Башкирски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Башкирски език башҡорт теле |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Русия, Узбекистан, Казахстан | |
| Район | ||
| Общо говорещи: | 1 870 000 | |
| Систематизация по Ethnologue | ||
 Алтайски ТюркскиЗападнотюркскиУралски тюркски Башкирски |
||
| Официално положение | ||
| Официален в: | --- | |
| Контролиран от: | --- | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | ba | |
| ISO 639-2 | bak | |
| ISO 639-3 | BXK | |
|
|
||
Башкирският език (Башҡорт теле) е тюркски език, говорен от около 1 870 000 души в Русия (главно в Башкортостан и съседните райони). Близък е до татарския език и от 1940 използва модифициран вариант на кирилицата. През 1930-те е използвана писменост на базата на латиницата, а преди това - арабската азбука. В момента се разработва башкирски вариант на латиницата, който трябва да замени кирилицата до 2010.
Съдържание |
[редактиране] История
Въпреки че башкирите са от угро-фински произход, след завоюването на страната от Монголската империя езикът им е силно повлиян от кипчакския, на чиято основа се развива съвременният башкирски език. Исторически той е тясно свързан с татарския език и до 1920-те и в двете области книжовен език е старотатарският. Литературният башкирски език е създаден със съдействието на съветските власти на базата на диалекти, максимално отдалечени от книжовния татарски език.
[редактиране] Башкирска азбука
| Аа (а) | Бб (бэ) | Вв (вэ) |
| Гг (гэ) | Ғғ (ғы) | Дд (дэ) |
| Ҙҙ (ҙэ) | Ее (йе) | Ёё (йо) |
| Жж (жэ) | Зз (зэ) | Ии (и) |
| Йй (ҡыҫҡа и) | Кк (ка) | Ҡҡ (ҡы) |
| Лл (эль) | Мм (эм) | Нн (эн) |
| Ңң (эң) | Оо (о) | Өө (ө) |
| Пп (пэ) | Рр (эр) | Сс (эс) |
| Ҫҫ (ҫэ) | Тт (тэ) | Уу (у) |
| Үү (ү) | Фф (эф) | Хх (ха) |
| Һһ (һа) | Цц (цэ) | Чч (чэ) |
| Шш (ша) | Щщ (ща) | Ъъ (ҡатылыҡ билдәһе) |
| Ыы (ы) | Ьь (йомшаҡлыҡ билдәһе) | Ээ (э) |
| Әә (ә) | Юю (йу) | Яя (йа) |
[редактиране] Източници
- „Bashkir language“, статия в Уикипедия на английски от 20 октомври 2005.
[редактиране] Външни препратки
|
|
|||
| аргу-тюркски | халаджки | ||
| сибирски | долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски | ||
| карлукски | айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски† | ||
| къпчакски | алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски² | ||
| огузки | азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски | ||
| огурски | прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки | ||
| Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език | |||
