Белица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.
| Белица | |||
|---|---|---|---|
| Данни * | |||
| Население: | 3 337 [1] | ||
| Надм. височина: | 953 m | ||
| Пощ. код: | 2780 | ||
| Тел. код: | 07444 | ||
| МПС код: | Е (Бл) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | Благоевград | ||
| Община: - кмет |
Белица Ибрахим Палев (ДПС) |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Белица е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до градовете Разлог, Банско и Якоруда. Градът е административен център на община Белица.
Съдържание |
[редактиране] География
Община Белица е разположена в северо-източната част на Благоевградски регион. Граничи с общините Банско, Разлог, Самоков, Якоруда и с Пазарджишка област-община Велинград. Обхваща 12 населени места, като 8 от тях са разпръснати във високопланинската част на Родопите.Общинския център гр.Белица се намира в южната част на Рила и е свързан с отклонение от 4 км от главен път Разлог – Велинград.Общата площ на общината е 293536 дка, от които 221862 дка са горски територии и 63205 дка – земеделски земи.Релефът е преобладаващо планински и полупланински. Средният наклон на терена е 9,1%.Територията обхваща части от Рила, Родопите и долината на р.Места. Източно от долината на река Беличка се простират части от Източният /Мусаленския/ дял на Рила планина.Широките поляни на Семково / около 1600 м.н.в./ по южния склон на Рила разнообразяват релефа на стръмно спускащите се към Разложката котловина планински склонове. Източно от Пирин планина се простират котловините и праговете по течението на р.Места. На изток Разложката котловина се загражда от рида Дъбраш /ср.надм.в. 1600м/,който принадлежи на Западните Родопи.Климатът е преходно континентален със средиземноморско влияние, а в по- високите части на планините – планински.Мекият средиземноморски въздух, проникващ по течението на р. Места, определя климата в град Белица като лечебен за хората с белодробни заболявания. На тази основа функционира и средно оздравително училище за деца с такива проблеми.
[редактиране] История
[редактиране] Население
[редактиране] Религии
Християнство, Ислям.
В 19 век Белица е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Белица (Bielitsa) е посочено като селище с 303 домакинства, 640 жители българи-християни и 250 жители помаци.[1]
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Местната икономика е представена предимно от малки цехове в дървопреработвателната и шивашка промишленост. По данни на НСИ на територията на общината има регистрирани 150 фирми , като най-голям е делът на тези занимаващи се с търговия, ремонт и обслужване / 36,6 %/ , следвани от тези в преработващата индустрия / 24,3 % / и хотелиерство и ресторантъорство – около / 18% / - предимно в КК”Семково” .Най – нисък е делът на фирмите, занимаващи се със селско, ловно и горско стопанство -4,3%. Структурата на фирмите по големина следва общата тенденция за областта и страната. Най-голям е относителният дял на микрофирмите/ със заети до 10 човека / около 90% ,следвани от малките-8% , а тези с над 101 заети са 2%. Промишлеността в общината е представена от предприятия, специализирани преди всичко в дърводобива и дървопреработването,които разчитат на наличието на суровини,материална база и квалифициран персонал. Леката промишленост е представена от няколко гръцки шивашки цеха , които шият на ишлеме, а хранително-вкусовата – производство на хляб и хлебни изделия. Възможност за стимулиране на местната икономика е развитието на дървопреработването в посока производство на крайни продукти – мебели, дограми и др. Селското стопанство заема определено място в икономиката на общината. Обработваемата земя е 54,2% от земеделските територии и е с обща площ 34 203 дка. Относителният ѝ дял спрямо общата площ на общината е 11,7%, около четири пъти по-малко от средното за страната – 44,8%. На човек от населението се падат по 3,6 дка обработваема земя,при средно за страната 6,3 дка/ човек. Община Белица работи по програма - Устойчиво развитие на горското стопанство,земеделието и алтернативния туризъм,съвместно с ПРООН за периода 2003-2007 год.,като основната цел е ефективно и добросъвестно съчетаване на икономическото,социалното и екологосъобразно развитие. През 2002 год.бе разработена - Стратегия за развитие на селския туризъм. На този етап са проведени проучвателни работи, набелязани са обекти и атракции за развитие на този вид туризъм.
[редактиране] Обществени институции
Образцово народно читалище "Георги Тодоров"
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Край Белица има Парк за танцуващи мечки.
- На 16 километра северно от Белица е красивата местност Семково и едноименният курорт. Изключителните природни дадености , извеждат на преден план развитието на туризма и обособяването му като основен отрасъл на общинската икономика. Местоположението и климатичните условия са добра предпоставка за развитието на краткотрайния и дълготраен отдих, туризмът и зимните спортове. В стратегията на община Белица за периода 2000 – 2006 год., като основна стратегическа задача е очертано – Развитие на туристическия бизнес в КК “Семково”- състояние, възможности,перспектива. Базата на Семково е представена от хотели, хижи, бунгала и почивни станции. Тук се намират Почивен дом Рила /480 легла/ ;хотел Бор /110 легла/ ;Почивните станции на ТУ –София /110 легла и на ВИАС / 90 легла/. В близост до хижите са изградени ски-писти и спортни съоръжения. Семково е удобна изходна база и за множество туристически маршрути в Рила, но липсата на маркировка и нейното поддържане са проблем,който възпрепятства тяхното използване.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
- Родени в Белица
Величко Апостолов (около 1856 - 1926), български революционер, опълченец
Владимир Поптомов (1890 - 1952), български политик
Георги Андрейчин (1894 - 1950), съветски политик
Георги Андриянов (1897 - 1932), български революционер, комунист
Георги Банков (1845 - 1932), български революционер
Георги Бельов (1832 - 1888), български просветен деец и революционер
Лазар Причкапов (р.1940), български политик
Никола Алексиев (1889 - 1957), български просветен деец, писател, фолклорист
Петър Дюлгеров (1929 - 2003), български политик
Тодор Саев (1872 - 1903), български военен деец и революционер
- Починали в Белица
Никола Алексиев (1889 - 1957), български просветен деец, писател, фолклорист
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ [1878] (1995) „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“, II (на български, френски, английски, руски), София: Македонски научен институт, стр. 134-135.
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |


