Белградска крепост (Албания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белградска крепост.

Белградската крепост

Белградската крепост или Белградското кале (албански: Kalaja д Bashtovës) е антична и средновековна крепост построена върху скалист хълм на левия бряг на река Осъм над град Берат в Албания. Крепостта е достъпна само от юг откъдето е и подхода към нея.

История[редактиране | edit source]

На мястото е изградено укрепление още около 200 г. пр.н.е. ползвано от римляните.

По време на византийските императори Теодосий II и Юстиниан I също се потягат крепостните укрепления.

Крепостта придобива окончателния си облик по време на Първата българска държава, имайки един основен и още три по-малки входа.

През 13 век епирският деспот Михаил Комнин, братовчед на византийските императори Алексий III Ангел и Исак II Ангел, също потяга крепостта. След битката при Клокотница крепостта отново влиза в границите на България. По-късно е част от Душановото царство, управлявана от шурея на Душан и брат на Иван Александър и Елена Българска - деспот Иван Асен Шишман Комнин.

За последно крепостта се ползва като фортификационно съоръжение по време на османското робство.

Състояние[редактиране | edit source]

Днес от Белградската крепост са запазени останки които са силно повредени. От стените на крепостта към околността на Белград се открива величествена гледка. Сградите във вътрешността на крепостта са построени през 13 век и са архитектурни паметници.

Населението в околността около крепостта е християнско и православно, като в района ѝ се намират руините на около 20 православни черкви.

В района на крепостта съществуват останки и от една джамия, предназначена за молитвен дом на османския гарнизон на крепостта.