Бейзбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изглед от бейзболно игрище
Игра на бейзбол

Бейзболът (на английски: baseball, от base – „база“ и ball – „топка“) е вид отборна игра, особено популярна в Съединените щати, Венецуела, Куба, Панама и Япония.

Топката, с която се играе бейзбол е около 145-150 грама. Тя е твърда, има коркова сърцевина, обвита с конци, а отгоре и с кожа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Еволюцията на бейзбола от по-старите игри с бухалка и топка е трудно да бъде проследена в подробности. Един френски ръкопис от 1344 година съдържа илюстрация на духовници, които играят игра, може би сул, която наподобява бейзбол.[1] Други стари френски игри, като тек, бал о батон и бал анпоазоне също изглежда имат връзка с бейзбола.[2] В миналото преобладава мнението, че съвременният бейзбол е северноамериканско изобретение, базирано на по-старата игра раундърс, популярна във Великобритания и Ирландия, но съвременните изследвания показват, че по-скоро бейзболът възниква в Англия. Според тях раундърс и ранният бейзбол са само местни варианти на една и съща игра, чиито преки предшественици са английските игри стулбол и тътбол.[3][4]

Най-ранното свидетелство за бейзбола е от издадената през 1744 година от Джон Нюбъри детска книга „Малка хубава джобна книга“ („A Little Pretty Pocket-Book“). Тя съдържа римувано описание на „base-ball“ и гравюра, изобразяваща игрално поле, подобно на съвременното, но с триъгълна, вместо с квадратна, форма и със стълбове, вместо с бази, на нивото на терена.[5][6] Английският адвокат Уилям Брей описва игра на бейзбол в понеделника след Великден през 1755 година в Гилдфорд.[7] Тази ранна форма на играта, както и вариантът раундърс, изглежда е пренесена в Северна Америка от британски имигранти. Първото известно споменаване на бейзбола в Америка е от Питсфийлд в Масачузетс, където градската управа забранява играта да се играе в близост до новата общинска сграда за събрания.[8][9] През 1796 година играта е достатъчно известна, за да бъде спомената в германска книга с популярни развлечения – според описанието на Йохан Гутсмутс английският бейзбол (englische Base-ball) е състезание между два отбора, в което батиращият има три опита да удари топката от хоума, като за край на ининга е достатъчен само един аут.[10]

В началото на 30-те години на 19 век вече има множество свидетелства от цяла Северна Америка за различни игри с бухалка и топка, които могат да бъдат определени като ранни форми на бейзбол. Тези игри често са наричани „таунбол“, макар че се използват и други имена, като „раундбол“ и „бейзбол“.[11] Сред най-ранните примери, за които е запазено подробно описание, макар и писано пет десетилетия по-късно, е мач, игран през 1838 година в Бийчвил в канадската провинция Онтарио. Играта има много сходства със съвременния бейзбол, както и няколко важни разлики: базите са пет, първата от тях е само на 5,5 m от хоума, батиращият излиза в аут, ако ударена топка е хваната след първия удар.[12]

През 1845 година Александър Картрайт, член на нюйоркския клуб „Никърбокърс“, съставя правилник, станал известен като „Никърбокърски правила“.[13] Той забранява практиката, обичайна за тогавашните игри с бухалка и топка, рънърът да бъде замерван с топки, което довежда до използването на по-малки и твърди топки. Някои други правила също доближават никърбокърската игра до съвременната, макар че топка, хваната при първия удар продължава да води до аут.[14][15][16][17] Макар, че „Никърбокърс“ играят по новите правила още през 1845 година, традиционно за първи официален мач в историята се приема срещата на 19 юни 1846 година в Хоубоукън, когато Ню Йорк Найн побеждават „Никърбокърс“ с 23-1 в четири ининга.[18] „Никърбокърските правила“ стават основа за еволюцията на правилата на съвременния бейзбол през следващия половин век.[19][20]

В Съединените щати[редактиране | редактиране на кода]

Начало на професионалната игра[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 1850-те години, районът на Ню Йорк е обзет от бейзболна лудост.[21] Към 1856 г. местните списания описват бейзбола като национално забавление или национална игра.[22] Година по-късно, шестнадесет клуба от района формират първия управителен орган в спорта, Националната асоциация на бейзболните играчи. През 1858 г. в предградието на Ню Йорк, Корона, на игрището Фешън Рейс Корс, се състоят първите бейзболни мачове с платена входна такса. Мачовете, които се провеждат между звездите на Бруклин (включващи играчи от Бруклин Атлантикс, Бруклин Екселсиор, Пътнамс и Бруклин Екфорд) и звездите на Ню Йорк (от Манхатан, включващи играчи от Ню Йорк Никърбокърс, Готъмс (предшествениците на Сан Франциско Джайънтс), Йигълс и Емпайър; обикновено са смятани за първите ол-стар (мачове на Звездите) бейзболни мачове.[23][24][25] През 1863 г. организацията отменя путаутите (вид отстраняване на батър или бейсрънър при полева игра, не след страйкове), направени след хващане на справедлива топка при първи удар. Четири години по-късно, тя забранява участието на афроамериканци.[26] Търговският потенциал на играта се развива и през 1869 г. е образуван първият изцяло професионален бейзболна клуб, Синсинати Ред Сокс, който остава непобеден в мачове срещу полупрофесионални и аматьорски отбори.[27] Първата професионална лига, Националната асоциация на бейзболните играчи, съществува от 1871 до 1875 г. Изследователите обаче оспорват статута на асоциацията като висша лига.[28]

Бейзболният отбор на Ню Йорк Джайънтс, 1913 г.

През 1876 г. е основана доста по-официално структурираната Национална лига. Като най-старата все още съществуваща Висша лига, Националната лига понякога се нарича „Висшия кръг“.[29] През годините са образувани няколко други големи лиги, които не успяват да се наложат. През 1884 г., в едно от тях, Американската асоциация, играе афроамериканецът Моузес Уолкър (и за кратко време брат му Уелдей).[30] Контузия срага край на кариерата на Уолкър в лигата, а в началото на 1890-те, сключеното джентълменско споразумение под формата на Бейзболната линия за цветнокожи, ефективно разделя чернокожите играчи от белите в отделни професионални лиги — както във висшите, така и във второстепенните.[31]

В други страни[редактиране | редактиране на кода]

Бейзболът, широкоизвестен като американски спорт, е утвърден и в някои други страни. Историята на бейзбола в Канада е тясно свързана с тази на спорта в Съединените щати. Още през 1877 г. новооснованата съвместна професионална лига, Международната асоциация, включва отбори от двете страни.[32] Докато бейзболът е широко практикуван в Канада и много отбори от второстепенните лиги са базирани в страната, в американските висши първенства няма канадски клуб до 1969 година, когато Монреал Експос се присъединява към Националната лига, като нов отбор при едно от нейните разраствания. През 1977 г. същото се случва и с новаците от Торонто Блу Джейс. Те печелят Световните серии през 1992 и 1993 г., като са първият и все още единствен клуб извън Съединените щати, който е постигал това. След сезон 2004, Висшата бейзболна лига се съгласява с преместването на Експос във Вашингтон, окръг Колумбия, където отборът сега е известен като Вашингтон Нешънълс.

Садараху О, мениджър на японския национален отбор, на World Baseball Classic 2006. Като играч на „Йомиури Джайънтс“ от Централната лига на Япония (1959-1980), О поставя световен рекорд за хоумръни за професионалисти.

През 1847 г., американски войници играят мач, който може би е първият бейзболен мач в Мексико на Парке лос Берос в Халапа, Веракрус. Няколко дни след битката при Серо Гордо, те използват „пленения (от Четвърти илинойски полк) дървен крак на генерал Санта Ана“.[33] Първата официална бейзболна лига извън Съединените щати и Канада, е основана през 1878 г. в Куба, която поддържа силна бейзболна традиция и чийто национален отбор е един от най-силните на международното поле след появата си в края на 1930-те (след кубинската революция, организираният бейзбол в страната официално е аматьорски спорт). Доминиканската република провежда първия си островен турнирен шампионат през 1912 г.[34] Между двете световни войни, професионални бейзболни турнири и лиги започват да се образуват и в други страни — включително Холандия (1922), Австралия (1934), Япония (1936), Мексико (1937) и Пуерто Рико (1938).[35] Японските висши лиги, Централната и Тихоокеанската лига, отдавна са считани за най-качествените професионални турнири извън Съединените щати.[36] Япония също така има професионална система за по-долните лиги, макар че е доста по-малка от тази в Америка — всеки клуб има само по един сателитен отбор за разлика от клубовете в Бейзболната лига, което имат по четири или пет.[37]

След Втората световна война, професионални лиги се създават в много латиноамерикански държави, като най-значимите са тези на Венецуела (1946) и Доминиканската република (1955).[38] От началото на 1970-те години се играят ежегодните Карибски серии, турнир между шампионите на четирите водещи латиноамерикански зимни лиги: доминиканската, пуерториканската и венецуелската Професионални бейзболни лиги и мексиканската Тихоокеанска лига. В Азия, бейзболът също има професионални лиги — в Южна Корея (1982), Тайван (1990) и Китай (2003).[39]

Много европейски страни имат професионални лиги, като най-успешните са холандската и италианската лига, основана през 1948 година.[40] В сравнение с тези в Азия и Латинска Америка, европейските първенства и това в Австралия исторически нямат забележими успехи, но през 2004 г. Австралия печели изненадващо сребърен медал на Олимпийските игри. В Израел, бейзболната лига, която стартира през 2007 г., е закрита след след един сезон.[41] Европейската бейзболна конфедерация (Confédération Européene de Baseball), основана през 1953 г., организира редица състезания между клубове от различни страни, както и между национални отбори. Под администрацията на Международната бейзболна федерация (IBAF), от нейното формиране през 1938 г. до сливането ѝ с Международната федерация по софтбол през 2013 г. за създаване на настоящия съвместен управителен орган за двата спорта, Световна федерация по бейзбол и софтбол (WBSC); са други състезания между национални отбори, например бейзболната Световна купа и олимпийския бейзболен турнир. До 2009 г. IBAF има 117 страни-членки.[42] Женски бейзбол се играе на аматьорски начала в много от страните, в които е водещ мъжки спорт. От 2004 г. IBAF (и след това WBSC) ръководят бейзболната Световна купа за жени, с участието на национални отбори от различни страни.

След като е признат за олимпийски спорт на Олимпийските игри през 1992 година, бейзболът отпада от тях през 2012 г. с 117-та сесия на МОК през 2005 г., като последното му участие е на Летните олимпийски игри през 2008 г. Елиминирането на бейзбола, заедно с софтбола, от олимпийската програма дава възможност на МОК да добави два други спортове, но никой не получава необходиямия брой гласове за включване.[43] Въпреки, че основният фактор за отпадането е липсата му в голяма част от света, по-важно е нежеланието на Висшата бейзболна лига да има принудителна почивка по време на игрите, за да позволи на играчите си да участват, както например Националната хокейна лига прави по време на зимни олимпийски игри. Подобна почивка е по-трудна за адаптиране от бейзболната лига, тъй като ще измести плейофите в зимния студен период.[44] Търсейки възстановяване на спорта за Летните олимпийски игри през 2016 година, IBAF предлага съкратена форма на състезание, с цел улесняване на участието на най-добрите играчи, но опитът е неуспешен.[45] Донякъде като заместител, Висшата бейзболна лига дава началото на сериите World Baseball Classic, популярен международен турнир, планиран да предхожда основния сезон в лигата. Първите серии се провеждат през март 2006 г., с участието на национални отбори, които разполагат със значителен брой играчи от Висшата бейзболна лига.[46] В полза на разширените серии е прекратена и Световната купа по бейзбол, след нейното издание през 2011 г.[47]

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Целта е да се отбележат повече точки. Точка се взема, когато играчът направи пълна обиколка (рън) на четирите бази, които лежат по краищата на поле с формата на квадрат. Играе се от два отбора, всеки от по 9 играча. Единият отбор подава топката и защитава полето, а другият – удря топката и се стреми да завземе повече бази и да отбележи точка. Всеки мач се състои от 9 ининга, като при всеки ининг ролите на нападащ и защитаващ се отбор се сменят.

Играта започва, когато играчът от защитаващия полето отбор (питчърът), стоящ в центъра на бейзболното поле, се опитва да подаде топката на своя съотборник (кетчър) през играч от противниковия отбор, заел позиция пред него на хоума от отбора на съперника и държащ бата (батър). Целта на кетчъра е да защитава хоума, като лови топките, които батърът изпуска.

Ако батърът удари топката, побягва, за да завземе първа база. Ако негови съотборници вече са завзели бази (рънъри), те също могат да тръгнат към следваща база, за да не бъдат изместени, когато батерът стигне до тях. Защитаващият полето отбор се стреми да улови ударената топка и бързо да я подаде към защитника на базата, към която батърът или друг негов съотборник тича. Ако топката бъде уловена във въздуха, батърът изгаря, а останалите му съотборници (завзели бази) си стоят по местата. Ето защо се избягват удари с голяма парабола, които дават възможност това да стане. Когато играч на нападащия отбор бъде докоснат от съперника с топката, той е изгорен. Поради това бягащите до базите понякога ги завземат с пързаляне (слайдинг) - за да не бъдат докоснати с топката.

Бейзболна топка

Ако батърът не удари топката при 3 „добри“ хвърляния (3 страйка), е вън от играта и на негово място застава следващият батър. Трябва да се знае, че батър не е точно определена длъжност. Така се нарича всеки противников играч, заел позиция на началната точка (хоума) за удряне с батата. При трима играчи в аут, инингът свършва и започва друг, като ролите на двата отбора се сменят. За "добро" се счита това хвърляне на питчъра, което попада в определена зона над хоума, ограничена между коленете и гърдите на батъра. Ако питчър допусне 4 „лоши“ хвърляния (4 бола), батърът получава служебно първа база. Играчите по базите се наричат съответно първи бейзмен, втори бейзмен и трети бейзмен.

Ако батърът обиколи всички бази и се върне в хоума за един удар, той регистрира хоумрън.

Понятия[редактиране | редактиране на кода]

Схема на игрално поле.
  • база - на английски: base - Това са и четирите ъгъла на квадрата. Обозначени са с „възглавнички“ с квадратна форма и страна, равна на 38 см. Базите се броят по посока обратна на часовниковата стрелка. След хоума са първа, втора и трета база.
  • батър, батиращият - на английски: batter - Батер е играчът, застанал до хоума, чийто ред е да удря топката.
  • хоум - на английски: home - дом - Началната и крайна база.
  • хоумрън - на английски: home run - Силен и далечен удар, най-често прехвърлящ игрището (в публиката), който позволява на батъра, както и на всички други, заели в този момент бази, да достигнат хоума.
  • ининг - на английски: inning - Всяка игра има 9 ининга. Това е тази част от играта, в която единият отбор напада, а другият се защитава. Когато изгорят 3-ма играча, инингът приключва и започва нов.
  • кетчър - на английски: catch - хващам - Играчът, на когото питчър подава топката. Нерядко хваща и леко ударените топки, които политат назад, както и защитава хоума.
  • питчър - на английски: pitcher - Хвърлящият топката. Един от най-важните играчи на полето. От силата и траекторията на неговото хвърляне зависи ударът на батъра. Неговата задача е така да хвърли топката, че да затрудни и заблуди максимално батъра. Има определени начини на хващане на топката, с които се придават въртеливи движения при хвърлянето ѝ, което затруднява предвиждането къде ще бъде тя точно когато прелита над хоума – момента, в който се удря.
  • страйк - на английски: strike - "Добро" хвърляне на питчъра. Това, което попада в зоната на играча. Дори да не попадне, ако батърът замахне и батата му премине над хоума, това също се зачита за страйк.
  • страйк зона - на английски: strike zone - Въображаемият правоъгълник, намиращ се над хоума, ограничен от коленете и гърдите (средата между колана и раменете, т.е. гърдите) на батъра.
  • бол - на английски: ball - „Лошо“ хвърляне. Недобро хвърляне на питчъра, регистрирано от съдията на хоума, при което топката преминава извън страйк зоната на играча.

Стратегия и тактики[редактиране | редактиране на кода]

Тактики на хвърляне и защита на полето[редактиране | редактиране на кода]

Първи бейзмен получава неочаквано хвърляне (изненадващо подаване, с което се цели да се изгори противников рънър, отдалечил си от базата), докато рънърът се „гмурка“ обратно до първа база.

Тактическото решение, което предхожда почти всяка игра в бейзболния мач включва избора на вида хвърляне. Захващайки и след това освобождавайки при хвърлянето бейзболната топка по определен начин, и хвърляйки я с определена скорост, питчърите могат да фалцират топката настрани или дори надолу, докато тя се приближава към батъра.[48] Сред голямото разнообразие от видове хвърляния, четирите основни вида са: бърза топка (или фастбол), забавена топка (чейнджъп), и две фалцирани топки, парабола (кървбол, падаща топка) и слайдър (плъзгаща топка; топка, котяо неочаквано променя посоката си настрани или надолу).[49] Питчърите имат разнообразен репертоар от техники за хвърляне. Традиционно преди всяко хвърляне, кетчър сигнализира на питчъра какъв вид хвърляне да извърши, както и хоризонталното и/ или вертикалното място, където да попадне топката.[50] В случай на несъгласие относно избора, питчърът може да откаже знака и да поиска кетчъра да сигнализира за различно хвърляне. С рънър на база, който предприема опит „за крадене“ (слиза от базата в опит да скъси дистанцията до следващата), питчърът може да отправи бързо хвърляне към аутфилдъра, покриващ базата, за да прекъсне опита на рънъра и да даде сигнал, че следи действията му; или в най-добрия случай, да го извади от игра. Опитите за такова неочаквано хвърляне обаче са подчинени на правилата, които сериозно ограничават движенията на питчъра, преди и по време на такова хвърляне. Нарушаването на всяко едно от тези правила може да доведе до съдийско решение, наречено балк, срещу питчъра, в резултат на което рънърите на базите, ако има такива, напредват безнаказано с една база.[48] Ако се очаква опит за крадене на база, кетчърът може да даде знак за питчаут - топка хвърлена умишлено извън зоната за батиране, която позволява на кетчърът да я хване, докато стои и да я хвърли бързо към базата.[51] Изправяйки се срещу батър, за който се знае че изпраща топките предимно към единия край на терена, защитаващият се отбор може да извърши промяна, като повечето или всички от фийлдърите се придвижат вляво или вдясно от обичайните си позиции. С рънър на трета база, инфийлдърите може да навлязат вътре в полето, за да са по-близо до хоумръна и да подобрят шансовете за изхвърляне на рънъра при топка по земя, макар и по-рязко ударена топка по земя да е по-вероятно да излезе извън очертаното поле.[52]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Block 2005, с. 106–108.
  2. Block 2005, с. 71–72, 75, 89, 147–149, 150, 160.
  3. Block 2005, с. 86, 87, 111–113, 118–121, 135–138, 144, 160.
  4. Rader 2008, с. 7.
  5. Block 2005, с. 139, 140, 151, 164, 178, 179.
  6. ((en)) Hellier, Cathy. Mr. Newbery's Little Pretty Pocket-Book. // Colonial Williamsburg Foundation. Посетен на 12 април 2008.
  7. ((en))  Major League Baseball Told: Your Sport Is British, Not American. // Telegraph. 11 септември. Посетен на 3 февруари 2009.
  8. Block 2005, с. 58, 160, 300, 307, 310.
  9. ((en)) Miller, Doug. Pittsfield: Small City, Big Baseball Town. // Major League Baseball, 2 август. Посетен на 23 февруари 2009.
  10. Block 2005, с. 67–75, 181.
  11. Block 2005, с. 4–5, 11–15, 25, 33, 59–61.
  12. Sullivan 1997, с. 9–11.
  13. Sullivan 1997, с. 292.
  14. Block 2005, с. 84.
  15. Koppett 2004, с. 2.
  16. Rader 2008, с. 8.
  17. Sullivan 1997, с. 10.
  18. Sullivan 1997, с. 32, 80, 95.
  19. Tygiel 2000, с. 8–14.
  20. Rader 2008, с. 71–72.
  21. Rader (2008), pp. 9, 10.
  22. Tygiel (2000), p. 6.
  23. 1858 Fashion Course Game Trophy Baseball, Robert Edwards Auctions, 2005 http://www.robertedwardauctions.com/auction/2005/1.html Accessed August 5, 2013
  24. The 1858 Fashion Race Course Baseball Match, Baseball Almanac, http://www.baseball-almanac.com/treasure/autont2006b.shtml Accessed August 5, 2013
  25. All Star Games of 1858 http://baseballhistoryblog.com/2725/all-star-games-of-1858 Accessed August 5, 2013
  26. Rader (2008), p. 27; Sullivan (1997), pp. 68, 69.
  27. Sullivan (1997), pp. 43, 73.
  28. Sullivan (1997), p. 83–87.
  29. Sullivan (1997), pp. 83, 130, 243.
  30. Zoss (2004), p. 136.
  31. Zoss (2004), p. 102.
  32. Bjarkman (2004), p. 73; Burk (2001), p. 58.
  33. Terry (1909), p. 506.
  34. Bjarkman (2004), pp. xxiv.
  35. Bjarkman (2004), pp. 356, 123, 137, xxiv, 11, 233; Gmelch (2006), p. 296.
  36. McNeil (2000), p. 113.
  37. Whiting, Robert. Is the MLB Destroying Japan's National Pastime?. // Japan Times. April 11, 2007. Посетен на 2009-02-08.
  38. Bjarkman (2004), pp. xxiv, xxv; Burgos (2007), p. 46.
  39. Bjarkman (2004), pp. 362, 368; Gmelch (2006), pp. 100, 75, 59.
  40. Bjarkman (2004), pp. xv.
  41. Mayo, Jonathan. Perspective: Baseball in the Holy Land. // Minor League Baseball, January 28, 2009. Архив на оригинала от 31 January 2009. Посетен на 2009-02-05.
  42. International Baseball Federation (Confederations/Member Federations). // International Baseball Federation. Архив на оригинала от 6 March 2009. Посетен на 2009-02-03.
  43. Fewer Sports for London Olympics. // BBC News, July 8, 2005. Посетен на 2008-09-16.
  44. McCauley, Janie. MLB Wants Baseball Back in Olympics. // Associated Press (Washington Times), August 23, 2008. Посетен на 2009-02-03.
  45. Wilson, Stephen. Softball Again Misses the Cut for Olympic Games. // Associated Press (USA Today), August 13, 2009. Посетен на 2009-08-13.
  46. Isidore, Chris. The Spring Classic?. // CNNMoney.com, March 11, 2006. Посетен на 2009-02-03. McNeal, Stan. Your Guide to the '06 World Baseball Classic. // Sporting News. CBS Interactive, March 3, 2006. Посетен на 2009-02-03.
  47. IBAF Congress approves new Format of International Tournaments. // International Baseball Federation, December 3, 2011. Посетен на January 20, 2013.
  48. а б Baseball Explained, by Phillip Mahony. McFarland Books, 2014. See www.baseballexplained.com
  49. Walsh, John. Fastball, Slider, Change-up, Curveball—An Analysis. // Hardball Times, December 20, 2007. Посетен на 2009-02-21.
  50. Stallings and Bennett (2003), p. 192.
  51. Stallings and Bennett (2003), pp. 126–132.
  52. Stallings and Bennett (2003), p. 45.
Цитирани източници
  • ((en)) Block, David. Baseball Before We Knew It: A Search for the Roots of the Game. Univ. of Nebraska Press, 2005. ISBN 0-8032-6255-8. OCLC 70261798.
  • ((en)) Koppett, Leonard. Koppett's Concise History of Major League Baseball. Carroll & Graf, 2004. ISBN 0-7867-1286-4. OCLC 54674804.
  • ((en)) Rader, Benjamin G. Baseball: A History of America's Game. 3rd. Univ. of Illinois Press, 2008. ISBN 0-252-07550-1. OCLC 176980876.
  • ((en)) Sullivan, Dean (ed.). Early Innings: A Documentary History of Baseball, 1825–1908. Univ. of Nebraska Press, 1997. ISBN 0-8032-9244-9. OCLC 36258074.
  • ((en)) Tygiel, Jules. Past Time: Baseball as History. Oxford University Press, 2000. ISBN 0-19-508958-8. OCLC 42290019.