Бачо Киро
Тази статия е за революционера от Априлското въстание. За пещерата със същото име вижте Бачо Киро (пещера).
|
||||||||
Киро Петров Занев, по-известен само като Бачо Киро, е български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист. Участва в българското националнореволюционното движение.
[редактиране] Биография
Роден е на 7 юли 1835 г. в с. Бяла черква (старо име - Горни Турчета), Търновско в семейството на селския говедар - Петър Занев. Остава без баща на 6 години и малкия Киро трябва да започне работа, за да подпомогне прехраната на семейството. През 1847 г. майка му, Цона Добрева, го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо. След 1852 г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 г. се завръща в Горни турчета, където преподава до смъртта си през 1876 г., с изключение на 1871 г.
По пътя на самообразованието и с упорит труд Бачо Киро израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение, Рибния буквар, работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода. През 1869 г. учредява първото селско читалище в България - "Селска любов". През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между 1870 и 1871 г. е дописник на вестник "Македония". През 1864 г. повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий.
В тайните на освободителното дело го посветил отец Матей Преображенски. Чрез него той се запознал с ред видни дейци на Вътрешната революционна организация като Христо Иванов-Големия. Когато през февруари 1872 г. в Бяла черква пристига помощникът на Васил Левски, Ангел Кънчев, придружен от отец Матей, в селото бил основан местен таен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров.
След решението на Гюргевския комитет за въстание в България през пролетта на 1876 г. Бачо Киро успял с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци, които отвел до сборния пункт в с. Мусина, където се сформирала по-голяма чета под общата команда на легендарния поп Харитон Халачев. Бачо Киро бил избран за член на щаба й. Взел участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, Бачо Киро успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.
Откаран е в Търново, където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, спечелил дори враговете с достойното си държане, Бачо Киро без колебание поел отговорността за делата си. Търновският първенец Етхем бей направил опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден. Според стария турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Тогава се случило нещо изумително. На хубав и чист турски език български патриот издекламирал следните стихове:
„Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им)
без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им)
Пушка на рамо турих, (шишкане умузума тактъм)
Дряновски манастир намерих. (Дренова монастира булдум)
Правдата си да диря излязох, (хакъм арамаа бен чиктъм)
въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм)"
Обесен е на 28 май 1876 г. в Търново. Заедно с него на бесилото увисва и Георги Измирлиев.
[редактиране] Творчество
Приживе издава три книги: "Описание на село Горни Турчета" (1870), пътеписите "Пътуванието на Бача Кира" (1873), "Второто пътувание на Бача Кира" (1874). В ръкопис остават много стихотворения (сред тях и поемата "Пруско-френската война"), историографски и фолклористични изследвания - летописни бележки за въстанието на дядо Никола (1857), Хаджи Ставревата буна (1862), четата на Филип Тотю (1867), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), "Софийското приключение" (1873), сраженията на четата в Дряновския манастир. Събрал множество фолклорни материали, част от които изпраща на П. Р. Славейков в Цариград.
Останали са 34 ръкописни сборника на Бачо Киро и учениците му с общ обем 4470 страници.
