, който тогава е губернатор на Буенос Айрес, успешно защитава пристанището. Четвърти опит е предприет от авантюристите на де Пинтис, който също претърпява поражение. През 1699 г. има следващо нашествие, когато е разгромена флотилия на датски пирати. В губернаторство Бруно Маурисио де Забала, французите начело с Етиен Моро слизат на източното крайбрежие на Рио де ла Плата, където са разбити от испанските войски.

В началото на 19 век населението на града е около 40 000 жители[6] и той вече е важно пристанище на Атлантическия океан в състава на вицекралство Рио де ла Плата[1]. По онова време Буенос Айрес е апетитно парче за Британската империя, която е заинтересована да включи региона в сферата на интересите си, още повече че Испания е в съюз с Франция, основния враг на империята. Първата атака над вицекралството е нападението от 27 юни 1806 г. на отряда на генерал-майор Уилям Кар Бересфорд, който превзема Буенос Айрес. Той се обявява за губернатор, но на 12 август 1806 г. е принуден да капитулира и след шестмесечен плен успява да избяга в Англия.[1][7][8].

През 1807 г., втора английска експедиция, под ръководството на Джон Уитлок, превзема крепостта Монтевидео и я заема в течение на няколко месеца. На 5 юли 1807 г., Уитлок се опитва да превземе и Буенос Айрес, но жителите на града и отряда на Сантяго Линиерс успяват да разбият англичаните.[1][7][8] Съпротивата на жителите на града (значителна част от които са креоли) и активното им участие в отбраната спомага за отстояването на независимостта на Буенос Айрес. В резултат на окупацията на Испания от войските на Наполеон, в Южна Америка възникват движения за независимост, които довеждат през 1810 г. до Майската революция и създаването на първото национално правителство.[9]

До края на 19 век[редактиране | edit source]

Заседанието на градския съвет на 22 май 1810 г. състояло се след събитията на Майската революция. Картина на Педро Суберкасо от 1910 г.

Първата хунта, която идва на власт след смяната на Балтасар Киснерес, води политика, сходна с неговото управление. Последователно се сменят Хунта Гранде, Първия и Втория триумвират и директорията. Първата хунта назначава губернатори и кметове, поддържа армия и събира мита. Това принуждава ръководителите на останалите вицекралства да кажат, че революцията само е заменила властта на испанския наместник в Буенос Айрес, без да дава преимущества на населението на града.[1]

Денят на конституциията на щата Буенос Айрес през 1854 г.

През 1815 г., населението на провинцията критикува дейността на централното правителство на Върховния управител на Обединени провинции Ла Плата, Карлос Мария де Алвеар. Той е свален от власт на 20 април 1815 г., четири месеца след утвърждаването си. На 9 юни 1816 г. градът става столица на Обединени провинции на Южна Америка. На следващата година, в хода на гражданската война, войските на федералистите разгромяват армията на провинция Буенос Айрес, която е оглавявана от губернатора Мануел де Саратеа, в битката при Сепеда. Поражението на провинция Буенос Айрес завършва с подписването на договор в град Пилар.[10] След период на нестабилност, губернатор на града става Мартин Родригес, а неговия министър, Бернардино Ривадавия, през 1826 г. е избран за първия президент на Аржентинската конфедерация.[10][11][12] По време на президентството на Ривадавия, градът става център на науките и културата. Започва период на ред и реформи: създаден е Генералния архив на Буенос Айрес и е открита стокова борса.[12][13] Открит е Университет на Буенос Айрес[12][13] и е създадено Общество за физика и математика.

Районите на провинция Буенос Айрес до 1880 г.

Ривадавия представя на Конгреса план за реконструкция на Буенос Айрес, а градът е провъзгласен за столица на държавата. Според новия закон, пристанището става основен източник на доходи за провинцията.[10][11][12] През 1825 г. започва война, в резултат на която Аржентина се надява да получи контрол над бразилската провинция Сисплатина (съвременен Уругвай), която по-рано е принадлежала на испанското вицекралство Рио де Ла Плата, за чиито правоприемник се счита самата Аржентина. След поражението от Бразилия и обявяването на независимостта на Уругвай, Ривадавия подава оставка на 29 юни 1827 г., в резултат на избухналото въоръжено въстание.[11][12] През 1829 г. за президент на страната е избран Хуан Мануел де Росас.[1][11] От 1831 до 1852 г., градът е столица на Аржентинската конфедерация. Според преброяването от 1836 г., в града живеят 62 000 жители. Росас усъвършенства системата на митата, значително увеличавайки доходите на Буенос Айрес.[14] През 1852 г., градът се отделя от конфедерацията и обявява независимост. През 1857 г., в Буенос Айрес за президент за пет години е избран Облигадо. В течение на следващите две, всички опити да се върне провинция Буенос Айрес в състава на федерацията претърпяват неуспех. През 1859 г. войските на провинцията все пак са разбити от Хусто Уркисой край Венада. На 10 ноември 1859 г. е подписан мирен договор в Сан Хосе де Флорес, по силата на който Буенос Айрес е присъединен към конфедерацията, а на 6 юни 1860 г. окончателно влиза в състава на Аржентина.[10]

План на Буенос Айрес от 1870 г.

Буенос Айрес е открит за имиграция. Хилядите европейци, главно от Италия и Испания, изменят външния облик на града и забележителностите му. В града започва активно строителство, новите домове и дворци са построени и оформени в италиански, вместо господстващия дотогава колониален стил. Появява се първата железница в Аржентина, която свързва града с предградието Флорес (по това време намиращ се извън пределите на Буенос Айрес).[15] През 1871 г. значителна част от населението на града загива в епидемия от жълта треска.[16] През 1875 г. е основан парка „Фебреро“.[17]

По време на продължителния процес, довел до създаването на аржентинската държава, Буенос Айрес е избран за мястото, където да се разположи националното правителство на Аржентина, макар то да няма пълномощия за административна власт над града, който влиза в състава на провинция Буенос Айрес[10]. В резултат на стълкновенията между федералните войски и войските на провинцията, които са ръководени от губернатора Карлос Teхедор, произтекли през 1880 г. и завършили с поражение за провинцията, на града е предоставен статут на федерална столица. През същата година, град Буенос Айрес е отделен в административно отношение от провинцията Буенос Айрес и обособен в специален федерален окръг. Впоследствие, към окръга са присъединени предградията Флорес и Белграно[10][18]. През 1882 г. Конгресът въвежда поста на кмет и градски съвет на Буенос Айрес. Кметът не се избира с всенародно гласуване, а е назначаван от администрацията на президента, в съответствие с решенията на Сената. Кандидатурата за първия кмет през 1883 г. е утвърдена от президента Хулио Рока.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът е субтропичен. Средната годишна температура е 17,6ºC. Годишните валежи са 1,147 mm.

Култура[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

В парка Баранкас де Белграно е издигнат паметник на Васил Левски.

Транспорт[редактиране | edit source]

Метрополитен на Буенос Айрес е метросистемата, обслужваща града.

Икономика[редактиране | edit source]

През 2006 брутният вътрешен продукт (БВП) на Буенос Айрес възлиза на около 153 млрд. долара.

Секторът на услугите е водещ в икономиката на града със 78% (в сравнение с 56% за страната). На второ място с 14% е промишлеността, као основния дял тук се пада на хранително-вкусовата, текстилната и фармацевтичната индустрии. На запад от Буенос Айрес се намира Пампа Умеда, една от най-плодородните области в Аржентина, където се отглежда пшеница, соя и царевица (за разлика от сухата пампа в южната част на страната, където основен отрасъл е животновъдството).

Спорт[редактиране | edit source]

Футболът е всепризнатия спорт номер едно в града. Буенос Айрес е световния мегаполис с една от най-големите концентрации на професионални футболни отбори – цели 24. Двубоят между вечните съперници Ривър Плейт и Бока Хуниорс е едно от „50-те спортни събития, които трябва да видите преди да умрете“ според авторитетния британски вестник Обзървър. Други големи отбори са Сан Лоренцо, Архентинос Хуниорс, Велес Сарсфийлд.

Тенисът също се радва на засилен интерес, след успехите на много аржентински тенисисти в последните години. В града се провежда ежегодно Копа Телмекс – голям турнир от сериите на АТП.

Пистата за автомобилни състезания Оскар Галвес е била домакин на 20 състезания от Формула 1 в периода между 1953-1998. През 2009 и 2010 прочутото Рали Дакар стартира и финишира в Буенос Айрес.

Административно деление[редактиране | edit source]

Кварталите и административните райони (барио) на Буенос Айрес:

  • Палермо
  • Реколета
  • Ретиро
  • Реколета
  • Сан Николас
  • Монтсерат
  • Сан Телмо
  • Ла Бока
  • Баракас
  • Нуева Помпея
  • Парке Патрисиос
  • Конститусион
  • Балванера
  • Алмагро
  • Сан Кристобал
  • Боедо
  • Виля Солдати
  • Виля Лугано
  • Виля Риачуело
  • Парке Авелянеда
  • Парке Чакабуко
  • Кабаито
  • Виля Митре
  • Виля Креспо
  • Чакарита
  • Колехиалес
  • Белграно
  • Нуньес
  • Коглан
  • Сааведра
  • Виля Ортусар
  • Парке Час
  • Ла Патернал
  • Агрономия
  • Виля дел Парке
  • Виля Санта Рита
  • Флорес
  • Флореста
  • Велес Сарсфийлд
  • Виля Луро
  • Матадерос
  • Линиерс
  • Версайес
  • Монте Кастро
  • Виля Реал
  • Виля Девото
  • Виля Пуейредон
  • Виля Уркиса
  • Пуерто Мадеро

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Буенос Айрес
Починали в Буенос Айрес
Други

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Буенос Айрес е побратимен град с:[19]

Пуерто Мадеро

Извори[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и ((es))  Buenos Aires y el país, págs 12-61, 80-82.. // Félix Luna. Посетен на Consultado el 31 de enero de 2011.
  2. а б в ((es))  Historia argentina Breve Historia de los argentinos, de véase la bibliografía. // Félix Luna. Посетен на Consultado el 31 de enero de 2011.
  3. ((es))  Primaria Presidecial. // www.heterogenesis.com. Архив на оригинала от 2012-06-23. Посетен на 2011-09-24.
  4. ((es))  Buenos Aires 1536—2006, Historia urbana del Área Metropolitana. // de M. Gutman y J. E. Hardoy (véase la bibliografía). Архив на оригинала от 2012-06-23. Посетен на 2011-09-24.
  5. ((es))  Государство: Вице-королевство Рио-де-ла-Плата с 1776 г. по 1810 г.. // http://states-world.ru. Архив на оригинала от 2012-08-17. Посетен на 2011-09-24.
  6. ((es))  Registro estadístico de la provincia de Buenos Aires, Partes 1-2 pág. 46.. // Oficina de estadística general de la Provincia de Buenos Aires. Посетен на Consultado el 16 de junio de 2010.
  7. а б ((es))  Cronista Mayor de Buenos Aires Nº 54 (Julio de 2006). // Instituto Histórico de la Ciudad de Buenos Aires.. Архив на оригинала от 2012-08-17. Посетен на Consultado el 16 de junio de 2010..
  8. а б ((es))  Bicentenario de la Reconquista de Buenos Aires. // Instituto Histórico de la Ciudad de Buenos Aires.. Архив на оригинала от 2012-08-17. Посетен на Consultado el 16 de junio de 2010.
  9. ((es))  Buenos Aires y las provincias del Río de la Plata: desde su descubrimiento y conquista por los Españoles, Volumen 1 pág 96-102.. // Sir Woodbine Parish. Посетен на Consultado el 16 de junio de 2010.
  10. а б в г д е ((es))  Reseña Histórica de la Provincia. // Gobierno de la Provincia de Buenos Aires.. Архив на оригинала от 2012-08-17. Посетен на Consultado el 31 de enero de 2011.
  11. а б в г ((es))  Historia general de España y América: Emancipación y nacionalidades americanas pág 555—560. // Luis Suárez Fernández. Посетен на 2012-06-02.
  12. а б в г д ((es))  Biografía de Bernardino Rivadavia – El Historiador. // Felipe Pigna. Архив на оригинала от 2012-08-17. Посетен на Consultado el 3 de febrero de 2011.
  13. а б ((es))  Biografía de Bernardino Rivadavia, Compendio de Literatura Argentina. Emilio Alonso Criado.. // www.elhistoriador.com.ar. Архив на оригинала от 2012-08-17. Посетен на Consultado el 3 de febrero de 2011.
  14. ((es))  Biografía de Juan Manuel de Rosas. // Felipe Pigna. Архив на оригинала от 2012-08-17. Посетен на Consultado el 3 de febrero de 2011.
  15. ((es))  Servicios y trámites. // Gobierno de la Ciudad de Buenos Aires. Архив на оригинала от 2012-06-23. Посетен на 29 de enero de 2011.
  16. ((es))  «Vómito Negro, Historia de la fiebre amarilla, en Buenos Aires de 1871» por. // Diego Howlin, Revista Persona.. Архив на оригинала от 2012-08-17. Посетен на Consultado el 3 de febrero de 2011.
  17. ((es))  Parque 3 de Febrero: Reseña Histórica. // Gobierno de la Ciudad de Buenos Aires.. Архив на оригинала от 2012-08-17. Посетен на Consultado el 3 de febrero de 2011.
  18. ((es))  http://www.cedom.gov.ar/es/legislacion/institucional/limites/ Límites. // Gobierno de la Ciudad de Buenos Aires.. Архив на оригинала от 2012-08-17. Посетен на Consultado el 15 de junio de 2010.
  19. Списък на побратимените градове
  20. Ley N° 682

Външни препратки[редактиране | edit source]