Беат Брехбюл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Беат Брехбюл
Роден 28 юли 1939 г. (1939-07-28) (74 г.)
Оплиген, Швейцария
Беат Брехбюл в Общомедия
Оплиген, сърцето на Швейцария

Беат Брехбюл (на немски: Beat Brechbühl) е швейцарски поет, белетрист, драматург, художник, автор на радиопиеси и на книги за деца. Роден е в Оплиген край Берн.

Житейски и творчески път[редактиране | edit source]

След като завършва гимназия, Брехбюл се обучава за словослагател. Работи като издателски редактор и словослагател в Берлин и Цюрих.

Като поет се откроява с голямата си словесна изобретателност. Изисканата игра между фантазия и действителност става съществен белег на неговата лирика. Първата си стихосбирка "Игри около Пан" (1962) Брехбюл публикува на двадесет и три годишна възраст. Следват "Лаконични речи" (1965), "Здравословна проповед на един селски жител" (1966), "Картините и аз" (1968), "Литания за спирачките" (1969), "В търсене на краищата на небесната дъга" (1970). Освен това поетът публикува сборници с избрани стихотворения: "Битото куче пикае по колоните на храма" (1972) и "Чукове на мечтите" (1977). В 1980 г. Брехбюл основава издателството "Им Валдгут", където се изготвят книги по традиционни технологии, а от 1991 г. е съорганизатор на "Фрауенфелдските дни на поезията". Следващите му стихосбирки са "Падане на температурата" (1984), "Същността на лятото със сладка жена" [1] (1991) и "За отсичането на планините" (2001). Поетът се установява да живее в Пфин, кантон Тургау, като писател на свободна практика.

Признание[редактиране | edit source]

През 1993-1999 г. Беат Брехбюл е президент на немско-швейцарския ПЕН-център. Отличен е с много награди, между които "Конрад Фердинанд Майер" (1975), "Литературната награда на град Берн" (1985), награда на швейцарската фондация "Фридрих Шилер" (1999) и международната литературна награда "Бодензее" (1999).

Библиография[редактиране | edit source]

  • Spiele um Pan, 1962
  • Lakonische Reden, 1965
  • Gesunde Predigt eines Dorfbewohners, 1966
  • Die Bilder und ich, 1968
  • Die Litanei von den Bremsklötzen und andere Gedichte, 1969
  • Auf der Suche nach den Enden des Regenbogens, 1970
  • Kneuss, 1970
  • Der geschlagene Hund pißt an die Säulen des Tempels, 1972
  • Meine Füße lauf ich ab bis an die Knie, 1973
  • Branchen-Buch, 1974
  • Nora und der Kümmerer, 1974
  • Die Schrittmacher, 1974
  • Draußen ein ähnlicher Mond wie in China, 1975
  • Ein Werkbuch, 1975
  • Geschichten vom Schnüff, 1976
  • Möhrmann und die Ängste der Genies, 1976
  • Schnüff, Herr Knopf und andere Freunde, 1977
  • Traumhämmer, 1977
  • Das Plumpsfieber, 1978
  • Lady raucht Gras und betrachtet ihre Beine, 1979
„Стихове за жени и балсами“ (2006)
  • Schnüff, Maria, 10 Paar Bratwürste, 1982
  • Ein verhängtes Aug, 1982
  • Die Nacht voll Martinshörner, 1984
  • Temperatursturz, 1984
  • Die Glasfrau und andere merkwürdige Geschichten, 1985
  • Dschingis, Bommel und Tobias, 1986
  • Katzenspur, hohe Pfote, 1988
  • Josef und Elisa, 1991
  • Liebes Ungeheuer Sara, 1991
  • Das Wesen des Sommers mit Zuckerfrau, 1991
  • Auf dem Rücken des Sees, 1997 (zusammen mit Simone Kappeler)
  • Fußreise mit Adolf Dietrich, 1999
  • Ameisen füttern, 2000
  • Vom Absägen der Berge, 2001
  • Gedichte für Frauen und Balsaminen, 2006
  • Die Tanne brennt! Geschichten zur Weihnachtszeit, 2007
  • Der Treueprüfer Geschichten, 2008

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Циганката" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]