Баян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Баян
аварски каган
Роден: 6 век
Починал: 602

Баян I (на латински: Baian I; † 602 г.) е аварски каган (« Khân des Khâns », roi des rois) от 562 до неговата смърт 602 г.

През 562 г. той побеждава антите и се придвижва към устието на Дунав. Когато гьоктюрките се разпространяват на Запад, Баян бяга с голяма част от аварите и българите първо в западната част на днешна Украйна.

През 567 г. се съюзява с лангобардите и заедно с тях побеждава гепидите. Когато през 568 г. лангобардите на Албоин настъпват в Италия, той превзема от тях населяваната преди това Панония и цялата Унгарска низина. Покорява гепидите, всички славяни в южноевропейската територия, както и в днешните Бохемия, Моравия и в Словакия.

Същата година той нахлува в източноримската провинция Далмация. След три години сключва срещу плащане на трибути мирен договор с Източен Рим. За да му увеличат трибутските плащания, той напада с грабежни походи често балканските провинции на Източната Римска империя. Започната война на Юстин II през 571 г. против Сасанидското царство (виж към това Римско-персийски войни) е за него голяма възможност да прави грабежните си походи, поради малкото останавените войски.

582 г. той превзема Сирмиум, където си прави център на Дунав за нападения на Балканите. През 583 г. делегация на Маврикий с генерал Коментиол e при Баян. 591 г. Маврикий слкючва договор с Персия и връща голяма част от опитните си войски обратно (виж към това Балкански походи на Маврикий). Баян избягва директна среща с източноримските войски и през 595 г. дори прекъсва обсадата на Сингидунум, когато наближава войска с генерал Приск. Вместо това той напада не много успешно отново Далмация.

Баян се бие успешно с франките и получава трибути от кралица Брунхилда и през 597 г. отново напада Балканските провинции. Получава отново трибутни плащания. Той губи пред Константинопол заради чумна еподемия седем от синовете си. От 599 до 602 г. в битки на собствена територия падат не само много авари и гепиди, а и още три сина на Баян. Много от частичните племена и завладяните народи започват да се бунтуват против Баян.

През 602 г. Баян умира. След него наследниците му успяват да успокоят положението. През 612 г. те водят грабежни походи на Балкана, но те не могат да дистигнат славата на „непобедимите“ авари. От 623/624 г. Аварското царство търпи бунтове (славянското въстание на Само) и поражение при Обсадата на Константинопол през 626 г.

Литература[редактиране | edit source]

  • Walter Pohl, Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567-822 n.Chr. München 2002, ISBN 3-406-48969-9. (Standardwerk zu den frühmittelalterlichen Awaren aus der Sicht eines der angesehensten Historiker auf diesem Gebiet.)
  • Michael Whitby, The Emperor Maurice and his Historian – Theophylact Simocatta on Persian and Balkan Warfare. Oxford 1988.

Външни препратки[редактиране | edit source]