Троянски проход
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
[редактиране] География
Троянският проход (Беклемето) е планински проход в западната част на Троянско-Калоферския дял на Стара планина, на височина 1525 м. През него минава шосе, едно от най-високите в Стара планина, което свързва с. Кърнаре в южна България с град Троян в северна България. Има множество остри завои. Гледката обаче е невероятна. Проходът е един от основните пътища, свързващи Северна и Южна България. Дълъг е малко под 50 км, а най–високата му точка е на 1 565 м н.в. (Беклемето, Bequlemѐe).
[редактиране] История
На места в района са запазени фрагменти от древен римски път. Тук по времето на римския император Траян Август започва строителството на пътната артерия с крепости около нея. Северно от прохода се намирала крайпътната станция Ад Радицес, южно – Суб Радицес, а в района на Беклемето - билната крайпътна станция Монтемно (Монте Аемо). Основите ѝ и досега личат. Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през девет тракийски селища и укрепления в района на Троянска община, на курорта Беклемето, връх Курт хисар (Вълча крепост) на югоизток и е слизал в района на село Христо Даново. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, осъществявал една от най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския с Централния път, пресичайки Хемус през днешния Троянски проход.
Близо до Троянския проход е разположен паметникът (арка) на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка от прохода Беклемето. Тя е от бетон и има значителни размери - височината ѝ е 35 метра. Въпреки, че проходът не е сред важните точки в Руско-турската Освободителна война и още по-малко в събитията по навлизането на съветската армия в България през септември 1944 г., арката е посветена на "руските и съветски освободители" - названието ѝ е "Арка на свободата". До нея се стига по тесен, асфалтиран път, от южната страна на билото, през местността Костов полугар, покрита с обширни пасища. На арката чрез барелефи са изобразени български хайдути и партизани (т.е. бунтовници от 2 различни епохи), както и руски и съветски войници, посрещани символично с хляб и сол от жени в български народни носии съответно през 1878 и 1944 г., които се виждат ясно от северната страна на арката. Паметникът е върху площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила, а в другите две посоки - изток и запад - се вижгдат най-известните върхове на Стара планина, включително най-високият връх Ботев.
[редактиране] Туризъм
Преди превала на прохода, от страната на Троянския дял на планината, се намира и Курортното образувание Беклемето. Състои се от хотели с три и четири звезди, както и множество почивни станции на троянски заводи. Курортът разполага с 2км писти за алпийски ски, както и отлична писта за ски-бягане и биатлон в България. През лятото от тук тръгват туристически маршрути към х."Дерменка", х."Козя стена", х."Чучул" и др. Троянският проход се свързва с път Е871 (София-Бургас) в село Кърнаре.
