Белица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Белица
България
Red pog.png
Белица
Област Благоевград
Red pog.png
Белица
Общи данни
Население 3 184 (ГРАО, 2014-06-15)*
Повишение 3 362 (НСИ)
Землище 72.923 km²
Надм. височина 953 m
Пощ. код 2780
Тел. код 07444
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 3504
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Белица
Ибрахим Палев
(ДПС)

Белѝца е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до градовете Разлог, Банско и Якоруда. Градът е административен център на община Белица.

География[редактиране | edit source]

Община Белица е разположена живописно в североизточната част на Разложката котловина и Благоевградския район, по долината на р. Места, между южните склонове на източна Рила и северните склонове на Велийшко-Виденишкия дял на западните Родопи. Граничи с Якорудска, Банска, Разложка, Рилска Самоковска и Велинградска община.

Обхваща 12 населени места, като 8 от тях са разпръснати във високопланинската част на Родопите. Общинският център гр. Белица се намира в южната част на Рила и е свързан с отклонение от 4 км (от главен път Разлог – Велинград) с международните пътища Е-79 и Е-80, което осигурява добра транспортна достъпност до София (172км) и Благоевград (72км).

Общата площ на общината е 293 536 дка, от които 221 862 дка са горски територии и 63 205 дка – земеделски земи. Релефът е преобладаващо планински и полупланински. Средният наклон на терена е 9,1%. Територията обхваща части от Рила, Родопите и долината на р. Места. Източно от долината на река Беличка се простират части от Източния /Мусаленския/ дял на Рила планина.

Българското екзархийско училище в Белица „Св. Св. Кирил и Методий“.

Широките поляни на Семково /около 1600 м.н.в./ по южния склон на Рила разнообразяват релефа на стръмно спускащите се към Разложката котловина планински склонове. Източно от Пирин планина се простират котловините и праговете по течението на р. Места. На изток Разложката котловина се загражда от рида Дъбраш /ср. надм. в. 1600 м/, който принадлежи на Западните Родопи.

Климатът е преходно континентален със средиземноморско влияние, а в по-високите части на планините – планински. Мекият средиземноморски въздух, проникващ по течението на р. Места, определя климата в град Белица като лечебен за хората с белодробни заболявания. На тази основа функционира и средно оздравително училище за деца с такива проблеми.

История[редактиране | edit source]

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Белица и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

По-късно, местността попада в пределите на Римската империя. Римляните уголемяват някои населени места в Разложката котловина, като това до днешното с. Елешница - "Илиополис" и довеждат елинизирани и романизирани колонисти.

Белица се споменава за първи път в опис на населението на Татарпазарджишката кааза от 1516 година под името Белица, заедно с Малка Белица.[1]

В 19 век Белица е смесено християнско-мюсюлманско селище в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Белица (Bielitsa) е посочена като селище с 303 домакинства, 640 жители българи-християни и 250 жители помаци.[2] Известният български изследовател Васил Кънчов пише, че до 1888 г. в дома на беличкия поп Теофил Попвасилев е намерил печатна библия, на която в полетата около текста е намерил надпис "Писах азъ Иевтима от света гора Атонская в лъто 1716 кулна число 6...". Атонският йеромонах е учителствал дълго в беличкото килийно училище през началото на XVIII век. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Белица (Бѣлица) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 2700 българи-християни, 550 българи-мохамедани и 50 власи.[3]

През 1833-1835 г. под ръководството на поп Илия е изградена църквата „Св. Георги“. Градежът на църквата е вървял бавно поради несъгласието на тогавашната турска власт, която често разрушавала граденото от християните. Църквата била издигната в разрез с тогавашните закони на империята, на високо и видно място в центъра на селото. Кубетата ѝ се виждали отвсякъде. Като компромис беличани християни се договорили с властите да докарат и монтират от Беч (сега Виена) часовник, който да бъде монтиран на най-високото кубе и да отмерва времето за всички жители на Белица. Часовникът бил закупен от Виена срещу натурални продукти (сирене, кашкавал, вълна и др.)

През 1903 г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, църквата „Св.Георги“ била опожарена и часовникът рухнал на земята, последно отмервайки четири часа следобяд. Частите му били събрани от българо-мохамеданина Ириловец и предадени по-късно на завърналите се християни с поръката да бъде възстановен на старото място. И до днес той отмерва времето и символизира етническата толерантност и мирния съвместен живот между беличани. Непокорният и несломим дух на беличкото население най-ярко се изразява в участието им в освободителното движение. Според една от легендите, с каквито е пълна Белица, в къщата на поп Данаил е идвал Левски, а попът фиктивно е годил дъщеря си за него, за да може фиктивно да идва в селото. Създадена е била революционна организация, подготвяща участието на християнското население в Априлското въстание.

По време на Руско-турската война през 1877-1878 г. под Самарското знаме, при Свищов и Русе, при Шейново и Шипка, 19 белички опълченци се бият самоотвержено. Те пристигат в родното си село с много ордени и медали и са посрещнати с възторг от съселяните си. Беличани са начело и на Кресненско-Разложкото въстание. Те участват активно в подготовката и сраженията при Разлог. Голяма част от въстаниците са затворени или принудени да напуснат селото.

В 1891 година Георги Стрезов пише за Белица:

Белица, голямо село 3 часа на СИ от Мехомия: разположена в един ъгъл, който се образува от Якорудската река и от Белица. Под селото там, дето е върхът на ъгъла, било мястото на стара Белица, Разказват, че днешната Белица се основала перди 250 г. от жителите на Стара Белица, които се принудили да бягат от кърджалиите. На И от селото над един баир е оброчището „Св. Илия“, голо отвсякъде. Над оброчището се издигат до 200 високи бора, които представят грамадна китка над църквицата. Сред селото се издигат две високи кули, на 9 етажа, останали още от яничарете. църквата св. Георги е на едно възвишение край селото; под църквата е училищното здание, въздигнато на 1875 година. Трима учители и около 150 ученика, момчета и момичета. Околността е гола; земята е най-добра в целия Разлог. Поради недостатъчната земя мнозина оставят селото и прекарват в чужбина, най-много по Влашко, дето се занимават с правене боза. Къщи 500, между които 110 помаци.[4]

Георги Стрезов описва и махалата на Белица Куру дере. Намира се на пътя от Якоруда към Белица и в 1891 година Стрезов пише, че има 10 къщи помаци с около 50 души.[5]

През 1903 г. заради активното си участие в Илинденско-Преображенското въстание, Белица е опожарена до основи. В пламъците на пожара изгарят над 475 човека и са убити повече от 120 мъже, жени и деца.

При избухването на Балканската война четиридесет и девет човека от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година Белица остава в България. Според Димитър Гаджанов в 1916 година Белица е смесено българо-помашко село, като помаците са около 400 души.[7]

През 1920 година в Белица е основана трудова горска производителна кооперация „Рила планина“. Към 1935 г. тя има 480 члена.[8]

Икономика[редактиране | edit source]

Местната икономика е представена предимно от малки цехове в дървопреработвателната и шивашката промишленост. По данни на НСИ на територията на общината има регистрирани 150 фирми , като най-голям е делът на занимаващите се с търговия, ремонт и обслужване /36,6 %/, следвани от тези в преработващата индустрия /24,3 %/ и хотелиерството и ресторантьорството /около 18 %/ - предимно в КК ”Семково”. Най–нисък е делът на фирмите, занимаващи се със селско, ловно и горско стопанство - 4,3 %. Структурата на фирмите по големина следва общата тенденция за областта и страната. Най-голям е относителният дял на микрофирмите /със заети до 10 човека/ - около 90 %, следвани от малките - 8 %, а тези с над 101 заети са 2 %.

Промишлеността в общината е представена от предприятия, специализирани преди всичко в дърводобива и дървопреработването,които разчитат на наличието на суровини,материална база и квалифициран персонал. Леката промишленост е представена от няколко гръцки шивашки цеха, които шият на ишлеме, а хранително-вкусовата – с производство на хляб и хлебни изделия. Възможност за стимулиране на местната икономика е развитието на дървопреработването в посока производство на крайни продукти – мебели, дограми и др.

Селското стопанство заема определено място в икономиката на общината. Обработваемата земя е 54,2% от земеделските територии и е с обща площ 34 203 дка. Относителният ѝ дял спрямо общата площ на общината е 11,7% - около 4 пъти по-малко от средното за страната (44,8%). На човек от населението се падат по 3,6 дка обработваема земя, при средно за страната 6,3 дка/човек.

Община Белица работи по програма „Устойчиво развитие на горското стопанство, земеделието и алтернативния туризъм“, съвместно с ПРООН за периода 2003-2007 год., като основната цел е ефективно и добросъвестно съчетаване на икономическото, социалното и екологосъобразното развитие. През 2002 год. е разработена „Стратегия за развитие на селския туризъм“. Проведени са проучвателни работи, набелязани са обекти и атракции за развитие на този вид туризъм.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Образцово народно читалище "Георги Тодоров" има над 100-годишна история. То е основано като просветителски кръжок "Зора" през 1885 г. от завърнали се опълченци, които донесли от свободна България и Русия книги, с които да просвещават беличани. Паралелно в просветителската си дейност, читалищните дейци развивали и революционна, подтикваща на борба срещу поробителите.Турските власти забранили дейността му, а книгите били съхранени от населението. През 1908 г. дейността на читалището е възобновена. Оттогава и до днес то съхранява и възпроизвежда беличкия фолклор. Библиотеките му крият богатства от знания, които всеки жител можел да ползва. Участък Полиция

Забележителности[редактиране | edit source]

  • Историческият музей е открит през 1995 г. и е разположен в центъра на града.В неговата съвременна сграда се съхраняват всички намерени ценни исторически находки. Музеят предлага на своите посетители историята на този край, разположен в 4 зали, етнографска изложба и изложба-базар на местни тъкани и занаяти.
  • Край Белица е създаден Парк за танцуващи мечки.
  • На 16 километра северно от Белица е красивата местност Семково и едноименният курорт. Изключителните природни дадености извеждат на преден план развитието на туризма и обособяването му като основен отрасъл на общинската икономика. Местоположението и климатичните условия са добра предпоставка за развитието на краткотрайния и дълготраен отдих, туризмът и зимните спортове.

В стратегията на община Белица за периода 2000 – 2006 год. като основна стратегическа задача е очертано развитието на туристическия бизнес в КК “Семково”. Базата на Семково е представена от хотели, хижи, бунгала и почивни станции. Тук се намират Почивен дом „Рила“ /480 легла/; хотел „Бор“ /110 легла/; почивните станции на ТУС /110 легла/ и УАСГ /90 легла/. В близост до хижите са изградени ски-писти и спортни съоръжения. Семково е удобна изходна база и за множество туристически маршрути в Рила, но липсата на маркировка и нейното поддържане са проблем, който възпрепятства тяхното използване.

Религия[редактиране | edit source]

Местното население е съставено предимно от българи мюсюлмани.[9][10]

Белица се населява от смесено в религиозно отношение население: българи християни и българи мюсюлмани.

Личности[редактиране | edit source]

Тодор Саев.

В 19 и началото на 20 век Белица има смесено население. Българският революционер Тодор Саев е роден в Белица, както и много други дейци на ВМОРО и ВМОК. В Белица са родени още българският политик Владимир Поптомов, американският, съветски и български политик и журналист Георги Андрейчин, българският писател и фолклорист Никола Алексиев и други. Вижте списъка с по-известните беличани.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бойков, Григор. Съдбата на Разложката котловина в условията на османска власт. // Разлог: история, традиции, памет. Благоевград, Ирин-Пирин, 2009. с. 57-58. Посетен на 2011-06-02.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 134-135.
  3. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 14 - 15.
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 17.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  8. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 5 (не е отбелязана в изданието — околия Разлог)
  9. Фотев, Георги. Съседството на религиозните общности в България, Издателство „Кота“, 2000, стр. 212.
  10. Попов, Рачко, Ангел Янков, Евгения Троева, Цветана Бончева, Обредната трапеза: Сборник доклади от XI-та Национална конференция на българските етнографи - Пловдив, 2005, БАН, 2006, стр. 322.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.