Бейзбол
Бейзболът (на английски baseball, от base, "база" и ball, "топка") е вид отборна игра, особено популярна в Съединените щати, Венецуела, Куба, Панама и Япония.
Топката, с която се играе бейзбол е около 145-150 гр. Тя е твърда, има коркова сърцевина, обвита с конци, а отгоре и с кожа.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Възникване
Еволюцията на бейзбола от по-старите игри с бухалка и топка е трудно да бъде проследена в подробности. Един френски ръкопис от 1344 година съдържа илюстрация на духовници, които играят игра, може би сул, която наподобява бейзбол.[1] Други стари френски игри, като тек, бал о батон и бал анпоазоне също изглежда имат връзка с бейзбола.[2] В миналото преобладава мнението, че съвременния бейзбол е северноамериканско изобретение, базирано на по-старата игра раундърс, популярна във Великобритания и Ирландия, но съвременните изследвания показват, че по-скоро бейзболът възниква в Англия. Според тях раундърс и ранния бейзбол са само местни варианти на една и съща игра, чиито преки предшественици са английските игри стулбол и тътбол.[3][4]
Най-ранното свидетелство за бейзбола е от издадената през 1744 година от Джон Нюбъри детска книга „Малка хубава джобна книга“ („A Little Pretty Pocket-Book“). Тя съдържа римувано описание на „base-ball“ и гравюра, изобразяваща игрално поле, подобно на съвременното, но с триъгълна, вместо с квадратна форма, и със стълбове, вместо с бази на нивото на терена.[5][6] Английският адвокат Уилям Брей описва игра на бейзбол на понеделника след Великден през 1755 година в Гилдфорд.[7] Тази ранна форма на играта, както и варианта раундърс, изглежда е пренесена в Северна Америка от британски имигранти. Първото известно споменаване на бейзбола в Америка е от Питсфийлд в Масачузетс, където градската управа забранява играта да се играе в близост до новата общинска сграда за събрания.[8][9] През 1796 година играта е достатъчно известна, за да бъде спомената в германска книга с популярни развлечения - според описанието на Йохан Гутсмутс английският бейзбол („englische Base-ball“) е състезание между два отбора, в което батиращият има три опита да удари топката от хоума, като за край на ининга е достатъчен само един аут.[10]
В началото на 30-те години на 19 век вече има множество свидетелства от цяла Северна Америка за различни игри с бухалка и топка, които могат да бъдат определени като ранни форми на бейзбол. Тези игри често са наричани „таунбол“, макар че се използват и други имена, като „раундбол“ и „бейзбол“.[11] Сред най-ранните примери, за които е запазено подробно описание, макар и писано пет десетилетия по-късно, е мач, игран през 1838 година в Бийчвил в канадската провинция Онтарио. Играта има много сходства със съвременния бейзбол, както и няколко важни разлики: базите са пет, първата от тях е само на 5,5 m от хоума, батиращият излиза в аут, ако ударена топка е хваната след първия удар.[12]
През 1845 година Александър Картрайт, член на нюйоркския клуб Никърбокърс, съставя правилник, станал известен като Никърбокърски правила.[13] Той забранява практиката, обичайна за тогавашните игри с бухалка и топка, рънърът да бъде замерван с топки, което довежда до използването на по-малки и твърди топки. Някои други правила също доближават никърбокърската игра до съвременната, макар че топка, хваната при първия удар продължава да води до аут.[14][15][16][17] Макар че Никърбокърс играят по новите правила още през 1845 година, традиционно за първи официален мач в историята се приема срещата на 19 юни 1846 година в Хоубоукън, когато Ню Йорк Найн побеждават Никърбокърс с 23-1 в четири ининга.[18] Никърбокърските правила стават основа за еволюцията на правилата на съвременния бейзбол през следващия половин век.[19][20]
[редактиране] В Съединените щати
[редактиране] В други страни
[редактиране] Правила
Целта на играта е да се отбележат повече точки. Точка се взема, когато играчът направи пълна обиколка /рън/ на четирите бази, които лежат по краищата на поле с формата на квадрат. Играе се от два отбора, всеки от по 9 играча. Единият отбор подава топката и защитава полето,а другият - удря топката и се стреми да завземе повече бази, и да отбележи точка. Всеки мач се състои от 9 ининга,като при всеки ининг ролите на нападащ и защитаващ се отбор се сменят.
Играта започва, когато играчът от защитаващия полето отбор /питчерът/, стоящ в центъра на бейзболното поле, се опитва да подаде топката на своя съотборник /кетчер/ през играч от противниковия отбор, заел позиция пред него на хоума от отбора на съперника и държащ бата /батер/. Целта на кетчера е да защитава хоума, като лови топките, които батерът изпуска.
Ако батерът удари топката, побягва, за да завземе първа база. Ако негови съотборници вече са завзели бази /рънъри/, те също могат да тръгнат към следваща база, за да не бъдат изместени, когато батерът стигне до тях. Защитаващият полето отбор се стреми да улови ударената топка и бързо да я подаде към защитника на базата, към която батерът или друг негов съотборник тича. Ако топката бъде уловена във въздуха, батерът изгаря, а останалите му съотборници(завзели бази) си стоят по местата. Ето защо, се избягват удари с голяма парабола, които дават възможност това да стане. Когато играч на нападащия отбор бъде докоснат от съперника с топката, той е изгорен. Поради това, бягащите до базите понякога ги завземат с пързаляне /слайдинг/- за да не бъдат докоснати с топката.
Ако батерът не удари топката при 3 "добри" хвърляния (страйка -ен. strike), е вън от играта и на негово място застава следващият батер. Трябва да се знае, че батер не е точно определена длъжност. Така се нарича всеки противников играч, заел позиция на началната точка /хоума/. При трима играчи в аут, инингът свършва и започва друг, като ролите на двата отбора се сменят. За "добро" се счита това хвърляне на питчера, което попада в определена зона над хоума, ограничена между коленете и гърдите на батера. Ако питчер допусне 4 "лоши" ("бол" - en. ball) хвърляния, батерът получава служебно първа база. Играчите по базите се наричат съответно първи бейзмен, втори бейзмен и трети бейзмен.
Ако батерът обиколи всички бази и се върне в хоума за един удар, той регистрира хоумрън.
[редактиране] Понятия
- база - /en. base/ - Това са и четирите ъгъла на квадрата. Обозначени са с "възглавнички" с квадратна форма и страна, равна на 38 см. Базите се броят по посока обратна на часовниковата стрелка. След хоума са първа, втора и трета база.
- батер, батиращият - /en. batter/ - Батер е играчът, застанал до хоума, чийто ред е да удря топката
- хоум - /en. home - дом/ - Началната и крайна база.
- хоумрън - en. home run - Силен и далечен удар, най-често прехвърлящ игрището (в публиката), който позволява на батера, както и на всички други, заели в този момент бази, да достигнат хоума.
- ининг - /en. inning/ - Всяка игра има 9 ининга. Това е тази част от играта, в която единият отбор напада, а другият се защитава. Когато изгорят 3-ма играча, инингът приключва и започва нов.
- кетчер - /от en. catch -хващам/ - Играчът, на когото питчер подава топката. Нерядко хваща и леко ударените топки, които политат назад, както и защитава хоума.
- питчер - /en. pitcher/ - Хвърлящият топката. Един от най-важните играчи на полето. От силата и траекторията на неговото хвърляне, зависи удара на батера. Неговата задача е така да хвърли топката, че да затрудни и заблуди максимално батера. Има определени начини на хващане на топката, с които се придават въртеливи движения при хвърлянето ѝ, което затруднява предвиждането къде ще бъде тя точно когато прелита над хоума -момента, в който се удря.
- страйк - /en.strike/ - "Добро" хвърляне на питчера. Това, което попада в зоната на играча. Дори да не попадне, ако батерът замахне и батата му /бухалката/ премине над хоума, това също се зачита за страйк.
- страйк зона -/en.strike zone/ - въображаемият правоъгълник, намиращ се над хоума, ограничен от коленете и гърдите (средата между колана и раменете т.е. гърдите) на батера.
- бол -/en. ball/ -"лошо" хвърляне. Недобро хвърляне на питчера, регистрирано от съдията на хоума, при което топката преминава извън страйк зоната на играча.
[редактиране] Бележки
- ↑ Block 2005, с. 106–108.
- ↑ Block 2005, с. 71–72, 75, 89, 147–149, 150, 160.
- ↑ Block 2005, с. 86, 87, 111–113, 118–121, 135–138, 144, 160.
- ↑ Rader 2008, с. 7.
- ↑ Block 2005, с. 139, 140, 151, 164, 178, 179.
- ↑ ((en)) Hellier, Cathy. Mr. Newbery's Little Pretty Pocket-Book. // Colonial Williamsburg Foundation. Посетен на 12 април 2008.
- ↑ ((en)) Major League Baseball Told: Your Sport Is British, Not American. // Telegraph. 11 септември. Посетен на 3 февруари 2009.
- ↑ Block 2005, с. 58, 160, 300, 307, 310.
- ↑ ((en)) Miller, Doug. Pittsfield: Small City, Big Baseball Town. // Major League Baseball, 2 август. Посетен на 23 февруари 2009.
- ↑ Block 2005, с. 67–75, 181.
- ↑ Block 2005, с. 4–5, 11–15, 25, 33, 59–61.
- ↑ Sullivan 1997, с. 9–11.
- ↑ Sullivan 1997, с. 292.
- ↑ Block 2005, с. 84.
- ↑ Koppett 2004, с. 2.
- ↑ Rader 2008, с. 8.
- ↑ Sullivan 1997, с. 10.
- ↑ Sullivan 1997, с. 32, 80, 95.
- ↑ Tygiel 2000, с. 8–14.
- ↑ Rader 2008, с. 71–72.
- Цитирани източници
- ((en)) Block, David. Baseball Before We Knew It: A Search for the Roots of the Game. Univ. of Nebraska Press, 2005. ISBN 0-8032-6255-8. OCLC 70261798.
- ((en)) Koppett, Leonard. Koppett's Concise History of Major League Baseball. Carroll & Graf, 2004. ISBN 0-7867-1286-4. OCLC 54674804.
- ((en)) Rader, Benjamin G. Baseball: A History of America's Game. 3rd. Univ. of Illinois Press, 2008. ISBN 0-252-07550-1. OCLC 176980876.
- ((en)) Sullivan, Dean (ed.). Early Innings: A Documentary History of Baseball, 1825–1908. Univ. of Nebraska Press, 1997. ISBN 0-8032-9244-9. OCLC 36258074.
- ((en)) Tygiel, Jules. Past Time: Baseball as History. Oxford University Press, 2000. ISBN 0-19-508958-8. OCLC 42290019.
