Бегликташ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бегликташ
Begliktash-april-2007.jpg
Местоположение
Бегликташ (Област Бургас)
Gfi-set01-archaeology.png
Страна Флаг на България България
Област Област Бургас
Археология
Вид Мегалитно съоръжение
Период XIV век пр.н.е. - V век
Епоха Бронзова епоха до Късна Античност
Бегликташ в Общомедия

Бегликташ или Беглик Таш е тракийско мегалитно светилище, разположено на българското Черноморие. Светилището е разкрито през 2003 година.

Разположение[редактиране | edit source]

В близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 3 км от Приморско се намира светилището на Ранули — кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. В течение на времето се изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността.

Предназначение[редактиране | edit source]

По начина на подреждане се образува календар-часовник-обсерватория, което според учените е изпълнявало следните функции:

  • Храм — много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главният олтар (огромен камък стъпил върху три точки), както и каменният трон, на който е седял владетелят или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта, че в жертва са се принасяли единствено растения — грозде, смокини, маслини и др.
  • Календар — върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки.
  • Часовник — подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главния олтар (огромен специфично извит камък) върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части.

Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като функционира до 5 в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции каквито изпълняват манастирите в наши дни.

Като разположение заема централно място в региона — намира се на кръстопът сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.

Външни препратки[редактиране | edit source]