Беатриче д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Амброджо де Предис: Портрет на дама, 1490 (Беатриче д’Есте?)

Беатриче д’Есте (на италиански: Beatrice d’Este, * 29 юни 1475 във Ферара, † 2 януари 1497 в Милано) от Дом Есте е принцеса от Ферара и чрез женитба херцогиня на Милано.

Тя е втората дъщеря на Ерколе I д’Есте (1431–1505), херцог на Ферара, Модена и Реджо и съпругата му принцеса Елеонора от Арагон (1450–1493). Сестра е на Изабела д’Есте (1474–1539), Алфонсо I д’Есте (1476–1534) и Иполито I д’Есте (1479–1520).

Беатриче се омъжва на 18 януари 1491 г. за по-късния (от 1494) херцог Лудовико Сфорца (1451–1508) от Милано от фамилията Сфорца. Тя е мецен на Донато Браманте, Лудовико Ариосто и Леонардо да Винчи. Тя се грижи за завършването на Кастело Сфорцеско в Милано.

Беатриче е майка на:

Беатриче умира при раждането на нейния мъртвороден трети син. Гробът ѝ се намира в Чертоза ди Павия.

Източници[редактиране | edit source]

  • Julia Cartwright: Beatrice d’Este, Duchess of Milan, 1475–1497. A study of the Renaissance. AMS Press, New York 1973 (London 1905)
  • Karen Essex: "Leonardo e la Principessa"
  • Antonius Lux (Hrsg.): Große Frauen der Weltgeschichte. Tausend Biographien in Wort und Bild. Sebastian Lux Verlag, München 1963, S. 158

Външни препратки[редактиране | edit source]