Бела паланка
Тази статия е за града в Сърбия. За селото в България вижте Бяла паланка.
| Бела паланка Бела Паланка/Bela Palanka | |
 | |
 | |
  Бела паланка | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Бела паланка |
| Площ | 517 km² |
| Надм. височина | 394 m |
| Население | 8626 души (2002) |
| Пощенски код | 18310 |
| Телефонен код | +381 18 |
| МПС код | PI |
| Официален сайт | belapalanka.org.rs |
| Бела паланка в Общомедия | |
Бела паланка (на сръбски: Бела Паланка или Bela Palanka) е град в Сърбия, разположен в окръг Пирот. Според последното преброяване на населението през 2002, в града живеят 8626 души, а в община Бела паланка общо 14 381 души.
История[редактиране | редактиране на кода]
В древността градът е бил известен с името Ремесиана. По време на османското владичество е населен предимно с българи. През 1664 година английският дипломат Джон Бърбъри пише за интересен обичай за посрещане и изпращане на гости в Бела паланка:
| „ | „според своя обичай ни посрещнаха българки, разхвърляйки парчета масло и сол по пътя, предвещавйки и пожелавайки успех в пътуването и работите ни“...[1] | “ |
.
След Санстефанския мирен договор през 1878 година Бела паланка влиза в рамките на новообразуваното Княжество България, но след Берлинския договор е предадена на Сърбия.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бела паланка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
В града в обща сръбско-българска гробница са погребани 286 български войници и офицери от Първата световна война.[3]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бела паланка
Богдан Иванов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 10 прилепска дружина[4]- Богдан Милкович (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[5]
- Божко Игнатов, български опълченец, постъпил на 28 април 1877 година във II рота на I дружина на Българското опълчение[6]
- Починали в Бела паланка
- Иван Георгиев Сеизов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ John Burbury. A relation of a Journey... London, 1671
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 402-404.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 276.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 439.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 104.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 363, л. 29
