Белгия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кралство Белгия
Koninkrijk België
Royaume de Belgique
Königreich Belgien
Знаме на Белгия
Герб на Белгия
(знаме) (герб)
Девиз: Eendracht maakt macht
L'union fait la force
Einigkeit gibt Stärke
(Съединението прави силата)
Национален химн: La Brabançonne
Разположение в Европейския съюз и в Европа
Разположение в Европейския съюз и в Европа
География и население
Площ 30 528 km²
(на 148-мо място)
Граници Нидерландия, Германия, Люксембург, Франция, Северно море
Столица Брюксел
Най-голям град Брюксел
Официален език нидерландски, френски, немски
Население (пребр., 2015) 11 239 755
(на 75-то място)
Гъстота на нас. 364 д./km²
(на 33-то място)
Управление
Форма федерална парламентарна монархия
Крал Филип
Министър-председател Шарл Мишел
История
Независимост 4 октомври 1830 г.
(от Нидерландия)
Влизане в ЕС 1 януари 1958 г.
Икономика
БВП (ППС, 2014) 435 млрд. $
(на 32-ро място)
БВП на човек (ППС) 38 826 $
(на място)
БВП (ном., 2014) 535 млрд. $
(на 23-то място)
БВП на човек (ном.) 47 787 $
(на място)
ИЧР (2013) 0,881 (много висок)
(21-во)
Коеф. на Джини (2011) 26,3 (нисък)
Валута евро (EUR)
Други данни
Код по ISO BE
Интернет домейн .be
Телефонен код +32

Кралство Белгия (на нидерландски: België; на френски: Belgique; на немски: Belgien) е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад – със Северно море

Белгия се намира на културната граница между Германска и Романска Европа. В резултат на това страната е лингвистично и културно разделена. В нея се говорят два основни езика – нидерландски (често наричан и фламандски) във Фландрия на север и френски във Валония на юг. В източните райони има официално признато малцинство, говорещо немски език, а столицата Столичен регион Брюксел официално е двуезична. Това езиково разнообразие, което често води до политически конфликти, е оставило своя отпечатък в сложните институции и политическа история на Белгия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположение, релеф и води[редактиране | редактиране на кода]

Физическа карта на Белгия

Белгия е 148-та по площ страна в света с територия от 30 528 km².[1] Тя се намира в Западна Европа и граничи с Франция (556 km) на югозапад, Люксембург (130 km) и Германия (133 km) на югоизток и Нидерландия (478 km) на север, а на северозапад има излаз на Северно море (67 km).[1] Разположена е между 49°30 и 51°30 северна ширина и 2°33 и 6°24 източна дължина.[2]

Белгия включва няколко физикогеографски района: по-голямата част от страната попада в Средноевропейската равнина, на югозапад са ниските планини Ардени, а в най-югозападния ъгъл е хълмистата област Белгийска Лотарингия, която в геоложко отношение е част от Парижкия басейн.[3]

Средноевропейската равнина в Белгия се разделя на три части. Фламандската низина на северозапад включва Морска и Вътрешна Фландрия. Морска Фландрия е ивица, разположена на 8 до 15 километра от Северно море и заета главно от пясъчни дюни и полдери, защитени от морето с диги или отводнени с канали. Вътрешна Фландрия има надморска височина 25 до 90 метра и се отводнява от реките Лейе, Схелде и Дендер, течащи на североизток към устието на Схелде.[3]

На изток Фламандската низина преминава в гористата низина Кемпен, която има надморска височина 50-100 метра и разделя басейните на Схелде и Маас. Централната част на Белгия е заета от хълмиста равнина с височина 50-200 метра. Тя има сложен релеф, пресичан от притоците на Схелде Дендер, Сене и Дейле. В най-западния ѝ край е платото Ерве, а на юг достига до долината на Маас и нейния приток Самбр, която я отделя от предпланините на Ардените.[3]

Ардените са най-северозападния клон на Средноевропейските херцински планини. Те представляват ниска планина, много скалиста и не много подходяща за земеделие, която продължава и в северна Франция. Надморската им височина нараства от северозапад на югоизток — от хълмистите предпланини южно от долината на Мьоза и Самбр и платото Кондроз до най-високата точка в Белгия - Синял дьо Ботранж на 694 метра надморска височина.[3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Белгия, както и на по-голямата част от северозападна Европа, е океански (Cfb по Кьопен), със значителни валежи през всички сезони.[4]

Въпреки че има четири обособени сезона, времето е меко през цялата година със средни максимални температури през юли и август около 23 °C и средни минимални температури през януари и февруари около 1 °C.[5] За периода 2000-2006 година средната дневна минимална температура е 7 °C, максималната - 14 °C, а средните месечни валежи са 74 mm.[6] Максималната регистрирана температура в страната е 40 °C (в Кемпен), а минималната - -30 °C (в долината на Лес).[7]

Средните валежи варират от 54 mm през февруари или април и 78 mm през юли.[8] Годишното количество на валежите е около 850 mm.[9] Снеговалежите през зимния сезон не са изключение, но снегът рядко се задържа задълго, тъй като средните минимални температури са над 0 °C.[10]


Климатична таблица за Брюксел
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 15,3 20,0 24,2 28,7 34,1 38,8 37,1 36,5 34,9 27,8 20,6 16,7 38,8
Средни максимални температури (°C) 5,7 6,6 10,4 14,2 18,1 20,6 23,0 22,6 19,0 14,7 9,5 6,1 14,2
Средни температури (°C) 3,3 3,7 6,8 9,8 13,6 16,2 18,4 18,0 14,9 11,1 6,8 3,9
Средни минимални температури (°C) 0,7 0,7 3,1 5,3 9,2 11,9 14,0 13,6 10,9 7,8 4,1 1,6 6,9
Абсолютни минимални температури (°C) −21,1 −18,3 −13,6 −5,7 −2,2 0,3 4,4 3,9 0,0 −6,8 −12,8 −17,7 −21,1
Средни месечни валежи (mm) 76,1 63,1 70,0 51,3 66,5 71,8 73,5 79,3 68,9 74,9 76,4 81,0 852,4
Източник: KMI/IRM[9]

Флора, фауна и околна среда[редактиране | редактиране на кода]

Белгия е гъсто населена страна с интензивно селско стопанство и по-голямата част от дивата природа е концентрирана в Ардените. Горите заемат около 20% от територията на страната, като преобладават буковите, дъбовите и брястовите гори, както и изкуствено залесени борови гори.[11][12] Биогеографската система на Световния фонд за дивата природа отнася цялата територия на страната към Палеарктика, като основната част попада в областта на Атлантическите смесени гори, а югозападните райони — в тази на Западноевропейските широколистни гори.[13]

Фауната за Белгия включва главно видове, обичайни за Западна Европа. В страната се срещат около 71 вида бозайници, 450 вида птици, 100 вида риби и 20 вида земноводни и влечуги.[14][15] От едрите бозайници характерни са благородният елен, сърната, дивата свиня, лисицата.[11] Вълците се смятат за изтребени през 1886 година, но в наши дни се предполага, че отделни екземпляри навлизат през границата с Германия.[11] Пет животински вида са критично застрашени в световен мащаб - мидата Margaritifera auricularia и рибите европейска змиорка, атлантическа есетра, морски ангел и обикновен скат.[15] Към 2015 година в страната има 3 865 защитени територии с различен статут, заемащи 14% от общата площ на Белгия.[16] Сред тях е „Хоге Кемпен“, първият национален парк в страната, основан през 2006 година.[17]

Сголямата си гъстота на населението и разположението си в центъра на индустриализираната Западна Европа Белгия има проблеми със замърсяването на околната среда. Сравнително изследване от 2006 година я поставя на 39-о място между 133 включени страни по общо състояние на околната среда, но на последно между включените страни от Европейския съюз.[18] Според друг доклад от 2003 година състоянието на водите в Белгия е най-лошото между 122 изследвани страни.[19]

История[редактиране | редактиране на кода]

Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.[20]

Първите известни обитатели на Белгия са белгите. Това са келтски племена, обитавали Северна Галия и подчинени от Юлий Цезар през 54 пр.н.е. След разпадането на Римската империя през 5 век, германски племена завладяват римската провинция Галия. Един от тези народи, франките, в крайна сметка установява ново кралство под управлението на династията на Меровингите. Най-известният от тези крале е Хлодвиг I (Кловис I). Той приема християнството и управлява от Северна Франция, но империята му включва и днешна Белгия. Християнски учени, предимно монаси от Ирландия, проповядват християнството и се заемат с приобщаването на езическите нашественици. Два века по-късно Меровингите са постепенно изместени от династията на Каролингите. След като Карл Мартел спира нашествията на маврите от Испания (732, Поатие), техният известен крал Карл Велики поставя голяма част от Европа под своя власт и е коронован за „император на Свещената Римска империя“ от самия папа Лъв III (800 г.).

Европейският феодализъм става основата на военна, политическа и икономическа стабилност. Християнството процъфтява и възникват нови религиозни общини, манастири и църкви.

Епизод от Белгийската революция

По-късно регионът е свързан с Нидерландия под бургундско, а след това испанско управление, докато протестантските провинции получават независимост (виж Нидерландия). Следва период на австрийско управление и няколко години под френска власт при Наполеон. След отстраняването на Наполеон през 1815 г. Белгия отново е обединена със Северните провинции в Обединено кралство Нидерландия до Белгийската революция от 1830 г., която установява независима белгийска държава. Белгийската революция е предизвикана от френско-говорещото малцинство, което контролира индустрията и финансите, и което не иска да бъде контролирано от нидерландо-говореща администрация. Фактът, че Белгия е предимно католическа, а в Нидерландия преобладава протестантството, също не е без значение.

Белгийският крал Леополд I е избран с британска помощ. Неутралитетът на страната е гарантиран срещу бъдеща чужда агресия. Този неутралитет е нарушен през 1914, когато Германия напада Белгия като част от плана Шлифен. Решението на Обединеното кралство да спази договорните си задължения, както и Сърдечното съглашение с Франция, ги принуждават да се включат в Първата световна война. След период на съюз с Франция след войната, Белгия се опитва да се върне към неутралитета през 1930-те, но отново е нападната от Германия през 1940 г. След Втората световна война политиката на неутралитет е изоставена и Белгия се присъединява към НАТО. Тя е също и сред основателите на Европейската икономическа общност.

През своята история Белгия е притежавала една външна колония, Конго, която е дадена на крал Леополд II на Берлинската конференция през 1885. Той превръща страната в своя частна собственост и я нарича „Свободна държава Конго“. Сведенията за груба експлоатация и широко разпространени нарушения на човешките права на местното население, особено в добива на каучук, предизвикват международни протести в началото на 20 век. В крайна сметка през 1908 белгийският парламент принуждава краля да отстъпи Свободната държава Конго на белгийската държава като колония. Оттогава тя става Белгийско Конго до независимостта си през 1960.

Международните проблеми на Белгия се усложняват още повече след Първата световна война, когато получава от Обществото на народите мандат за управление на бившите германски колонии Руанда и Бурунди. Белгийската политика в администрацията и обществено-културното развитие на тези страни е силно критикувана, като мнозина считат, че белгийските решения значително са допринесли за проблемите в Руанда през 1990-те, когато геноцид отнема живота на около един милион души.

През 20 век историята на Белгия е все по-силно повлияна от нарастващата автономия на двете основни общности, нидерландо- и френско-говорещите. Това се вижда и от факта, че от около 1970 г. вече не съществуват общонационални белгийски политически партии, а само партии на фламандско- или френско-говорещите. Редовните опити за създаване на национални белгийски партии приключват с не повече от 1% от гласовете. Политическият пейзаж представлява почти огледална политическа система, отразяваща двете водещи езикови общности.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брюксел, Антверпен, Гент, Шарлероа, Лиеж, Брюж и Намюр са шестте най-големи града в Белгия с население над 100 000 души.

Гъстотата на населението е най-високата в Европа, след Нидерландия и някои малки страни като Монако. Районите с най-голяма гъстота са около агломерацията Брюксел-Антверпен-Гент-Льовен, както и около други важни градски центрове като Лиеж, Шарлероа, Кортрейк, Брюге, Хаселт и Намюр. Ардените имат най-ниска гъстота на населението.

Белгия има три официални езика, нидерландски, френски и немски. Повече от половината от населението е нидерландски-говорещо (56-60%), френският е вторият най-разпространен език (40-44%), а немският се говори от по-малко от 1% от населението, но тези данни са приблизителни, тъй като последното езиково преброяване и от преди 1960.

Както официалният нидерландски, говорен в Белгия, така и белгийският френски, имат малки лексикални различия от разновидностите, говорени в Нидерландия и Франция, но са взаимно разбираеми със съответните съседни диалекти. Мнозина говорят фламандски или валонски, които са трудни за разбиране за хората от по-отдалечени райони. Други регионални езици, официално признати във Валония са шампански, гоме и пикардски.

Столицата Брюксел е предимно френски-говореща, но официално е двуезична (френски и нидерландски). Като седалище на централната администрация градът постепенно е еволюирал от нидерландски-говорещо място при независимостта на Белгия през 1830 до днешния си френски характер.

Над 98% от възрастното население е грамотно. Образованието е задължително от шест до осемнайсет годишна възраст, но повечето белгийци продължават обучението си до двайсет и три години. Въпреки това скорошни изследвания посочват функционална неграмотност от над 10%!

В Белгия католицизмът е преобладаваща религия, обхващайки между 75% и 80% от населението. Други религии, практикувани в Белгия, са ислямът, протестантството и юдаизмът.

Религията е едно от различията между католическия Юг и протестантския Север на Обединеното кралство Нидерландия, което в крайна сметка се разпада през 1830 и южната част образува Белгия. След 1830 католицизмът продължава да играе важна роля в белгийската политика. Пример за това са така наречените „училищни войни“ („guerres scolaires“ на френски) между либерали и католици в периодите от 1879 до 1884 и от 1954 до 1958.

Държавно управление[редактиране | редактиране на кода]

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на парламента

Белгия е федерална държава и конституционна монархия. Крал на белгийците от 2013 е Филип.

Федерализмът в белгийската му форма е твърде специфичен, като дори има някои конфедерални характеристики, като необходимост от двойно мнозинство за конституционни промени. От друга страна той има и унитарни черти, все още 80% от публичните разходи се управляват от федералното правителство, а осигурителната система, с малки изключения, остава организирана на национално ниво.

В хода на федерализацията държавните институции са силно усложнени. Освен федералното правителство е въведено разделение по език на общности (Френска общност, Фламандска общност и Немскоезична общност) и отделно разделение по региони (Валонски регион, Фламандски регион и Столичен регион Брюксел. Фламандската общност и Фламандския регион са свързани и имат общо правителство.

Отговорността за различните сфери на управлението е разпределена между различните нива:

  • Федерално правителство: външни работи, външна търговия, отбрана, икономическа политика, обществено осигуряване (вкл. пенсии, здравеопазване, социални помощи), транспорт, ограничени компетенции в образованието, културата и научните изследвания, както и контрол върху данъчното облагане в регионите и, още по-важно, 80% от данъчните приходи.
  • Правителства на общностите: език, култура и образование (вкл. училища, библиотеки, театри и т.н.)
  • Регионални правителства: въпроси свързани с териториалното устройство и собствеността (регионална икономическа политика, градоустройство, транспорт и т.н.)

Федералната изпълнителна власт се упражнява от министър-председател и правителство. След изборите от 2003 правителството е коалиция на четири партии, оглавявана от Ги Верхофстад.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Региони и провинции на Белгия

Белгия е разделена на три региона: Брюксел (предимно френско-говорещи, с население от 1 000 000 души), Фландрия (предимно нидерландско-говорещи, с население от 6 000 000 души) и Валония (предимно френско-говорещи, с население от 3 300 000 души). Последните два региона са разделени на по 5 провинции.

Белгия е съставена от петте северни нидерландско-говорещи провинции на Фландрия, петте южни френско-говорещи провинции на Валония и Столичния регион на Брюксел.

В скоби са местните наименования на всяка провинция, съответно на френски или нидерландски:

  1. Фландрия (нидерландско-говорещи; Vlaanderen на нидерландски, Flandre или Flandres на френски):
  2. Валония (френско-говорещи; Wallonie на френски, Wallonië на нидерландски):
  3. Столичен регион Брюксел (Région de Bruxelles-Capitale на френски, Brussels Hoofdstedelijk Gewest на нидерландски, Die Region Brüssel-Hauptstadt in на немски).

Всяка провинция, както и Столичен регион Брюксел, се подразделя на по-малки общини.

Основните градове и тяхното население са: Брюксел (1 006 749 ж.),[21] Антверпен (445 570 ж.), Гент (224 685 ж.), Шарлероа (200 233 ж.), Лиеж (184 550 ж.) и Брюж (117 351 ж.) .

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Земеделско селище
Улица в Льовен

Гъсто населената Белгия е разположена в сърцето на един от най-силно индустриализираните райони в света. Навлязла в Индустриалната революция в началото на 1800-те, сред първите страни в континентална Европа, Белгия развива отлична транспортна инфраструктура от пристанища, канали, железопътни линии и пътища, за да интегрира промишлеността си с тази на своите съседи.

Белгия често е наричана „сърцето на Европа“. Причина за това са не само географското ѝ положение, но и множеството европейски и международни институции със седалище в Брюксел. Това, от своя страна се дължи на отличната транспортна система. Страната има съвременна и безплатна пътна система, свързана е с европейската железопътна мрежа, а Антверпен е второто по големина пристанище в Европа.

Бедна на естествени ресурси, Белгия е принудена да внася значителни количества суровини и да изнася големи обеми готови стоки, което прави икономиката ѝ необичайно зависима от световните пазари. Основните вносни продукти са: храни, машини и оборудване, необработени диаманти, нефт и нефтопродукти, химически продукти. Главните износни продукти са: автомобили, храни, стомана, диаманти, текстил, пластмаси. Най-важните търговски партньори на Белгия са: Германия, Нидерландия, Франция, Обединеното кралство, Италия, САЩ и Испания.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Петер Паул Рубенс, автопортрет

Белгия е известна със своето изкуство, великолепната си архитектура, своята бира, своята храна и своя шоколад.

Белгия разполага с разнообразие от известни художници, като Рогир ван дер Вейден, Петер Паул Рубенс, Рьоне Магрит, Ян ван Ейк, Брьогел, Мемлинг, Енсор, Пол Делво. В Белгия има множество музеи и временни експозиции. Най-важните са Кралският музей на изкуствата в Антверпен с внушителната си колекция творби на Рубенс, както и Белгийския кралски музей на изкуствата в Брюксел.

В музиката Адолф Сакс е известен с изобретяването на саксофона. Фламандските музиканти Жил Беншоа, Йоханес Окегем, Якоб Обрехт, Жоскен де Пре и малко по-късно Орландо ди Ласо съществено повлияват развитието на светската и духовна музика със стила арс нова. В архитектурата името на Виктор Орта е добре известно. Той е сред създателите на Art Nouveau, архитектурен стил с голямо влияние през 20 век.

Белгия е добре представена в света на спорта, като футболът е много популярен. Освен това две белгийски тенисистки са сред първите 20 в света – Ким Клайстърс и Жюстин Енен-Арден. Белгия се представя добре и в колоезденето. Един от най-великите колоездачи в историята, Еди Меркс, който печели пет пъти Обиколката на Франция, пет пъти Обиколката на Италия, веднъж Обиколката на Испания, два пъти Обиколката на Белгия и веднъж Обиколката на Швейцария, е белгиец. Белгия има и световни шампиони по мотокрос, джудо и тенис на маса.

Сиренето „Лимбургер“ е едно от най-популярните белгийски сирена.

Мнозина гастрономи смятат, че белгийската кухня е най-добрата в Европа. Марки белгийски шоколад като Neuhaus, Côte d'Or, Leonidas, Godiva са световноизвестни, а пралините са изобретени в Белгия. В Белгия има над 450 вида бира, като тези на монасите траписти са най-престижни. Белгийците са известни и със страстта си към пържените картофи.

Празниците играят важна роля в културния живот на Белгия. Почти всеки град има свой празник, някои датиращи от векове. Два от най-големите са тридневният карнавал в Бенш, близо до Монс, и Процесията на Светата кръв, провеждана в Брюж през май.

Важен празник, макар и неофициален, е 6 декември. Това е Sinterklaas dag на нидерландски или la Saint-Nicolas на френски (Свети Николай). Той представлява нещо като ранна Коледа. На 5 декември вечерта, преди лягане, децата слагат обувките си при огнището с малко вода или вино и морков за коня или магарето на Свети Николай. Очаква се, че той идва през нощта и влиза през комина. След това той взима храната и водата или виното, оставя подаръци, връща се обратно, нахранва коня или магарето и продължава пътя си. Той също така знае дали децата са били добри или лоши. Този празник е особено популярен сред децата в Белгия, Нидерландия и Германия

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б CIA 2015.
  2. Belgische Federale Overheidsdiensten 2012.
  3. а б в г Encyclopædia Britannica 2015.
  4. Peel 2007, с. 1633-1644.
  5. World Weather Online 2015.
  6. statbel.fgov.be 2007, с. 9-10.
  7. KMI/IRM 2015.
  8. Nautica Editrice 2007.
  9. а б KMI/IRM 2012.
  10. Smith 2015.
  11. а б в beertourism.com 2015.
  12. havetravelfun.com 2015.
  13. World Wildlife Fund 2015.
  14. Lepage 2015.
  15. а б IUCN 2015.
  16. UNEP-WCMC 2015.
  17. Goldman Environmental Foundation 2015.
  18. [[#CITEREFYale Center for Environmental Law & Policy2006|Yale Center for Environmental Law & Policy 2006]].
  19. Pearce 2003.
  20. Арбластър 2007.
  21. Посочено е населението на Столичен регион Брюксел, който се състои от 19 административно независими общини. Една от тях е град Брюксел, който има около 140 000 жители.
Цитирани източници

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Белгия в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wiktionary-logo-en.svg Уикиречник