Башибозук

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Константин Маковски, „Жестокостите на турския башибозук в България“, 1877 г.

Башибозук (тур. başıbozuk) е название за вид нередовна войска в Османската империя, както и за отделен войник от тези войски. В превод думата означава „повредена глава“, „без глава“, което подчертава липсата на подчинение и пълната им неорганизираност.

Набирали са се от представители на най-воинствените мюсюлмански народности в империята, най-често от Мала Азия и Албания. Държавата осигурява на башибозуците само оръжие без да дава заплата и башибозукът се издържа от грабеж и мародерство.

Башибозуци са извършителите на едни от най-кървавите събития в българската история преди Освобождението, например Баташкото клане^[1].

[редактиране] Източници

1. ↑ Православна беседа - Лето 1876-то

Тази статия, свързана с Османската империя, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.