Беатрис от Лотарингия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Беатрис от Лотарингия, миниатура от Vita Mathildis, 12 век

Беатрис от Лотарингия (на италиански: Beatrice di Lotaringia, Beatrice di Bar; * 1017, † 18 април 1076) е регентка на Маркграфство Тоскана.

Тя произлиза от фамилията на Вигерихидите, дъщеря на херцог Фридрих II от Горна Лотарингия и Матилда, дъщеря на Херман II, херцог на Швабия (Конрадини).

През 1037 г. тя се омъжва за маркграф Бонифаций III (IV) († 6 май 1052) от Дом Каноса, един от най-могъщите благородници в Италия през първата половина на 10 век.

Беатрис и Бонифаций имат три деца:

След убийството на съпруга ѝ през 1052 г. Беатрис става регентка на дъщеря си Матилда Тосканска в Маркграфството Тоскана през 1052–1056 и сърегентка през 1069–1076 г.

През пролетта 1054 г. тя се омъжва за Готфрид Брадатия, херцог на Долна Лотарингия († 1069), който въстава често против императора и е свален от него през 1055 г. Понеже императора не успява да хване херцога, Беатрис и Матилда са арестувани и закарани като заложници в Германия. През 1056 г. двамата се сдобряват и двойката отново получава неговите имоти в Италия.

След смъртта на Готфрид през края на 1069 г. Матилда, вече пораснала жена, получава своето наследство, и прави майка си за сърегентка. През 1076 г. Беатрис умира и е погребана в катедралата на Пиза.

Източници[редактиране | edit source]

  • Duff, Nora (1909). Matilda of Tuscany: La Gran Donna d'Italia. London: Methuen & Co.