Басараб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Средновековна фреска от дървената църква в Куртя де Арджеш на която е изобразен основателя на първата влашка династия, молещ се за победата в битката при Посада след загубата в битката при Велбъжд (1330 г.)

Басараб или още срещано и Басараба (рум. Basarabilor) е управляваща Влахия династия, положила началото на късносредновековното княжество Влахия, просъществувало на територията на историческата област като самостоятелно формирование от края на XIV век/началото на XV век до средата на XVII век, де юре под османски сюзеренитет, а де факто почти самостоятелно. Името на династията произлиза от родоначалника ѝ – Басараб I (чийто произход не е изяснен от историците и е спорен, като водещата хипотеза е за кумански произход).

През XV век династията Басараб се разделя на две съперничещи си клонки – по-старата носи името Данещи (от основателя ѝ – Дан I), а по-младата – Дракулещи (по името на Влад II Дракул, който е неин родоначалник).

Престолонаследието е в голяма степен хаотично и под въздействието на външнополитически фактори – изпърво Втората българска държава и Кралство Унгария, а по-сетне – Османската империя. Властта по правило се предава от баща на син, като се легитимира със санкцията на болярски съвет (макар и само формално).

В 1592 г. пада монополът на династията върху влашкия престол, след като начело на страната застава Александру III Злия – представител на династията Мушати, традиционно държаща властта в княжество Молдова. В началото на XVII век на няколко пъти влашкият престол е заеман и от представители на друг династичен род – Могила, както и от такива на династията Крайовеску, които се смятали за правоприемници на прекъснатата династична линия на Басараба-Данещи. Впоследствие Крайовеску са наследени и заменени от родствените им Брънковяну. Последният пряк потомък на Басараб I на влашкия престол бил Михня III (в 1659 г.).

Името Басараб(а) се закрепя донякъде парадоксално върху територията на историческа Бесарабия, която е влизала през средновековието в състава на Молдова и била управлявана от династията Мушати.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
Иванко I Басараб
1310-†1352
 
Маргит Добокай
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодора Басараб
 
Иван Александър
1331-†1371
Никола Александър Басараб
1352-†1364
 
Мария Лакфи
Клара Добокай
Мария Дабкай
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
СрацимировциВладислав I Влайку
1364-†1377
Раду I
1377-†1383
 
Ана1
Калиникия2
Владислав II Ополчик
 
Елисавета Басараб1Войслав1Анна Басараб
 
Иван Срацимир
1356-1397
Анка Басараб
 
Стефан Урош V
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дан I
1383-†1386
 
МарияМирчо Стари2
1386-1394
1397-†1418
 
Мария Толмай
Анка2
Стайко2ПястиТвърдко |Котроманич
1353-†1391
 
Доротея Срацимир
1355-†1390
Константин II Асен
1397-†1422
Неманичи
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дан IIДа
1422-1427
1427-†1431
 
?ЙоанВлад I?1394-†1397Михаил I1
1418-†1420
 
?Раду II1
1420-1422
†1427
Александру I Алдя1
1431-†1436
Влад II ДракулДр,1
1436-1442
1444-†1447
 
?1
Василиса2
Калтуна3
?4
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Басараб IIДа
1442-1444
 
МарияДан III

Станкул
Владислав IIДа
1447-1448
1448-†1456
 
НеакшаБасараб III СтарияДа
1473
1474
1475-1476
1476-1477
Раду

Михаил
Мирчо IIДр,1
1442
Влад IV МонахДрРаду III КрасивияДрАлександра2Влад III ЦепешДрМирчо (незаконен)Др,4
1480
 
 
 
 

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]