Бдински сборник
Бдински сборник е средновековен български ръкопис със смесено съдържание. Датира се малко преди 1360 г. Този среднобългарски ръкопис е написан за Иван-Срацимир - цар на Видинското царство, и съпругата му Анна. Днес ръкописът се съхранява в библиотеката на гр. Гент, Белгия.
В сборника е поместен пътепис за поклонническо пътуване до Палестина "Слово за Светите места в Ерусалим", под първоначалното заглавие - "Слово w мѣстѣх стых ѩже вь Јерслмь". Най-ранният засега познат текст на „Словото“ е от 1360 г., в Бдинския сборник.
Преведен е на френски през 1884 г. от И. Мартинов: "Récit sur lieu saints de Iérusalem, traduit d'une téxste slavon du XIV-e siécle". По-късно е преиздаден в Белгия от I. L. Scharpe and F. Vyneke (в Брюж) през 1973 г. и в Лондон през 1972 г. на английски "Facsimile edition with a presentation by Ivan Dujcev" с бележки от проф. Иван Дуйчев.
В изданието от 1967 г. проф. Б. Ангелов, също като И. Мартинов, посочва самостоятелния характер на словото. Немският славист К. Д. Земан (Klaus-Dieter Seeman) допринася съществено за изучаването на поклонническия текст в хабилитацията си в университета на Констанц "Die altrussische Wallfahrtsliteratur. Theorie und Geschichte eines literarischen Genres"[1]. Иван Буюуклиев също прави превод на пътеписа.
Пътеписът се свързва с латинската описателна традиция, както и с византийски поклоннически описания от XII-XIII в. Описанието носи белези на книжовник, недобре запознат с палестинските забележителности.
