Баровица
  БаровицаΚαστανερή |
|
 Изглед на селото |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Баровица
Баровица на картата на Гърция
|
|
 Баровица
Баровица на картата на дем Пеония и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Население | 237 (2001) |
| Надм. височина | 527 m |
Ба̀ровица[1] (на гръцки: Καστανερή, Кастанерѝ, до 1926 Μπαροβίτσα, Баровица[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Баровица има 237 жители.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 12 километра северозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в източните склонове на планината Паяк (Пайко).
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
В 15 век в Баровица са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.[3] В края на 19 век Баровица е влашко (мъгленорумънско) село в областта Влахомъглен в процес на напреднала българизация.[4][5]
Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[6]
През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев организира в селото комитет на ВМОРО. Манасиев пише за Баровица:
| „ | В с. Баровица нашата организация беше по-ограничена, защото имаше и гъркомани, та на събранието свикахме само онези, на които можехме да се доверим. По желание на Коста Гацев и братята му свикахме някои от селяните, които ни посочиха и поставихме начало на организацията.[7] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баровица живеят 750 българи християни.[8]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[9] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баровица (Barovitza) има 1280 българи екзархисти и в селото има българско училище.[10] Църквата носи името на „Св. Петка“.
След Младотурската революция шест къщи от селото стават гъркомански.[11] В 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | По клеветничеството на 7 гъркомански патриаршийски къщи селската ни черква и училището са затворени, при все че ние българите екзархисти сме 150 къщи. Молим ви за отварянето на черквата и училището, за да не бъдем лишени от молитвен дом и децата си да спасим от хайлазуван по улиците. От името на българското население кмет Тано, член Петре[12] | “ |
По данни на Екзархията в 1910 година Баровица има 154 семейства, 847 жители българи и една черква.[13]
При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Баровица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
[редактиране] В Гърция
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Някои семейства, подозирани във връзка с комитите, бягат в България.[15] В 1926 година селото е прекръстено на Кастанери.[16]
[редактиране] Официални преброявания
[редактиране] Личности
- Родени в Баровица
Анастас Георгиев (Атанас, Сандо, Ташо Георгев, 1885 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, Четвърта рота на Петнадесета щипска дружина[17]
Братя Лазар (Лазос, Лазарос, †1912), Гоно (Гонос, †1944), Димитър (Митрос) и Траян (Траянос) Доямови или Дояма, гръцки андарти, видни дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония- Гано Димитров (Гено), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[18]
- Георги Димитров (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[19]
- Гоно Димитров Гюпчев (1885 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, носител на бронзов медал[20]
- Димитър Христов Тръпчев (1900 - 1952), български общественик, основател на Македонското благотворително братство в Свети Врач, загинал в Плевенския затвор[21]
- Димо Търтев (1888 - 1946), български революционер от ВМОРО, по-късно привърженик на ВМРО (протогеровисти)[22]
- Коста Гацев (? - 1911), български революционер от ВМОРО
- Лазо Константинов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Гевгелийско в 1905 година, а по-късно в Ениджевардарско[23]
- Мино Пържолов (Димитър, Мито Пържолев, 1886 - 1933), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
- Пено Пенчев (Пенкин, 1885 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[24]
- Тано Кудев, харамия, андарт и революционер от ВМОРО
- Трайко Баровски (? - 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
- Тръпко Георгиев (Тръпчо, 1887 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, четата на Павел Христов[25]
- Христо Димитров (1880 - 1920), известен като Ичко Димитров Гюпчето или Ичко Гюпчев, български офицер и революционер, войвода на ВМРО, македоно-одрински опълченец
- Христо Тръпчев, деец на ВМОРО[26]
- Христо Търтев (1872 - ?), деец на ВМОРО
- Христо Чалъмов (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота[27]
[редактиране] Бележки
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπαροβίτσα -- Καστανερή
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II издание, София, 1989.
- ↑ Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
- ↑ Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 7,26.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.147.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
- ↑ Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско,село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.І, кн. 3, 1925, стр. 103.
- ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 538 - 539.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
- ↑ Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.І, кн. 3, 1925, с. 104.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.145.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.215. Може би идентичен с Гоно Димитров Гюпчев.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.215.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.193.
- ↑ Гаджев, Иван. Лушин - българската голгота, том ІІІ, София, 2004, стр. 171 - 172.
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.341
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 81.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.145.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.171.
- ↑ Гаджев, Иван. Лушин - българската голгота, том ІІІ, София, 2004, стр. 171.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.795.
|
|||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
