Башклисе
 БашклисеΠρωτοκκλήσι |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Башклисе
Башклисе на картата на Гърция
|
|
 Башклисе
Башклисе на картата на дем Софлу и област Източна Македония и Тракия
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Софлу |
| Географска област | Западна Тракия |
| Население | 669 (2001) |
| Надм. височина | 11 m |
| Пощ. код | 68005 |
| Тел. код | 25540 |
Башклисе (на гръцки: Πρωτοκκλήσι, Протоклиси, катаревуса: Πρωτοκκλήσιον, Протоклисион, името на селото идва от турското: Başkilise, в превод и двете имена означават главна църква) е село в Западна Тракия, Гърция, част от демова секция Малък Дервент, в дем Софлу, област Източна Македония и Тракия. По данни от 2001 г. има 669 жители.
Съдържание |
[редактиране] История
Според предания село Башклисе е основано от българи, от рода на Карите, преселници от Чирпанско във втората половина на 18 век. От рода на Карите е и най-известната личност на селото революционерът Пано Ангелов. В 19 век Башклисе заедно с Караклисе и Крушево е едно от трите български села в Димотишка каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Башкилисе (Bachkilissé) е посочено като село със 105 домакинства и 510 жители българи.[1]
През 80-те години на XIX век в селото функционира българско начално училище. През учебната 1886-1887 година в него се обучават 28 ученика[2].
В подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) в Башклисе е създаден революционен комитет.
Преди Балканските войни село Башклисе е изцяло българско християнско село в района на Софлу. В 1830 година то има 100 български къщи, в 1878 и 1912 - 105, а в 1920 - 55[3]. В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че селото има 100 екзархийски български семейства.[4]
През юли и август 1913 година Башклисе е неколкоратно разграбвано от турска войска и башибозук. 36 негови жители са избити. Селото е изселено принудително от турските власти в територията на България от преди 1912 година, но през 1914 година възстановената българска администрация връща в Западна Тракия част от жителите на Башклисе и им предоставя за заселване напуснатите турски села Чомлекчи и Окуф, откъдето те окончателно се изселват след 1920 година[5].
[редактиране] Личности
- Родени в Башклисе
Пано Ангелов (1879 - 1903), български революционер
- Починали в Башклисе
- Георги Георгиев (? - 1904), деец на ВМОРО
[редактиране] Външни препратки
- Спомени за Башклисе, Свиленград 2003
- Песен от село Башклисе (Димотишко) за Капитан Петко войвода, песента се изпълнява в биографичния филм за войводата по сценарий на Николай Хайтов
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 54-55.
- ↑ Статистика на българските училища в Турция, изготвена от Петър Драганов - Arhiva naţională a Republicii Moldova, fond Nr 1262, inv. Nr 1, U.p. 8, f. 8r
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 308
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.296.
- ↑ пак там, с.159-161
