Бартел Беам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бартел Беам
Роден
1502 г.
Починал
1540 г. (38 г.)

РелигияАнабаптизъм
Кариера в изкуството
Жанрпортрет
НаправлениеНемски Ренесанс
Бартел Беам в Общомедия
Портрет на Отхайнрих, пфалцграф на Пфалц (1535)
Фердинанд I от Беам (1531)

Бартел Беам (на немски: Barthel Beham, 1502 – 1540) е немски гравьор и художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бартел е роден в семейство на художници в Нюрнберг. По-големият му брат е известен художник – Ханс Зебалд Беам. Бартел се учи първоначално от своя брат и попада по-късно под влиянието на Албрехт Дюрер. През 20-те години на XVI век Бартел е активен като гравьор, той създава миниатюрни детайлни творби, и е част от немската школа на „Малките майстори“. Той също е удивен и привлечен от Античността и вероятно работи известно време с Маркантонио Маимонди в Болоня и Рим.

През 1525 г. заедно със своя брат и Георг Пенкц (така наречените „безбожни художници“) е прогонен от Нюрнберг, където голямо влияние има лутеранството, заради отстояване на своята липса на вярва в баптизма и Христос. Макар че впоследствие му е простено, Бартел се премества в Мюнхен, където преобладават католици. Там работи за баварския херцог Вилхелм IV и Лудвиг X. Докато живее в Мюнхен се утвърждава като един от най-добрите немски портретисти и е предпочитан от множество знатни личности като Карл V.

Според Йоахим фон Зандрарт Бартел Беам умира в Италия по време на пътуване, за което е платил херцог Вилхелм.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Alfred Woltmann: Beham, Barthel. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 277 f.
  • Kurt Löcher: Barthel Beham. Ein Maler aus dem Dürerkreis. Deutscher Kunstverlag, München/ Berlin 1999, ISBN 3-422-06261-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]