Баудолино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Баудолино е роман на Умберто Еко от 2000 година за приключенията на италиански младеж на име Баудолино в Християнския свят през XII век.

Анотацията на книгата разказва, че някъде в Южен Пиемонт, където по-късно се издига родния му град Алесандрия, израства Баудолино — селянче с богата фантазия и лъжлив език. Той впечатлява императора на Свещената Римска Империя Фридрих I Барбароса дотам, че последния го осиновява и го оставя да разказва своите измислици, които по чудо по-късно се превръщат в история. Баудолино изфабрикува писмо от Презвитер Йоан от легендарно източно християнско царство, дал храна за въображението и пътуванията на много западни пътешественици. Така и Барбароса, подбуден от измислиците на Баудолино, се включва в Третия кръстоносен поход.

Въпреки, че самия Баудолино е историческа личност със съмнителна достоверност и плод предимно на художествена измислица, произведението на Умберто Еко разглежда други автентични исторически персонажи. Освен Фридрих I в повествованието намират място Никита Хониат, Кьолнския Архипоет, Хасан ибн Сабах, Беда Достопочтени, Кийо Провансалеца и Робер де Борон. С тях Еко представява прототипни класически истории от средновековната литература и легенда, като Кармина Бурана, Парсифал, Свещения Граал, историята за асасините.

Други факти[редактиране | edit source]

Името Баудолино има келтски произход. Свети Баудолино (712 – 744) е възприет за покровител от град Алесандрия с ежегоден празник на 10 ноември.

Първото издание на книгата е на италиански и е от 2000 г., а на български от 2003 г.