Башибозук

Константин Маковски, „Жестокостите на турския башибозук в България“, 1877 г.

Башибозук - османска пощенска картичка

Башибозук (на турски: başıbozuk) е название за вид нередовна войска в Османската империя, както и за отделен войник от тези войски. В превод думата означава „повредена глава“, което подчертава липсата на подчинение и пълната им неорганизираност.

Набирали са се от представители на най-воинствените мюсюлмански народности в империята, най-често от Мала Азия и Албания-арнаутски башибозуци или на кратко Арнаути. Държавата осигурява на башибозуците само оръжие без да дава заплата и башибозукът се издържа от грабеж и мародерство.

Башибозуци са извършителите на едни от най-кървавите събития в българската история преди Освобождението, например Баташкото клане.

Башибозук са отряди от мюсюлмани, които съдействат на османската власт при потушаване на бунтове или във война.

Външни препратки

• "Разорението на тракийските българи през 1913 година", извършено както от башибозук, така и от редовни турски войскови формирования (Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб "Тракия" - София, 1989 г., София).