Бастарни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Римската Империя 125 г., Бастарните в две групи на делтата на Дунав и певкините.
Делтата на Дунав, където са живели певкините и бастарните
Карта на Малка Скития (Добруджа))

Бастарните (Bastarnen, Bastarner; лат.: Basternei, гръцки: Βαστάρνας; певкины; певкіни) са индогерманско народно племе в Югоизточна Европа. Точната им принадлежност не е напълно изяснена. В повечето случаи ги определят към германите, особено към техните източногермански племена.

Полибий пише за войни на бастарни и скири с римляните през 3. век пр. Хр.. Около 230 г. пр. Хр. бастарните и германските скири обсаждат град Олбия (до с. Парутино в Николаевска област, Украйна) на Черно море.

Около 180 г. пр. Хр. се появяват на Долен Дунав и малко по-късно се бият като наемници на Персей против Рим. Намерени са селища на бастарните от 2. и 1. век пр. Хр. в Източна Румъния и в Молдавия. Находките там се предполага, че сочат вероятно към елбо-германски корени на бастарните.

Тацит ги нарича през 98 г. сл. Хр. на тяхно частично племе певкини и ги сравнява по език, начин на живот, строене на къщи и селища с германите. Локализира ги в Карпатите. В Маркоманските войни срещу германски, тракийски и сарматски племена Марк Аврелий воюва и с бастарни и певкини.

По-късно се появяват заедно с готите на Делтата на Дунав и през 280/ 295 г. преминават в римска територия. През 280 г. император Проб дава на бастарните земя в Тракия. Южно от Дунав са доказани до 391 г. Последните следи изчезват през 6. век с крепостта Кастел Бастернаи [1].

Бастарните живеят повече от 5 века в изолирано положение. Едва настъпващите от изток сармати и нападенията на готите ги смущават. Те са преселени в Империята и по-късно асимилирани.


Литература[редактиране | edit source]

  • H. Beck, H. Steuer, D. Timpe (Red.): Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Die Germanen, de Gruyter, Berlin New York, 1998, S. 25, ISBN 3-11-016383-7


Вижте също[редактиране | edit source]