Беглеж
| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: премахване на неенциклопедичната информация, форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Беглеж | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 780 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 57.251 km² |
| Надм. височина | 239 m |
| Пощ. код | 5872 |
| Тел. код | 06519 |
| МПС код | ЕН (Пл) |
| ЕКАТТЕ | 3068 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община - кмет |
Плевен Димитър Стойков (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Беглеж Павлина Владимирова (БНД) |
Беглеж е село в Северна България. Намира се в община Плевен, Област Плевен. Родно място на световноизвестната оперна прима Гена Димитрова (1941-2005).[1]
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в триъгълник на 25 km южно от Плевен, на 28 km западно от Ловеч и 30 km североизточно от Луковит. Регулацията включва 126 ha, землището 5 500 ha. Обработваемата земя е 34 713 da, залесени територии 10 595 da, пасища 6 728 da, широколистни гори 12 000 da, овощни градини 594 da. Теренът е сравнително равнинен, слабо наведен на запад, но дълбоко нарязан в регулацията от р. Барата и странични долове. Реката е дълга 21 km, тече от изток на запад и се влива в р. Вит на 8,5 km от селото.
Температурата през лятото е 25-28°C, а през зимата до -6°C.
[редактиране] История
Историята на с. Беглеж започва в края на XV век. Според изследванията на братя Шкорпил (1898-1899) и проф. Богдан Филов (1903) селището е възникнало около 1600-1625 г. Местено е два пъти през 1792 и 1795 г. при размириците на Осман Пазвантоглу и при чумната епидемия. От археологическите паметници се разбира, че в местностите „Камен дол“, „Балийца“ и „Селишкият геран“ са съществували селища.
Предци на днешните Беглежани са българи от Родопите, бягащи от помохамеданчване от тамошното село Плиздица (Плизгавица). Преминавайки през Троянския и Етрополски проход, старейшините заселват хората между реките Вит и Осъм. Ловешкият първенец заселва родопските бегълци в източната половина на землището, а Луковитският — в западната. Заселниците решават новото име на селото да бъде Беглеж, т.е. село на бегълци. В речника на селяните влизат изразите „бягството“ и „беглежко тегло“, напомнящи вечно за нерадостната съдба на беглеца.
Днешният герб на Беглеж символизира борбата, ученолюбието и труда на фона на гостоприемството, толерантността и честността.
Във войните за национално освобождение участват над 250 беглежани, на които през 2005 г. е издигнат паметник.
[редактиране] Религии
Източноправославна, храм „Св. Вознесение Господне“, построен през 1893 г. от майстор Иван Булката от гр. Трявна. Сградата е обявена за паметник на културата. През 1894 г. на християнския празник Голяма Богородица (15 август ст.ст.) църквата е открита от врачанския митрополит Константин. Получава се разрешение, подписано от Стефан Стамболов, с което селото преминава от Луковитска към Плевенска околия.
В селото живеят и 100-120 жители, изповядващи ислям, но няма джамия.
Религиите живеят мирно, с взаимно уважение към религиозните празници и обичаи.
[редактиране] Обществени институции
Кметство с административно обслужващо звено, ОУ „В. Левски“, ЦДГ „Иглика“, Домашен социален патронаж, Клуб на инвалида и пенсионера, Социално-педагогически интернат.
[редактиране] Културни и природни забележителности
През землището на село Беглеж преминават реките Вит, Катунешка река и Змийца (Барата). От археологическите паметници се разбира, че в м. „Камен дол“, „Балийца“ и „Селищния дол“ са съществували селища. В ранното средновековие има тъмни местни предания и легенди за съществуването на село само на последното място. Признати паметници на културата са православният храм „Св. Вознесение Господне“ и две жилищни постройки частна собствeност. През 2001 г. се преустройва в етнографски музей частен имот на братя Железарови, дарен на кметството за тази цел. През 2005 г. кметството по проект изгражда паметник на участниците във войните над 200 беглежани.
Сред природни забележителности, недокоснати от вредности и строителство са каньоните на реките Вит, Катунешката река, наричана от беглежани „оная река“, местностите „Кривокрой“, „Пчелина“, „Метильова локва“ и др.
[редактиране] Личности родени в Беглеж
- Александър Гетман, генерал
- Гена Димитрова (1941-2005), оперна певица
- Любен Дашев (р.1959), български поет
- Калин Донков (р.1941) български поет
- Петър Василев - ГЕНЕРАЛ
[редактиране] Некласифицирани
- Петър Колев (1919-2008), механизатор, герой на соц. труд въвежда комплексната механизация в селското стопанство
- Петър Костов (р.1927), български лекар и поет
- Николай Нейков,ПУРАТА, (р.?) майстор на спорта
- Петко Спасов (р.?) български поет
[редактиране] Други
[редактиране] Спорт
„ФК Зенит“ основан 1924 година. Има перфектна база и с малко инвестиции стадиона спокойно може да приеме мачове от В група
[редактиране] Източници
- ↑ Иванова, Иванка. Памет за Гена Димитрова. // Дума, бр. 106, 11 май 2011 г., посетен на 30 юни 2011 г. <http://duma.bg/duma/node/14528>
[редактиране] Външни препратки
Пещери в землището на село Беглеж: http://caves.4at.info/index.php?lo=414
|
|||||