Батальон „Георги Димитров“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Батальон "Георги Димитров")
Направо към: навигация, търсене

Батальон „Георги Димитров“ е част от интернационалните бригади по време на Гражданската война в Испания от 1936-1939 г.

Той е 18-ят по ред сформиран доброволчески батальон. Получава името на известния български и международен комунист Георги Димитров заради отявлената му подкрепа за правителството на Народния фронт.

Батальонът е създаден от около 800 политически емигранти от балканските страни, включително 400 българи, 160 гърци и други. Включен е в състава на 15 интернационална бригада на 31 януари 1937 г. Редом с британския и с американския батальон „Линкълн“ се сражава в битката при Харама край Мадрид. Димитровците отбраняват десния фланг на републиканските войски и дават много жертви.

Първият командир на батальона е българинът Иван Паунов, псевдоним Гребенаров (р. 1899, политически емигрант в СССР от 1925 г.), който загива при фронтална атака на 12 февруари 1937 в битката при Харама.

През септември 1937 г. батальонът е изтеглен в тила, където е попълнен личният му състав. На 13 февруари 1938 г. е присъединен към новосформираната 129 интербригада. Остава в нейния състав до разпускането му на 5 октомври 1938 г.

Литература[редактиране | edit source]

  • Петър Драголюбов. Генерал-майор Цвятко Радойнов. С., 1961.
  • Димитър Сирков. В защита на Испанската република (1936-1939). С., 1967.
  • Бранко Джорджевич. Славяно-балкански интернационален батальон „Г. Димитров“ в защита на Испанската република. — Известия на Института за история на БКП, 28, 1972, 271-286.
  • Тодор Добриянов. Положениет на бълг. интербригадисти във Франция и отношението на бълг. правителство към репатрирането им. Документи. — Известия на държавните архиви, 17, 1969, 168—221.
  • Левал, Гастон. Събитието на века. Анархистка Испания 1936-1939. Прев. [от исп.] Бистра Тошева. [с предг. от Стоян Ив. Цолов]. [С.], 1994.
  • Драгомир Драганов. Франкизмът. История и политика. С., УИ, 1995.
  • Венцислав Николов. Българи и испанци. Bulgaros y espanoles. С., 2005.
  • Хосе Перес. История на Испания. Под общ. науч. ред. на Андрей Пантев. С., 2005.
  • Евдокия Пенкова. Франция, Италия и Испания в живота и творчеството на българските поети и писатели от Освобождението до Втората световна война. С., 2005.
  • 1982 г. - Първан Тошев. Ние още живите. Спомени. София. Военно издателство. 1982