Белица

Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

---

Белица
Белица Белица 41.95, 23.4
Общи данни
Население	3 278 (ГРАО, 2010-12-15)* 3 362 (НСИ)
Землище	72.923 km²
Надм. височина	953 m
Пощ. код	2780
Тел. код	07444
МПС код	Е (Бл)
ЕКАТТЕ	3504
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    - кмет	Белица Ибрахим Палев (ДПС)

Белѝца е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до градовете Разлог, Банско и Якоруда. Градът е административен център на община Белица.

География

Община Белица е разположена живописно в североизточната част на Разложката котловина и Благоевградския район, по долината на р.Места, между южните склонове на източна Рила и северните склонове на Велийшко-Виденишкия дял на западните Родопи. Граничи с Якорудска, Банска, Разложка, Рилска Самоковска и Велинградска община.

Обхваща 12 населени места, като 8 от тях са разпръснати във високопланинската част на Родопите. Общинският център гр. Белица се намира в южната част на Рила и е свързан с отклонение от 4 км (от главен път Разлог – Велинград) с международните пътища Е-79 и Е-80, което осигурява добра транспортна достъпност до София (172км) и Благоевград (72км).

Общата площ на общината е 293 536 дка, от които 221 862 дка са горски територии и 63 205 дка – земеделски земи. Релефът е преобладаващо планински и полупланински. Средният наклон на терена е 9,1%. Територията обхваща части от Рила, Родопите и долината на р. Места. Източно от долината на река Беличка се простират части от Източния /Мусаленския/ дял на Рила планина.

Българското екзархийско училище в Белица „Св. Св. Кирил и Методий“.

Широките поляни на Семково /около 1600 м.н.в./ по южния склон на Рила разнообразяват релефа на стръмно спускащите се към Разложката котловина планински склонове. Източно от Пирин планина се простират котловините и праговете по течението на р. Места. На изток Разложката котловина се загражда от рида Дъбраш /ср. надм. в. 1600 м/, който принадлежи на Западните Родопи.

Климатът е преходно континентален със средиземноморско влияние, а в по-високите части на планините – планински. Мекият средиземноморски въздух, проникващ по течението на р. Места, определя климата в град Белица като лечебен за хората с белодробни заболявания. На тази основа функционира и средно оздравително училище за деца с такива проблеми.

История

Обръщение на българското население от Белица и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В Древността е имало укрепено селище на един от хълмовете (наречени от местните: "Чуката"), намиращи се източно от Белица (по-точно, най-близкия до градчето). Най-вероятно паланката е била келтска, но преди Келтското зеселване ще да е имало и тракийски поселища в местността. Така че населението е било смесено, като постепенно двата елемента взаимно се претопяват.^{[източник? (Поискан преди 55 дни)]} По-късно, местността попада в пределите на Римската Империя. Римляните уголемяват някои населени места в Разложката Котловина, като това до днешното с. Елешница - "Илиополис" и довеждат елинизирани и романизирани колонисти. По-късно нахлуват славянски родове, които трайно усядат в котловината и подчиняват местното разнородно население и с течение на времото славянският облик се налага и затвърдява. Откъснатостта на Котловината и нейния планински характер, карат населението ѝ да е много самостоятелно, свободолюбиво и опърничаво. Това може би тласка османците да заселят мюсюлмански колонисти^{[източник? (Поискан преди 55 дни)]} в местността и да помохамеданчат част от обитателите ѝ (днешните "бабечене"). По този начин се раздробява плътността и съответно съпротивителната сила на местните, спрямо завоевателя.

Белица се споменава за първо в опис на населението на Татарпазарджишката каза от 1516 година под името Белица, заедно с Малка Белица.

В 19 век Белица е смесено християнско-мюсюлманско селище в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Белица (Bielitsa) е посочена като селище с 303 домакинства, 640 жители българи-християни и 250 жители-помаци. Известният български изследовател Васил Кънчов пише, че до 1888 г. в дома на беличкия поп Теофил Попвасилев е намерил печатна библия, на която в полетата около текста е намерил надпис "Писах азъ Иевтима от света гора Атонская в лъто 1716 кулна число 6...". Атонският йеромонах е учителствал дълго в беличкото килийно училище през началото на XVIII век. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Белица (Бѣлица) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 2700 българи-християни, 550 българи-мохамедани и 50 власи.

През 1833-1835 г. под ръководството на смелия поп Илия е изградена църквата "Св.Георги". Градежът на църквата е вървял бавно поради несъгласието на тогавашната турска власт, която често разрушавала граденото от християните. Църквата била идигната в разрез с тогавашните закони на империята, на високо и видно място в центъра на селото. Кубетата ѝ се виждали от всякъде. Като компромис беличани християни се договорили с властите да докарат и монтират от Беч (сега Виена) часовник, който да бъде монтиран на най-високото кубе и да отмерва времето за всички жители на Белица. Часовникът бил закупен от Виена срещу натурални продукти (сирене, кашкавал, вълна и др.)

През 1903 г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, църквата "Св.Георги" била опожарена и часовникът рухнал на земята, последно отмервайки четири часа следобяд. Частите му били събрани от българо-мохамеданина Ириловец и предадени по-късно на завърналите се християни с поръката да бъде възстановен на старото място. И до днес той отмерва времето и символизира етническата толерантност и мирния съвместен живот между беличани. Непокорният и несломим дух на беличото население най-ярко се изразявав участието им в освободителното движение. Според една от легендите, с каквито е пълна Белица, в къщата на поп Данаил е идвал Левски, а попа фиктивно е годил дъщеря си за него, за да може фиктивно да идва в селото. Създадена е била революционна организация, подготвяща участието на християнското население в Априлското въстание.

По време на Руско-Турската война през 1877-1878 г. под Самарското знаме,при Свищов и Русе, при Шейново и Шипка, 19 белички опълченци се бият самоотвержено. Те пристигат в родното си село с много ордени и медали и са посрещнати с възторг от съселяните си. Беличани са начело и на Кресненско-Разложко въстание. Те участват активно в подготовката и сраженията при Разлог. Голяма част от въстаниците са затворени или принудени да напуснат селото.

В 1891 година Георги Стрезов пише за Белица:

„

Белица, голямо село 3 часа на СИ от Мехомия: разположена в един ъгъл, който се образува от Якорудската река и от Белица. Под селото там, дето е върхът на ъгъла, било мястото на стара Белица, Разказват, че днешната Белица се основала перди 250 год. от жителите на Стара Белица, които се принудили да бягат от кърджалиите. На И от селото над един баир е оброчището „Св. Илия“, голо отвсякъде. Над оброчището се издигат до 200 високи бора, които представят грамадна китка над църквицата. Сред селото се издигат две високи кули, на 9 етажа, останали още от яничарете. църквата св. Георги е на едно възвишение край селото; под църквата е училищното здание, въздигнато на 1875 година. Трима учители и около 150 ученика, момчета и момичета. Околността е гола; земята е най-добра в целия Разлог. Поради недостатъчната земя мнозина оставят селото и прекарват в чужбина, най-много по Влашко, дето се занимават с правене боза. Къщи 500, между които 110 помаци.

“

Георги Стрезов описва и махалата на Белица Куру дере. Намира се на пътя от Якоруда към Белица и в 1891 година Стрезов пише, че има 10 къщи помаци с около 50 души.

През 1903 г. заради активното си участие в Илинденско-Преображенското въстание, Белица е опожарена до основи. В пламъците на пожара изгарят над 475 човека и са убити повече от 120 мъже, жени и деца.

При избухването на Балканската война четиридесет и девет човека от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

След Междусъюзническата война в 1913 година Белица остава в България. Според Димитър Гаджанов в 1916 година Белица е смесено българо-помашко село, като помаците са около 400 души.

През 1920 година в Белица е основана трудова горска производителна кооперация „Рила планина“. Към 1935 г. тя има 480 члена.

Икономика

Местната икономика е представена предимно от малки цехове в дървопреработвателната и шивашката промишленост. По данни на НСИ на територията на общината има регистрирани 150 фирми , като най-голям е делът на занимаващите се с търговия, ремонт и обслужване /36,6 %/, следвани от тези в преработващата индустрия /24,3 %/ и хотелиерството и ресторантъорството /около 18 %/ - предимно в КК ”Семково”. Най–нисък е делът на фирмите, занимаващи се със селско, ловно и горско стопанство - 4,3 %. Структурата на фирмите по големина следва общата тенденция за областта и страната. Най-голям е относителният дял на микрофирмите /със заети до 10 човека/ - около 90 %, следвани от малките - 8 %, а тези с над 101 заети са 2 %.

Промишлеността в общината е представена от предприятия, специализирани преди всичко в дърводобива и дървопреработването,които разчитат на наличието на суровини,материална база и квалифициран персонал. Леката промишленост е представена от няколко гръцки шивашки цеха, които шият на ишлеме, а хранително-вкусовата – с производство на хляб и хлебни изделия. Възможност за стимулиране на местната икономика е развитието на дървопреработването в посока производство на крайни продукти – мебели, дограми и др.

Селското стопанство заема определено място в икономиката на общината. Обработваемата земя е 54,2% от земеделските територии и е с обща площ 34 203 дка. Относителният ѝ дял спрямо общата площ на общината е 11,7% - около 4 пъти по-малко от средното за страната (44,8%). На човек от населението се падат по 3,6 дка обработваема земя, при средно за страната 6,3 дка/човек.

Община Белица работи по програма „Устойчиво развитие на горското стопанство, земеделието и алтернативния туризъм“, съвместно с ПРООН за периода 2003-2007 год., като основната цел е ефективно и добросъвестно съчетаване на икономическото, социалното и екологосъобразното развитие. През 2002 год. е разработена „Стратегия за развитие на селския туризъм“. Проведени са проучвателни работи, набелязани са обекти и атракции за развитие на този вид туризъм.

Обществени институции

Образцово народно читалище "Георги Тодоров" има над 100-годишна история. То е основано като просветителски кръжок "Зора" през 1885 г. от завърнали се опълченци, които донесли от свободна България и Русия книги, с които да просвещават беличани. Паралелно в просветителската си дейност, читалищните дейци развивали и революционна, подтикваща на борба срещу поробителите.Турските власти забранили дейността му, а книгите били съхранени от населението. През 1908 г. дейността на читалището е възобновена. От тогава и до днес то съхранява и възпроизвежда беличкия фолклор. Библиотеките му крият богатства от знания, които всеки жител можел да ползва. Участък Полиция

Забележителности

• Историческият музей е открит през 1995 г. и е разположен в центъра на града.В неговата съвременна сграда се съхраняват всички намерени ценни исторически находки. Музеят предлагана своите посетители историята на този край, разположен в 4 зали, етнографска изложба и изложба-базар на местни тъкани и занаяти.
• Край Белица е създаден Парк за танцуващи мечки.
• На 16 километра северно от Белица е красивата местност Семково и едноименният курорт. Изключителните природни дадености извеждат на преден план развитието на туризма и обособяването му като основен отрасъл на общинската икономика. Местоположението и климатичните условия са добра предпоставка за развитието на краткотрайния и дълготраен отдих, туризмът и зимните спортове.

В стратегията на община Белица за периода 2000 – 2006 год. като основна стратегическа задача е очертано развитието на туристическия бизнес в КК “Семково”. Базата на Семково е представена от хотели, хижи, бунгала и почивни станции. Тук се намират Почивен дом „Рила“ /480 легла/; хотел „Бор“ /110 легла/; почивните станции на ТУС /110 легла/ и УАСГ /90 легла/. В близост до хижите са изградени ски-писти и спортни съоръжения. Семково е удобна изходна база и за множество туристически маршрути в Рила, но липсата на маркировка и нейното поддържане са проблем, който възпрепятства тяхното използване.

Религия

Местното население е съставено предимно от българи мюсюлмани.

Личности

Тодор Саев.

В 19 и началото на 20 век Белица има смесено население. Българският революционер Тодор Саев е роден в Белица, както и много други дейци на ВМОРО и ВМОК. В Белица са родени още българският политик Владимир Поптомов, американският, съветски и български политик и журналист Георги Андрейчин, българският писател и фолклорист Никола Алексиев и други. Вижте списъка с по-известните беличани.

Външни препратки

• Уеб камера от автоматична метеорологична станция Белица
• Официален сайт на Община Белица

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.